Споделена история от Тинейджърски |
Аз и моите две най-добри приятелки
преди: 7 години, 1 месец, прочетена 1082 пъти
Здравейте! Искам да споделя две случки в моя живот случили се с напълно различни хора, но по идентичен начин. Става въпрос за двете мои най-добри приятелки. С едната от тях живеехме във един вход и бяхме израснали заедно от бебета (родителите ни не бяха близки, просто съседи). Учехме в различни училища, но след училище веднага се търсехме и лятото с нея бяхме по цял ден заедно, играехме, споделяхме си детските вълнения. В един момент те се преместиха в едно селце близко до нашия град на около 20-30 мин. път с кола. Както се досещате аз много тежко преживях раздялата, защото нямаше други момичета в квартала, с които да си допаднем толкова. Виждахме се от дъжд на вятър по добрата воля на родителите. Бяхме 10-годишни. С напредвате на годините вече можехме сами да излизаме и да се разхождаме, обаче тя си хвана приятел. И този неин приятел постоянно ѝ държеше сметка с кого говори, какво прави... и без да съм имала някакъв контакт с него (само на 3 нейни рождени дни се бяхме виждали без да си говорим) и той беше против мене, ама от самото начало. Как може? Та ние сме израснали заедно и си знаем и кътните зъби, където се вика. На рождените ми дни ѝ звънеше да си идва по-рано или постоянно я държеше на телефона. Дойде време и за абитуриентските ни балове, които бяха в различни дни - идеална възможност да си отидем една на друга. Беше ми казала, че техните ще дойдат да ме вземат по-рано през деня, за да им помогна с подготовките, подарък ѝ бях взела и т. н. Чаках само обаждането, но така ѝ не се обади.. писах ѝ, звънях ѝ, но нищо... и от там повече никога не сме се търсили. С другата се запознахме в 6-7 клас и бяхме също много близки, докато сещате се, не се появи приятелят ѝ. С него се бяхме виждали 2-3 пъти. Той ѝ беше казал да маха от социалните мрежи нашите снимки, да спре да излиза с мене, говореше против моят приятел, казваше ѝ, че след всяка нейна среща с мене те се карали! Аз никога нищо лошо не съм казвала на двете за половинките им! Само казах на втората да бъде внимателна с него, защото на мене не ми допада колко грубо се държи с нея. Никога не съм искала те да се разделят, защото знам, че ще страдат после. И аз самата тогава бях във връзка, но винаги съм намирала време и за любимия и за приятелките си! И двете ги оставих спрях да комуникирам с тях, да търся причини за разпада на нашето приятелство, защото не исках да съм причината за евентуална раздяла в техните връзки (първата се раздели след години, но поради други причини). Втората от една година започна лека по-лека да ми пише и да ме търси, явно е останала без приятели (тя все още е с онзи) и ме знае колко много държах на нея, колко скъпо ни беше приятелството и каква съм добра душа и, че не се сърдя и естествено, че отново ще искам да съм приятелки. Пък и знам ли може да и е домъчняло за мен. Защо мили хора, защо? Защо според вас така се е случило с тези двете? Каква вина имам? Как може заради един мъж да забравиш толкова хубаво и дългогодишно приятелство?
В момента имам нови страхотни приятелки и не знам дали въобще да възобновявам старото с нея.
|
