Той. Доврие и разочарование..как да постъпя..? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120688)
 Любов и изневяра (29591)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9554)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7286)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1731)
 Други (18392)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Той. Доврие и разочарование..как да постъпя..?
преди: 7 години, 2 месеца, прочетена 1301 пъти
Тази тема доста се е поизчерпала.. но все пак и аз ще се опитам да си излея емоциите и наистина ще се радвам искрено, ако някой реши да ми даде съвет. :)

Та така, аз съм момиче на 15г. И както всички "влюбени" пуберчета и аз имам своята мъчна история от този характер.
... има един човек.. едно момче с което се познаваме от около 5 години.

(Като първо, искам да уточня, че аз съм малко откачена и съм някак си, как да го кажа... "спиритуална". Много ме вълнуват теми като медитация, регресия, минали животи, сънища, видения и тн. От малка съм така и съм имала много странни преживявания, които не са много логични. )

Та значи, има едно момче. (На моите години е, ако някой се чуди) И не съм като "ооо обичам го" "не мога да живея без него" "ах.. ще се самоубия ако не се ожени за мен! " и тн -. -..
Когато го видях за първи път, бяхме 3 клас и бяхме съвсем непознати. От различни градове сме (сега сме в едно училище, но тогава дори и това не беше). Запознахме се съвсем спонтанно, според обстоятелствата, на един конкурс. И въпреки всичко, въпреки детския ми недоразвит мозък, тогава усетих нещо странно. Усетих него.. присъствието му, някак сякаш душата му.. и от този момемт натам, не знам как и защо но си наумих че го харесвам. Много дълго време го харесвах без да се виждаме, дори без да сме се запознали официално. Просто си знаех, че трябва да го харесвам и така сигурно година -две, докато нещата съвсеем случайно се стекоха така, че кандидатсвах в неговото училище и ме приеха с не лош резултат.
Вълнувах се много, че ще се виждаме. Макар че то, нащо виждане беше ведъж на седмица по коридорите хд

И така, минаха още 1-2 години, а аз продължавах да съм убедена, че го харесвам. Нищо не се случваше, освен че изтръпвах и се разтрепервах, всеки път когато го видя.
Докато не дойде момент, в който пътищата ни се засякоха.

Ние принципно имаме общи интерси и по специалността, с която сме, сме при един и същи учител.

И така, наложи се да работим заедно двамата. Учителката ни избра така, защото най-добре сме си пасвали.
Ии в стечение на обстоятелствата и времето се сприятелихме и се опознахме един друг.
Аз продължавах да съм си все така наивно заслепена от него и перфектността му. Макар че всъщност, той никак не е красив, няма нищо общо с общоприетите стандарти за "секси момче" и именно заради това, доста ми се подиграваха.
Само че, аз не гледах това, аз през цялото време гледах вътре в него и се опитвах да го опозная от далеч, докато пазя всичко в тайна. Все повече и повече се улисвах по него. Виждах го различен, някак си се открояваше от всички останали и не можех да не го разглеждам и изучавам.
Вече си бях изградила представа за него и щом станахме /приятели/ се започна с ревността и мъката.. Тъжната реалност на пубертета ме удари като падаща тухла в лицето. Мнооого ревнувах, просто умирах отвътре. Колкото повече се сближавахме, толкова повече разбирах и осъзнавах, че той далеч не е това, което виждам. Не е женкар, напротив, бих казала че е срамежлив и неуверен, но има много момичета приятелки, които не са от оборотните кифли, но с които има доста дълбока приятелска връзка. Сприятелява се бързо и лесно, много е интелигентен и е особен, в което му е чара.

А аз с моите наивни фантазии и мисли, страдах на всяка подобна информация за него, на която се натъкна. То не бяха депресии, не бяха чуда.. Бях закъсала яко с наще, слава богу че поне не пропуших... стигнах до начална фаза на анорексия, напивах се редовно, дори се рязах -. - Щом родителите ми разбраха станаха едни скандали, аз се сринах психически и се изпокарахме..
Но вече това няма значение, слава богу всичко мина. Аз се отърсих от всичко това, премислих позицията си и постъпките си и започнах наново. Никой почти не знаеше за него и за чувствата ми и затова реших, че няма да давам повече поводи да се разбере.
След като се пооправих, се случи така че с него изкарах седмица на морето. Беше нещо като лагер по работа, в смис беше свързано с това с което се занимаваме и бяхме двамцата в един хотел на морето. Тогава ми се случиха странни неща. Като видения.
Аз от както се помня, имам разни 'спомени', обаче много неясни и неопределени, по-скоро са неясни образи и усещания.. разни места, странни чувства за вина, пълнеж, който ме изпълва отвътре, къщи и такива разни.
Е, тогава, на този летен "лагер" (така да го наречем) започна да ме връхлита всичко това много силно. Него не го бях чувствала по-близък никога преди. Въобще, осъзнах че той е единствения човек, когото познавам по необясним начин, много дълбоко и на когото се бих доверила безпрекословно за всичко. Когато е до мен, усещам къде се намира. Усещам всяко негово движение, всеки дъх, всеки поглед..
И тогава сякаш това беше върха на тази сензитивност. Сякаш развихме и някаква телепатия помежду си, предвиждах кога ще ме повика, кога ще ми се обади или ще ми пише, усещах как се чувства... което наистина беше странно.. някак си му предусещах емоциите. И така на татък.. Имах и видение, което гласеше "това е, намери го". Появи се точно в момента, в който той ме повика да се видим.
Имаше и още, но това не е съществено сега. И без това вече стана роман :д
Та след вс това, ние много се сближихме. Буквално не се разделяхме. Цяла седмица бяхме като дупе и гащи, дет се вика, и даже ни мислеха за двойка, някои и за брат и сестра хд
Бяхме си подкрепа през цялото време и си живеехме сами без нищо да ни липсва.

По-натам, когато това мина, продължихме да сме близки приятели. Не спяхме и си пишехме нощи наред.. Всичко беше чудесно. Имаше още едно-две такива събития, в които пътувахме и прекарахме заедно за по няколко дена. Почти бях сигурна че ме харесва. Правеше намеци, буташе се в мен, закачаше ме, все ръцете ни се засичаха когато си подаваме нещо, като в повечето случаи той си задържаше неговата върху мойта, когато седяхме заедно, често се допирахме един в друг без никой да каже нито дума.. понякога се държеше някак разнежено и се опитваше да е до мен... и такива разни.
Бях на върха на щастието си.

Докато не стана нещо, което така и не си обясних. Имах изява и той дойде да ме подкрепи. Аз там се омазах и усрах всичко (не че не го бях правила и преди пред него) но този път сякаш нещо се пречупи. Когато свърши, ми каза че ще ме чака да ходим да ядем някъде заедно, като имахме уговорка да му се обадя като съм готова. Така и направих. Обадих му се и го питах къде е, а отговора му беше "ааа ми аз си тръгнах".
И сякаш се сринах.
И преди много пъти е правил така, решава нещо спонтанно без причина и се държи грубо, но обикновено не се впрягам... такъв си е... обаче този път стана нещо повече като че ли.. беше ми дошло в повече, освен че се чувствах гадно, че се бях омазала, се изсипа всичко, за което се стараех да не мисля. Стана ми криво, защото от известно време си беше намерил нова приятелка, беше просто приятелка, очевидно беше, но много ревнувах. А и не само от нея. Стараех се да не ревнувам, но след тази случка всичкото това, целия негативизъм се изля и ме срути. На всичко от горе, той спря да ми пише малко по малко. Не можех да завържа разговор, макар и да опитвах. Костваше ми голямо усилие и след няколко неуспешни опита се предадох. Оставих го да прави каквото иска.. Не издържах и се отчаях. Понеже вече бях минала през депресия, алкохол и тн, си бях забранила да допускам това отново и затова реших че ще поставя ново начало и ще си пречупя мислите. Започнах да го игнорорам в мислите си. Постепенно блокирах и заличих всяка мисъл и чувство свързано с него и ми олекна. Не влизах на линия със седмици. Избягвах контакт с него и реших че ще забравя за всичко това, ще се стегна и ще работя над себе си. Получи се.... за кратко. Тамън бях приела че той е просто някакъв мой приятел там, когато не се наложи да се видим. Ее по-отвратително не се бях чувствала. Той не беше с такива очаквания, аз се бях променила и се държах някак дистанцирано и това не му хареса. Май се отдръпна... в крайна сметка това ми беше и целта, но...

Вече не си пишехме, рядко се виждахме, и с времето все повече се отчуждавахме един от друг. Усещах омраза и вина в себе си и не исках да го виждам. Той пък на свой ред избягваше да ми говори, да ме поглежда, очевидно ме игнорираше, аз го попитах дали ми се сърди, дори се извиних че се държа така, че съм се променила, като той каза че няма нищо директно към мен. Въпреки че продължи да се държи така.. Също и в периода в който не поддържахме контакт, много беше започнал да пие.. Въобще и той сякаш се промени..

До скоро се борех с това, но осъзнах, че не издържам. Реших, че каквото и да става, ще се върна до него и ще се опитам да изгладя нещата.
Липсва ми ужасно много. Вече съм друга, гледам по-спокойно на нещата и не преживявам толкова и мисля че съм готова да опитам пак. Готова съм на всичко. Само и само да бъда до него отново и да му помагам с всичко, с което мога. Не става въпрос за "искам да сме гаджета"... мноого по-дълбоко е.
Всъщност, междувременно за кратък период от време, си имах гадже.. хд но не беше нищо особено. Само се убедих още повече, че докато не стане ясно, дали има шанс между мен и В (така ще го нарека) да се случи нещо, нямам нужда от никой друг.

Обичам това човече повече от всичко друго на света и искам да се уверя че съм направила всичко по силите си, за да възстановя отношенията по между ни..


Много благодаря на всеки, който е стигнал до края на баталната ми поема и се извинявам, че стана толкоз дълго.
Държах тези думи в главата си твърде дълго и затова просто всичко се изля сега.. И все пак, ако някой има мнение или съвет, ще се радвам да го чуя ;)

Също и ще съм страаашно благодарна на редакторите ако побликуват историята ми :)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 2 месеца
hash: 89e7fe0c93
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Като за начало вместо да мислиш за него хвани учебниците по български !

 
  ...
преди: 7 години, 2 месеца
hash: 6ceef04724
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Виж, предал те е, когато си имала нужда от подкрепа. Това не е човешко, не е приятелско и не е редно!!! Той е едно псе. А ти си много благороден човек, след като дори това си простила. Добре, че така е станало. Ще ти дам пример с мен - имам приятел, който след като сгафих в нещо и то пред много народ ми каза, супер беше, не се сдухвай, това са глупости, айде да отидем някъде да ти мине. Мисля, че схващаш разликата. И аз ако бях на твое място, щях да се срина за момент. Приеми, че някои хора не стават. Може да си била майка му в предишния си живот или сестра му. или брат му. Няма значение. Ти си видяла душа от преди, но повярвай ми, това не е твоята любов. Ще усетиш разликата, като срещнеш Него. Ще те отвее като ураган. Това просто е душа, на която от време на време да помагаш. Нищо повече. Успех и горе главата :)

 
  ...
преди: 7 години, 2 месеца
hash: 6321259829
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Подозирам кармична връзка-двама души, свързани в сложни отношения от предишен живот, които са се върнали да изчистят, или усъвършенстват , но още не знаят дали са готови, т. е. достатъчно зрели за това.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker