Сложни отношения... Помощ! Има ли шанс нещата да се оправят? Аз какво мога да направя по въпроса? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (75427)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16695)
 Секс и интимност (9293)
 Тинейджърски (17556)
 Семейство (3462)
 Здраве (6231)
 Спорт и красота (3319)
 На работното място (1340)
 Образование (3998)
 В чужбина (890)
 Наркотици и алкохол (787)
 Измислени истории (677)
 Проза, литература (1207)
 Други (9902)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Тинейджърски

Сложни отношения... Помощ! Има ли шанс нещата да се оправят? Аз какво мога да направя по въпроса?
преди: 6 месеца, 9 дни, прочетена 592 пъти
Здраввйте :)
Аз съм момиче на 15 години и реших да излея емоциите си тук, породени, разбира се, и объркани от едно момче.
Харесвам го от няколко години. Не знам защо съм хлътнала по него толкова много, но определено виждам нещо, което липсва у другите.
С него имаме интересна история, поредица от случайности, които все ни водят към все по-близки взаимоотношения.
Проблемът е там, че той е много особен и труден характер. Бих казала че се крие, сякаш играе роля през повечето време и не позволява на много хора да го опознаят. Много е интелигентен, в областта си знае изключително много, интересен човек е и обича да се харесва на околните. Умее да завързва приятелства, но само с хората с които пожелае.
На пръв поглед изглежда отблъскващ и високомерен, но когато те заговори показва точно обратното и започваш да го възприемаш като общителен и отворен. Тук педполагам, че това е само тактика.. Защото имах възможността да го опозная по-отблизо и това което видях, е че той е не обича да говори много-много с хора. Всъщност той е притеснителен и малко неуверен в себе си, но в случай че се налага (или той си наложи сам) говори и се разбира с хората много умело.
Рядко се показва пред някого такъв-какъвто е, така че трябва да си наистина близък за него, за да те удостои с тази признателност.

В момента в който се запознахме, аз си го прибрах в мислите и го определих като "моя човек". След това, след 5 години, някак си станахме приятели.
В началото той ме потърси, но не бих казала че е било лично... не знам, не исках да се надявам напразно затова така го възприемах. Започна да ми пише, но обикновени неща от типа на "хей как си", пращаше ми по някоя и дуга откачена негова снимка от купон или нещо от сорта, което е негова отличителна черта (обикновено така си проси вниманието и завързва разговор в случай, че иска да се сприятели с някого)
Малко, по малко започнахме да си говорим все по-често, макар и да не беше за нещо особено и лично.
С напредване на времето обаче, взе да ми се струва, че е започнал да прави разни неща като намеци, например небрежно ми докосваше ръката докато си подваме разни вещи, когато си засечем погледите понякога настойчиво се вглеждаше в мен, докато не отбия аз поглед встрани, докато вървим закачливо се блускаше в мен, а по-натам дори имаше моменти в които без да казва нищо се притискаше в мен като сякаш изпитваше нужда от телесна близост... започна често да ми пише, бяхме си изградили нещо като навик, всяка вечер си пишехме от към 11 до 2-3 през нощта... Постепенно се сближихме и душевно, споделяхме си откровени работи, до известна степен си знаехме уязвимите страни и се подкрепяхме в нужда. Той понякога се държеше така, сякаш е длъжен да ме пази и защитава, когато усети че съм уязвима.. Такива разни, сякаш взаимно се привличахме, но никой нямаше смелост да се изяви откровено пред другия.
Това продължи няколко месеца, докато не дойде момент в който просто всичко угасна без причина.. Беше ме наранил няколко пъти без да усети ( главно заради мои комплекси и ревност) и след последния път в който направи груба постъпка, коятно така и не си обясних, нещо се счупи.. Всичко започна да върви наопаки, изведнъж спря да ме търси, гледах го как си седи онлайн заедно с няколко от другите му приятелки, с които едновременно ту излизаха от линия, ту пак влизаха.. Опитвах известно време да го питам как е, какво става с него, за да подведа нещата на някъде, но той сякаш насила ми отговаряше.
Един ден му се наоплаках от проблеми с наще, но се оказа грешка. Той се опита известно време да е съпричастен, като ми намекна няколко пъти, че се дразни, но аз наивно продължих и той накрая грубичко ме отряза, за да престана.
Просто намирах утеха при него, беше ми показал, че мога да му имам доверие в подобни ситуации, а аз действително имах нужда от подкрепа тогава.. не знам..
Тогава ме нарани още повече и се отвратих и от себе си, и от държанието му. Спрях да му пиша и аз и загубихме контакт за известно време. Не съвсем, но не и както беше преди. Поддържахме някаква бегла връзка, но наистина сякаш насила. Аз не издържах да е така, стана ми криво и взех че се скрих и съвсем прекратих всякакви връзки с него. И тук сбърках, постъпих много незряло и безрасъдно. Предполагам, просто му е писнало да се занимава с момически тъпотии, особено какъвто го познавам, и е отишъл да се занимава с тези, с които му върви неангажиращо приказката..
Не след дълго обаче започна да ми липсва и реших да го потърся пак. Вече не беше същото, при всеки мой опит да завържа разговор ме отрязваше почти веднага и малко по малко въобще спря да ми отговаря. Като се видехме на живо, се правеше че не ме вижда или ако го питам нещо или се доближа до него, истерично се отдръпваше или ме отряаваше пренебрежително и грубо.
Питах го на два пъти има ли проблем и защо се държи така и той ми отвърна с "втф? ! Нямам нищо лично към тебе, а ти, моля ти се не се обиждай"
И въпреки това продължи да се държи все така дистанцирано, а понеже аз принципно съм слаба като характер, страха и нерешителността надделяха и не се престраших да го заговоря отново за това, съответно нищо не се случи. Само допълнително запечатахме отношенията си без да е ясно какво става.

3-4 месеца по-късно, без да искам натиснах иконката на чата ни в месинджър в 3 през нощта съвсем случайно, докато от носталгия преглеждах стари разговори, като осъзнах, че не знам как да се оправдая и затова просто нищо не казах. Малко след това трябваше да се видим по работа и той сякаш беше смекчил държанието си.. Не каза нищо относно моята необяснима проява на внимание от предната вечер и даже се държа добре.. не знам дали това има нещо общо но изглеждаше съмнително. След тази случка малко, от малко започнахме да си говорим, все едно наново се запознаваме, но с разликата, че се усеща напрежението от неказаните думи помежду ни..
Наскоро се случи да останем сами двамата, като той реши да остане при мен и ме поразпита какво правя, какво става с мем напоследък, как съм, общо взето - седна да си поговорим, но забелязах че в началото изглеждаше преувеличено заинтересуван, като че си е бил намислил с какво да започне, и малко прибързано предпочете да си тръгне като видимо му стана неловко.
Малко след тази случка пак се видяхме и пак така поседяхме само двамата. Беше вечер и трябваше да си ходим, но той реши да поостане малко ( уж неохотно ) и си разменихме по няколко думи... После ме гушна и си тръгна.

И така, странното е че от тогава сме пак в затишие. Не знам какво става, не сме се виждали, не сме си писали, а трябва да се свържем така или иначе, защото имаме общ ангажимент, за който трябва да се разберем и да се видим, но като че ли на никой не му се занимава..
Аз пък отделно все повече и повече започвам да изпитвам нужда от това да се сдобрим и да изясним какво се случва между нас, но не знам как да подходя и с какво да започна.. Страх ме е че ще изпусна момента и после ще е вече късно, а той наистина ми липсва, едва ли не физически..

Като цяло не мога да си обясня цялата тази ситуация, дали не си въобразявам? Имало ли е нещо в действителност? Дали не си губя времето в пилеене на мисли свързани с него без да има особена полза от това? ..

.. Но все пак, как бих могла да подходя към него сега, има ли нещо, което мога да направя, за да разтопя леда помежду ни?

Помощ... Моля, дайте някакви мнения по въпроса? Как да постъпя?

Благодаря предварително :)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 месеца, 6 дни
hash: 89b2d4d763
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Малко се обърках, но както и да е. В началото сте приличали на Бфф-та. Имали някаква причина за този лед? Нещо случило ли му се е? И не бързай да го натварваш с твойте проблеми. Мисля, че ти липсва разбирателство. Ти подкрепяш ли го както той? Изслушваш ли го както той? Въобще държиш ли се като добър приятел? Правила ли си нещо за него? Само ти го знаеш. Късмет! Ще е добре ако малко помислиш дали си добра приятелка...

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker