 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Чувствам се много странно
преди: 7 години, 1 месец, прочетена 1510 пъти
Здравейте! Аз съм ученичка и в последната година мнението ми за момчетата се промени коренно.. Преди нямах проблеми с това да харесвам някого, но сега сякаш нямам смелост да го направя (харесвала съм само 2 момчета през живота си досега хд). Не знам дали е защото миналата година харесвах едно момче, което не отговори на чувствата ми по същия начин или от нещо друго, но от тогава е така. Единственото, което усещам е само привличане от външен вид и чувство за хумор, даже не и толкова често от външния вид, просто момчето ми е симпатично, но нямаме общи интереси или характер или разбираме и двамата примерно по един предмет (английски) и дотам. Доста момчета съм харесвала по този начин, но само дотам. Не е като да съм се влюбила в тях или да мисля постоянно за тях. Всеки път, когато някое момче се прави на велико, май само на мен не ми стават забавни тъпите му бъзици и тайно си извъртам очите. Не знам, може и в мен да е грешката, може и аз да имам някакви високи изисквания, обаче нямам никаква смелост да се влюбя в някого, камоли пък някой от момчета в нашето училище, които се правят на гъзари и са чалгари и си мислят само коя ще забият за вечерта и кога ще си пият пак анаболите (ако се изразих правилно хд). Та такам - аз ли се имам за велика или ме е страх, че никой не ме харесва и нямам сили да се занимавам с простаци? Всичките ми приятелки все си харесват по някой, а аз не съм харесвала никой от повече от година хд Може да звучи тъпо, но искам да си имам някой, с който да си излизам, да си споделяме интереси и да сме повече от приятели хд
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 1 месец hash: 1b2dae39ea |
|
1. Според мен още не си срещанала подходящото момче, по което да се хипнотизираш напълно в съня ти, в съзнанието ти, в ежедневието ти, в мечитите ти. И аз съм харесвала точно няколко пъти през живота си. Може би един път истински и няколко пъти с по серизони симпатии към дадено момче. Аз не си падам също по момчета, които са простаци, някакви повърхностни напомпани типове с плиткоумни шеги. Понеже това е на мода сред чалгарите и това за мен е повърхонсотно поведение. А и тва и аз съм така по смъртно не бих се звряла в такава компания с простаци само, за да излизам. От тези до момена от които съм имала някакви симпатии, винаги са били по дееп момчета или един вид по интилигенти от останалата 99 процентово население малумници на планета. Не мисля, че има поводи за притеснение, че не харесаваш никои за момента и аз така седя от година и полвина на сухо :D без емоции. От както завърших не съм имала симпатии към никои. Не съм имала и гадже никога. Сега съм втори курс. Мисля, че поне в университета може да имаш повече шанс. Поне при мен така се получи, но вече ме е страх да харесвам някои, защото аз харесваммм много деепп, много съм емоцилана, обезумявам. И когато не е взамино е по тежкото. Вече съм го преживявала в гимназията. Мисля че го преодолях това, защото беше прекалено турдно за мен и ако се случи още един път вече няма да мога да се справя. Разрушава ме. Затова сега както споменях пък изпитвам симаптии към един колега, въобще нз как се получи. Но не искам да ми се случва това отново от гимназията, да мечтая за блянове. Като го видя, не се владея, потъвам като в срам или по скоро, когато той ме гледа само. Напрваво блокирам и думите и действята, сигурна съм че си личи много пред колегите. За това не ти пожелавам влюбване, което да не е споделено. Защото при мен първо завлядя съзънанието ми, с хумор и интелект, топлота, сега и сърцето ми. Тръгвала съм си от университета, като хипнотизирана, и трепереща. А когато той е там, не искам да си тръгвам без него, или той без мен :D=
|
| преди: 7 години, 1 месец hash: a1ac913463 |
|
2. Направо ме изнерви с това твое ''хд"... личи си, че още по детски расъждаваш(не целя да те обидя)
|
| преди: 7 години, 1 месец hash: c7977e6b7b |
|
3. Не мисля, че имаш проблем... не знам на колко си, но по-вероятно е да си надрастнала този пуберски период, в който хората се променят и се разгонват, и т. н. Ами виж сега:
Не го мисли така, че ти си в грешна позиция. Сигурна съм, че ще дойде момент, когато твоят човек ще дойде!! Успех! Но въпреки всичко не го търси, сам ще дойде!
|
| преди: 7 години, 1 месец hash: ced20df997 |
|
4. Скъпа това с влюбването не става когато ти си решиш, то само си идва и ти не можеш да го спреш. И това е напълно нормално което чувстваш към момчетата. Също така няма определени критерий по които се влюбваш в момче, то може да отговаря на твоите критерии и да не се влюбиш. Дори да не ти се вярва може да се влюбиш в някой, който въобще не отговаря на тези критерии и да бъде някое лошо момче.
|
| преди: 7 години, 1 месец hash: 165b9e512a |
|
5. Според мен почти нищо от това, което си писала не е вярно. 100% си се влюбвала, 100% са те отрязали и ти сега си вкарваш някакви защитни механизми, за да се предпазиш от болката от несподелената любов. Това, което прозира от написаното от теб е че ти си момиче с ниско самочувствие, което мечтае за приятел, но не иска да е с което и да е момче, искаш да ти харесва, но тези които харесваш са прекалено висока летва за теб, за това и ги оприличаваш на гъзари-чалгари, които мислят само за анаболи и бройката за една вечер. По принцип когато гроздето е високо "киселее". Но приеми, че не всички момичета може да са Николетки и Златки, намери си момче, което да ти подхожда и всичко ще е наред.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
