Споделена история от Тинейджърски |
Мисълта за бившият..
преди: 7 години, 2 месеца, прочетена 1007 пъти
Здравейте, аз съм момиче почти на 17 години. От 8 месеца имам приятел - красив, добър, мил, човек, който ме уважава така, както никое друго момче в живота ми. Всичко между нас върви добре, с изключение на моментите, когато той прекалява с детското поведение в себе си, което не знам защо, но ме наранява, тъй като е на 19, а понякога чувствам, че е по-малък от мен, но това е друга тема, пиша тук заради нещо друго, което ми се случва напоследък.
В последните няколко дни почти всеки ден виждам бившият си приятел, с когото скъсахме миналата година по това време и който сега ходи с момиче на моите години, от моето училище, моя випуск, но в другата паралелка. Те тръгнаха лятото, малко преди аз да тръгна с моя човек. В началото това не ме вълнуваше кой знае колко, защото тъкмо се запознах с настоящия си приятел и мислите ми бяха заети изцяло с него. Това се случва август месец 2016. Но наскоро, от десетина дни някъде, започнах да засичам бившият си приятел всяка сутрин да оставя приятелката си пред училище. С въпросното момиче преди бяхме приятелки, в основното училище, но откакто след мен, тя тръгна с него, не си говорим дори когато се случи да сме обща компания, чух оттук-оттам че ми е говорила зад гърба, споделя ли някоя песен във фейсбук реагира със смях, абе общо взето има някаква злоба към мен, но това не ме интересува. Въпроса е, че от няколко дни го виждам всеки ден как я оставя пред училище и усещам странно чувство в себе си, не мога да опиша. Не трябва дори да ми прави впечатление, защото той е човекът, когото ме нарани най-много. Накратко историята ни беше такава, че се запознахме и почти веднага тръгнахме, без да имаме време да се опознаем. Затова, в началото на връзката ни аз исках да го опозная преди да пристъпим на следващ план.. говоря за интимност. Не исках да бъда интимна с него преди да го опозная, тогава бях девствена и все още ме беше страх.. исках да минат поне 3-4 месеца, докато го направим, затова стигахме само до любовна игра и посягаше ли да проникне в мен, нещо не ми позволяваше да му се дам, все още не чувствах, че го познавам достатъчно добре.. това се случи след като направихме 1 месец.. Но на втория месец от връзката ни той започна да ме лъже, да се държи грубо с мен, да ме унижава не само пред мен самата, но и пред приятелите си, аз постоянно бях мила и добра с него, а той все ме лъжеше къде е, намираше си оправдание да не се видим, а в средата на 3-тия месец дори спря да ми вдига телефона. А аз правих всичко възможно да се видим.. наизустила бях графика му за деня.. знаех кога свършва работа и му звънях по него време, или се завъртах на местата, където предполагах, че ще бъде.. дори в училище си бях наранила крака и се наложи да ме шият, той дори не се обади, научи за това от негов приятел, който ме търсеше почти всеки ден, защото се интересуваше от мен, но дори тогава не звънна, засякохме се в едно заведение, тогава се направи, че не ме вижда.. а уж "ходим".. накрая нещата между нас свършиха зле.. защото след поредното му унижение пред приятелите си, аз избухнах и му забих шамар, след което го полях с неговото питие и си тръгнах. Разбира те ли, с това искам да кажа, че не трябва грам да се замислям за този човек.. няколко месеца след раздялата ни, той направи интрига - излъга бившата приятелка на един от най-добрите си приятели, че аз съм имала нещо общо с въпросния му приятел. Излъгал я е, с цел тя да скочи срещу мен, а той да гледа сеир.. така и става.. тя дойде да ми налита на бой, а той се появи с приятелката си, защото знаеше къде сме.. за да може да остана унизена пред него.. После всичко излезе наяве, момичето ми се извини, но това няма значение. Какво мислите? Аз обяснявам неговото поведение, като резултат от това, че не му пуснах в 1-вия месец и половина.. Според вас нещо чудовищно трудно ли поисках от него? Да ме изчака да се подготвя психически, бях на 15, все още не го познавах толкова добре, а и бях девствена.. Как си обяснявате вие факта, че се сещам за него? Това нещо нормално ли е? Някак си все исках да ме види с настоящия ми приятел, което вчера се случи и това ме накара да се чувствам добре.. но все пак.. за самата ситуация какво мислите..
П. С Моля модераторите да публикуват историята ми, може би стана малко объркана, но самата аз напоследък се чувствам така. И не, не защото изпитвам чувства към бившият, напротив, чувствам се добре с моето момче сега, държа на него, никога не бих се върнала при бившият, но просто в последните дни го виждам често, което май е причината да се чувствам странно..
|
