Споделена история от Тинейджърски |
Приятелката ми. Завистта и мързелът.Какво се обърка. Кой и в какво сгреши?!
преди: 7 години, 1 месец, прочетена 1270 пъти
Здравейте! :)
Не мога да нарека това история, а по-скоро моят живот досега.
Не търся съвет на всяка цена, просто исках да споделя.
Ще съм благодарна, ако изповедта ми получи одобрение и се нареди сред другите такива в сайта...
Така-аз съм момиче от голям град, в момента на 15 години.
Още от малка обичах да ходя на училище и се справях отлично с всичко с което се захванех. С една дума-идеалната ученичка без нито един недостатък... но дотогава.
Уча в училището, в което съм била още от 1 клас. Имах страхотни оценки на матурите в 7 клас, но не кандидатствах, не защото нямах примерно възможности, а защото бях и все още съм привързана към моето си училище. Учителите, хората, всичко ми беше познато и не намирах смисъл да изоставя познатото и да се хвърля в неизвестното. Имала съм и трудности относно хората в класа ми, но полека-лека "елементите" се изчистиха, знаете как. Сега специалността която изучавам е повече от чудесна (компютри с изучаване на повече биология).
Дотук всичко изглежда безупречно-обаче проблемът ми не е в изборът да остана, а в... приятелката ми.
Ще нарека момичето Д. С нея сме заедно от 1 клас. От група от 4 момичета, си останахме само двете, тъй като другите 2 в 7 клас кандидатстваха и колкото и да се опитвахме да запазим общото приятелство, те не пожелаха да го задържим... Както и да е.
Същността на проблема е, че като ученичка съм много по-добра от Д. Не искам да звуча нагло и егоистично, но е така. Най-ниската ми оценка е била 4. Двойки за тези 9 години не съм получила изобщо(в 9 клас съм сега).
Бележникът ми е пълен с 6 и 5. Доволна съм от своите оценки, освен това за мен материалът е лесен и нямам нужда от висене над учебниците. Не знам как, но когато съм в час, запомням по-голямата част от урока на място. Трябва ми само 1 поглеждане в тетрадката с плана(невинаги, само ако съм позабравила) и веднага си припомням наученото. С лекота изкарвам дните в училището.
Но при Д не е така. Тя винаги намира кусури на всеки урок и казва, че е безполезен. Нейните оценки са винаги тройки и понякога, но много рядко и четворки. Когато нещо не разбира, винаги иска аз да и помагам. Нямам нищо против, но понякога тя прекалява. Дразни се, когато получа по-висока оценка от нейната. Вечно се подценява и казва "че не става за нищо", при което на мен ми става гадно и винаги се опитвам да и покажа, че не е така. Опитвам се да я изслушвам, когато има проблеми, дори ходя у тях, за да и помагам с уроците, приятелка ми е от детство, не искам да има лоши оценки. Но когато отида у тях тя не иска да учим и си намира причини. Кани ме на техния компютър, и ми показва разни клипове. Естествено аз се дразня, тъй като уж отивам за да и обясня примерно триъгълниците по математика и тя отклонява винаги темата.
Ето днес, отново ме покани у тях, но отказах. Когато ме попита защо не искам, си измислих причина. Веднъж и казах истината и ми се обиди. Ето това е нейна още по-лоша черта-винаги се обижда от критиките, колкото и да са малки и верни.
Не искам да обяснявам и това, че правописът и е под всякаква критика.
Понеже седим заедно, понякога не се стърпявам и поправям правописните грешки с моя химикал. Знам, че не е моя работа, но ме дразни, при положение, че е в 9 клас, а не може да напише думи като "исвод", "корап", "обикновенно" и други подобни правилно. Когато се опитвам да и намекна, че греши, ми се сопва и не се опитва да се поправи, а после се сърди, че има лоши оценки по БЕЛ и че госпожата я премества от мястото и до мен, за да не преписва.
Така става и по много други предмети. Главното "зло" при нея е огромният и мързел. Не разбирам какво лошо има например да си научиш урока вместо да висиш пред компютъра по цял ден и да чакаш на някой друг да ти върши работата (визирам себе си).
Знам, че сигурно се отегчихте да четете, но ще премина по същество. Исках дотук горе-долу да видите ситуацията за изминалите 5 години, в които търпя всичко това. Не искам да изляза като някаква жертва, но всичко това у нея много ме дразни. Ще ви дам пресен пример:
Записах се тази учебна година на проект по изобразително изкуство. Ако някой не знае какво е проект-извънкласно занятие по предмета. Естествено, за да се запишеш на такова нещо, трябва да можеш да рисуваш. И аз се записах, защото не само че го исках, но и госпожата иска да развия таланта си.
Както се досещате и Д се записа, обаче не заради таланта си-тя няма такъв и го знае отлично, а защото според нея "ще е скучно да се прибираш всяка сряда сам след училище". Аз много добре знам, че няма място на проекта, но се записа. В началото се зарадвах, че се записа, обаче ако знаех, че ще стане така....
Та... наскоро се записах/ме за участие в един конкурс по рисуване на тема опазване на врабчетата от изчезване. Аз моята рисунка си я нарисувах, но кой мислите нарисува тази на Д? Аз! Защото, както вече написах-тя не може. Намерихме снимка от нета на врабче и и го нарисувах колкото да има с какво да участва. Почувствах се гадно, след като ми каза, че "нарочно не съм и нарисувала хубава картина". Аз се ядосах и се развиках, излях си яда за всичко-че е все недоволна, и не оценява, това което правя за нея, а критикува. Изглежда разбра, че греши и ми се извини.
Уговорката беше аз да нарисувам врабчетата, а тя да си ги оцвети. Както се казва "речено-сторено". Дойде моментът, в който трябваше да си предадем работите за конкурса(това стана вчера) и госпожата като видя моето произведение много го хареса и в началото го помисли за снимка. Кой не би се зарадвал на такива хвалби, но не и аз, тъй като Д се намуси. За нейната (тоест донякъде и моя) рисунка също казаха хубави неща, обаче госпожата позна, че и аз имам пръст в работата и я накара да си пооправи малко рисунката като очертае перата на птиците с флумастер(беше оцветено с темперни бои).
И тук идва момента на завистта. Аз, радостна от моята работа, която ми костваше почти 2 дена и половина стоене до късно вечер за направата на рисунката, изведнъж станах тъжна, защото приятелката ми искала "да получи същите отзиви на рисунката като моята" и че "никой не оценявал нейната работа". И оттук дойдоха и заключенията и че "конкурсът не си струвал" и "за всичко съм била виновна аз". Стана ми гадно. Но нищо не казах, защото по мое мнение тя не е направила нещо кой знае какво за рисунката си, а се ядосва сякаш е седяла над листа с часове а е точно обратното.
Друг такъв случай стана във вторник, в който ми кипна и се развиках в часа, за което съжалявам и се радвам, че госпожата ме защити.
Стана въпрос за едно упражнение по БЕЛ в което трябваше да намерим грешките в правописа, общо на брой 12.
Точно започнах и тя взе да ми досажда къде били грешките, а те бяха очевидни. Когато я срязах да се опита сама, започна да мрънка, че "човек нищо не можело да ме попита". Не, то може да ме пита човек, ама като знам, какво ще стане ако си дам пръста ще ми отхапе цялата ръка и ще ме накара да и направя цялата работа и после ще получи оценка на мой гръб! Това не мога да го понеса.
А да не говоря за английският, в който е пълна нула и трябва на всяка крачка да и превеждам елементарни неща от рода на куче, коте и други такива. За граматика-абсурд. Дори мислех да правя тетрадка-речник с думи на английски и лятото да и помагам, ама тя не иска и се отказах.
Осъзнавам, че текстът си стана направо цял роман, но исках да споделя. Обичам и уважавам приятелката си, да, на моменти много ме дразни заради тези и черти, но извън училище е много добра. Не мога да разбера защо се дразни на моите успехи и винаги на всичко хубаво намира недостатък. Ако трябва да я описвам в други ситуации-няма нищо общо. Разменяме си подаръци по празниците, ходим си на гости, но споделяме си, имаме си доверие, обаче това нейното завист ли е какво е не знам.. Чувала съм за "спортна злоба", но не знам дали така мога да го нарека. Разбирам, че не може да си на 100 % добър във всичко, но поне да полага някакви старания а не прави и това, за всичко разчита на мен и по-точно аз да го направя. Аз съм също човешко същество и искам да спре, защото става досадно.
Това, че имам хубави оценки не означава, че няма да има ден, в който примерно не мога да се издъня по някой предмет. Но за Д. аз съм така да кажа нещо повече изглежда и гледа все аз да и помагам. 1-2 пъти добре, но това е почти всеки ден. Не може ли нещо и сама!?
Сигурно ще ме попитате защо не съм се махнала от нея или защо например не се преместя от мястото си до нея и защо и обръщам изобщо внимание: Ами защото ми е като сестра и съм си свикнала с нея. Тъжно ми е, че момиче на 15 чака на друг да и помага и се е "заразила" със завистта-нещо ужасно. А още по-гадно ми е, когато се сетя, че на матурите в 4 клас по предметите имаше хубави оценки... Какво се обърка така и не разбрах, защо започна да не учи и я домързя... Стигна чак до поправителен изпит по математика в 7 клас, но успя на косъм да го вземе.
Хем ми е тъжно, хем и гадно.
Като нейна приятелка искам да ви попитам как да я накарам пак да учи и да се справя сама с всичко, без да чака на мен. И най-вече да си върне самочувствието, защото когато отиваме някъде постоянно ме пита "какво да си купи със стипендията от училище", все едно съм и майка. Също така и не разбирам защо винаги ме кара да и плащам аз покупките-не ме разбирайте погрешно, не аз с мои пари, а просто тя ми дава нейните си пари и аз и плащам нещата.
Съжалявам и за това, ако аз съм прекалила с нещо през годините и коментирате в коментара, че не съм права за някои неща. Ще приема критиките ви, стига тя да се промени. Може би и аз сбърках, като се опитвах да и помагам, но в същото време си направих мечешка услуга и тя спря да се старае. Може би не съм добрата приятелка, която трябваше да бъда, което съжалявам. Искам само да бъде предишното момиче, което си и беше преди 4 години.
Ако някой е бил като нея и е преминал това ниво да пише. И ако има момичета, които са на моето място и имат такива приятелки също да се отзоват. Ще следя коментарите и ще пиша в тях! :)
Благодаря на хората, които си отнеха сигурно половината ден да ми четат изповедта, но това много ме мъчи и се канех да го пиша от много време в сайта. БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ! :)
Приятна вечер!
|
