Срам и унижение от години - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120671)
 Любов и изневяра (29587)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18389)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Срам и унижение от години
преди: 7 години, 12 дни, прочетена 3068 пъти
Здравейте. Пише ви едно отчаяно 17 годишно момиче. Осъзнавам. че има хора с много по-сериозни от моите проблеми. но всеки го тревожи нещо различно. От 5 години живея с родителите си в Белгия. Преди това съм се родила в България и там живях до преди да замина. Първоначално живеехме под наем в различни квартири коя от коя по-зле. В последната се задържахме най-много- 4 години. В нея положението беше много зле. Стари мебели. врати изпочупени. всичко скърцаше. дограмата стара. Като цяло беше ужасно. Когато бях болна се налагаше да идват приятелки в нас да ми носят тетрадки и търпях ужасни срамове от дома в който живях. защото имам хубав стил. хубави дрехи и като цяло всеки очаква да живея в приличен дом. Обяснявах им. че сме под наем и. че ще се местим в Белгия и не си струва да даваме пари за мебели. Въпреки това целия клас научи и всичките ми приятели и търпях унижения. обиди и нападки. Баща ми обеща в чужбина да не е така. Изместихме се и той взе всичкия този грозен стар и ужасен багаж от мебели с нас. Дойдохме тук и първата година той ми казваше да изчакам малко и всичко ще се нареди. Вече 5 години живеем със стари мебели. вратите и тук са стари. дръжката на входната врата пада като я отвориш. В стаите нищо не си отива по цвят. Пералнята един цвят. шкафовете друг. масата трети. Пълна цигания. Баща ми взима много висока заплата и може да си позволи ново хубаво обзавеждане. а още гледа телевизия на старите издадени телевизори. Скъсах се да рева 5 месеца да купи плазма и от рев си докарах инсулт и тогава той се нави да го купи. Сега имаме кочина с плазма пред нас. Когато го питам защо не иска да си го направим хубаво той ми казва. че някой ден ще се върнем в България и няма смисъл. защото нямало да мъкне мебелите там и ще останат тук за някого и е излишно. Вечните оправдания. Не искам лукс. Искам просто нормален изчистен дизайн. Шкафовете да са еднакви. една хубава спалня в моята стая. гардебор и маса. Имаме много приятели българи и местни хора. които взимат по-малко пари от родителите ми и им ходим на гости и имат уникални домове. Всеки път щом се приберем от гости не спирам да плача. Имам си сериозен приятел от 2 годиин и когато го поканих в нас седях един час пред вратата и ревах преди да влезе в нас. В тях е уникално красиво и като той видя в какво живея почна да мисли. че го използвам за нещо. Баща ми смята. че това е пилеене на пари и нямало смисъл. Това го слушам от 17 години. На 17тия си рожден ден ме накара да си поканя съучениците у нас и те са снимали всичко и го показаха на всички в училище и отново търпях унижения. Отидохме на гости в най-добрата приятелка на майка ми и още като влязох от вратата казах УАУ и й разказах насаме и я помолих да ми се представя за майка пред бъдещите приятели и да ги каня у тях, уж че е мой дом. но тя каза. че не е съгласна. Завиждам супер много на нейните деца. Ходила съм на гости на почти целия клас и всеки у тях има нормален дом. Хубав диван. оборудвана кухня. В стаите имат гардероби с огледала. хубава подова настилка. спални. Умирам от срамове. Цял живот не можах да поканя никой у дома без да е нужно да му се обяснявам дълго време. че сме под наем. а най-забавното е. че никой от класа ми няма собствен дом. всички са под наем. а тук дават апартаментите голи демек те са си купили всичко. Имаме даже прители от ромски произход и в тях е всичко последна мода. а ние дето сме българи живеем мизерно. Нямаме липса на пари. просто на родителите ми не им прави впечатление и казаха. че съм материалистка. Това не е вярно. просто искам нормален дом в който мога да си поканя гаджето. В моята стая има единично легло и отказват да ми купят спалня и като идва на гости трябва да се гъчкаме или да си тръгва. Всеки път плача и се чувствам унизена и засрамена. Хората виждат. че винаги съм модерно и хубаво облечена. с прическа и очакват да не изляза от такава дупка. Всички тези неща си ги купувам от детските. но те са малко и не стигат да си наема дом или да си купя нещо голямо. а дори да ги събирам цяла година няма и да ми стигнат за спалня. Знам. че ще кажете да работя и да се изнеса от нас. но няма как. Училищната система тук ни ангажира по цял ден. а уикендите правим проекти. Имам приятелка в университета в който ще уча като завърша и тя ми каза. че не намира дори 2 часа седмично да работи от тази заетост. Демек това отпада като вариант. Имах нужда да си излея тази болка тук анонимно пред вас. Не ми казвайте. че който ще ми е приятел. ще ми е приятел и така. защото нека сме честни-хората гледат тези неща. Цял живот опрадвания. ту сме в България. ту в Белгия и никъде не живеем добре. въпреки че баща ми взима големи пари. Хората вече започнаха да не ми вярват. Също така когато се снимам използвам да го правя в домовете на приятелките си. за да не гледат всички в интернет кочината. Покритите легла с родопско одеало. обувките в стаята ми. защото няма място в коридора и липсата на шкаф и всичко наредено и наблъскано на масата ми. Понякога ми се иска да се самоубия и да сложа край на този срам. Вече започнах да имам цел в живота да си намеря приятел с хубав дом. за да живея там и да може поне веднъж в живота да поканя приятелка в нас и да няма нужда да й чета лекция. че сме нови тук и да не гледа апартамента много много. Иначе уча здраво и не мисля. че не съм заслужила родителите ми да оправят поне стаята ми. но ще минат 4-5 години докато заживея сама. а до тогава още срам. Говорих с тях. но те не ме разбират. И двамата са живели в такива домове преди да заживеят заедно и не мисля. че е жизнено важно да имаш хубави мебели. Пак казвам. не държа да е луксозно. а нормално и поне да е спазен един цвят. да си купя нормални одеала и да махна родопските и да имам хубав шкаф за нещата си и спалня. Последния път нашите намерили кухненски шкаф на улицата и го домъкнаха в нас да стане шаренията още по-голяма и дойде колега от работата на баща ми на гости и си го позна и вика... леле прибрал си моя боклук.. и тогава потънах в земята. защото се познавам със сина му и той сигурно му е казал. Всичко е наред и хората ме харесват до момента в който видят дома или родителите ми. Когато им казах те казаха. че съм неблагодарна и. че хората нямало къде да спят. Еми дайте по тази логика всички да живеем с вехти мебели цял живот. това няма да помогне на бедните хора по никакъв начин. Баща ми смята. че всичко ни е наред и не виждал от кое се срамувам. майка ми също. Омръзна ми 17 години от това. До там опрях. че съм се молила на приятелките на майка ми да ме осиновят и съм ревала и майка ми се караше с мене. Искам просто да се преместя на хубаво. Масата ти маса. Кухнята ти кухня. стаята ти стая. Като един нормален човек. Не искали да гласят чуждите апартаменти. но не искали да си купим наш. защото било излишни пари. Не знам точно какви съвети ще ми дадете. но се надявам да ми помогнете да реша какво да направя. Благодаря. че прочетохте моята история.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 12 дни
hash: a202798718
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Как може заради един телевизор и диван да плачеш и да си докарваш болести?? Как може непрекъснато да мислиш кой как е облечен и къде живее? Ти нямаш ли други цели и амбиции в живота? Според мен или се глезиш, или имаш някакъв вид невроза. От теб никой не очаква да живееш в хубава къща, защото сте емигранти. Не може да се сравнявате с местните хора, които имат наследствени къщи и не са се местили в друга държава. Дай си ясна сметка коя си. Явно твоите родители искат да съберат пари и да се върнат в България. Или пък там да си купят къща. Те спестяват. А ти не може да ги разбеш. Като се ожениш и имаш свое семейство, вероятно ще ги разбереш.
Сега спри с истериите. Няма значение кой къде живее и как се облича. Важното е какво имаш в главата. Завърши с добър успех училище, запиши иниверситет, ако може в друг град, далеч от родителите ти и започни сама да работиш. След като завършиш си наеми сама стая или квартира-такава каквато искаш.
Пак казвам-ти не си местна, за да се сравняваш с местните хора. Родителите ти смятат, че са там временно и домът им е в БГ, затова и пестат пари. Ти получи възможно най-доброто образование там, работи и си направи свой собствен дом. Горе главата и спри да ревеш за незсмислени неща.

 
  ...
преди: 7 години, 11 дни
hash: 7c0913004c
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Еми какво да ти кажа, има хора, които живеят на улицата.
Ти си имаш семейство. корто те обича и ДОМ, не къща, а дом, защото хората правят дома, не мебелите.
Моят апартамент е прекрасен, обзаведен с вкус от майка ми, в стаята ми всичко съм си избрала сама - тапети, цветова гама и т. н. Обаче имам истерична майка, която постоянно крещи, обижда и си избива неудовлетворението от живота върху мен и брат ми и системно ни нанася емоционални травми. Е повярвай ми, нямам търпение след една година да завърща и да се разкарам от красивата си къща, защото не мога да търпя този тормоз повече. Мъчно ми е само за тате, защото ни е усигурил всичко, което той не е имал като дете (самият той е записал висше на 500 км от родния си град, за да е далеч от властното си семейството) и с нищо не е заслужил и собственото му дете на свой ред да иска да се махне, но... това е, решила съм да уча в чужбина, защото имам нужда от самостоятелност.
Случайно да ти е хрумвало, че баща ти може би пести тези пари, за да получиш добро висше образование? Защото красивите мебели ще се износят, прецакат и след 7-8-10 години ще ги изхвърлиш, а образованието е за цял живот и благодарение на него ще имаш работа, ще си осигуриш живот и когато си имаш своя къща и пари, ще си купуваш каквито дизайнерски мебели ти душа иска.
Може да говориш за някакъв малък компромис и да си декорираш стаята по твой вкус. Настоявай поне за голямо легло, щом ти е важно. То и моето легло е единично, но пък си нямам гадже, което да ме гушка. А сърцето ми е широко, стига някой да ме обичаше, място щях да му намеря.
Колкото до приятелите ти - ако мнението им за теб се влияе от мебелите у вас, извинявай, ама си по-добре си без такива хора. Честно ти казвам, на моите най-близки приятели не им пука грам - виждали са и дома ми във всякакъв вид, тъй като съвсем не съм от подредените (кочина, хаос, дори веднъж цялото ми семейство включително баба, дядо и домашната ни помощница бяха вкъщи и беше настанала някаква суматоха), и мен във всякакъв вид (току що изписана от болница с немита от 5 дни коса, очила вместо лещи, гипс на едната ръка и някакво много старо пончо на майка ми, защото това беше единствената дреха, която успях да облека предвид превързаната ми ръка). И си ги посрещнах и си ни беше супер, толкова се радвах, че сме заедно и че съм изписана.
Стойностните хора, които са ти истински приятели, ще бъдат над тези неща и ще са до теб във всичко. Виждали са ме в състояния на нервни кризи многократно и въпреки, че в такива моменти се държа ужасно, пак са останали до мен. Чистила съм повръщано от мъртво пияната се най-добра приятелка. Баща ми е прибрал в общежитието си негов приятел, който е останал без дом и е щял да остане на улицата. Когато двама човека са видяли всичко един от друг и си се обичат с всички хубави и недотам хубави страни - това е приятелство. На никой не му е през оня работа за мебелите у вас. Стегни се, порасни и заживей в света на възрастните. Намери си истиски хора.
Пожелавам ти един ден да имаш мечтаната, прекрасна къща, постигната с твоя труд, но по-важното - да бъде не просто къща, а дом, създаден с човек, който обичаш, защото хората правят мястото, а не обратното.

 
  ...
преди: 7 години, 11 дни
hash: 9dc08d2823
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   Историята ми се вижда нереална :) И все пак ще отговоря, с риск да стана за смях на авторката, че ме е метнала. :)
Отговорът е много прост и положителен: след 1 година, когато навършиш 18, си пълнолетен човек и можеш да работиш и съответно да започнеш да градиш малко по-малко желания дом.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 11 дни
hash: f803e5ce16
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   На 18 можеш да започнеш нов живот, намери си работа, квартира... имаш приятел. Проблемът е че с тези терзания, дали ще си здрава да се радваш на твои дом или ще даваш пари за лекарства и Герасим. Не се бунтуваш, а премиерата нещата Ще имаш и поне 1 месец ваканция работи събери пари, или с джобните изплащай мебелите си. Има и по 30 Е на месец вноски. Не можеш да промениш маниера, манталитета на близките си.

 
  ...
преди: 7 години, 11 дни
hash: 457f2c32a4
гласове:
1 2 3 4 5
  (17 гласа)

5.   Интересно, колко пари получават родителите ти? Защото, в крайна сметка, до това се свежда въпроса-какъв е техният стандарт. Звучиш ми като една кифла.

 
  ...


...
преди: 7 години, 11 дни
hash: 35773b4254
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

6.   Мила, на твое място щях да се радвам на това което имам! Може да не живееш в лукс, но нали имаш семейство, храна и покрив над главата си. Някои деца нямат и това! Нека да ти дам пример какво е наистина да живееш в мизерия. Бащата и чичото на мой приятел пред 12 години си продадоха дяловете от къщата на тяхната братовчедка като идеята им беше с парите от продажбата да купят две по - малки жилища. Да ама не стана така, а профукаха парите. Чичото отиде да живее в къщата им на село, а моя приятел и баща му живееха от квартира на квартира. Бившата му жена взе дъщерята по - голямото им дете , а него го остави при пияницата, защото като го погледнела виждала, че ще тръгне по неговия път! Последната им квартира беше мазе в една стара мизерна къща, за толкова стигаха парите на баща му, който накрая нямаше постоянна работа. Помещението беше 2 метра на 2 метра, мрачно, влажно и чат пат в него се случваше да се види някоя мишка или плъх също така и бълхи , то покрай гризачите няма как да не плъзнат. Той ходеше мръсен на училище, тъй като нямаше къде да се къпе, защото в къщата нямаше баня. Лятото понякога съм го виждала с дълъг ръкав, защото се опитваше да прикрие ухапванията от бълхите. Някои хора от нашия клас му се подиграваха и го осъждаха без изобщо да знаят в какви условия живее. Кой знае какво щеше да им бъде и те да изпаднат в тази мизерия? Веднъж го нямаше цяла седмица на училище и когато го попитаха защо е отсъствал отвърна, че е имал вирусна инфекция и най- голямата лигла в класа го заяде : "Ми така е който не се къпе". Да я видим какво щеше да прави тя, ако живееше в мазе с мишки и плъхове! После го преместиха в другия клас и там децата бяха по - човечни с него, помагаха му с дрехи и други неща, които не им трябват аз също съм му помагала колкото мога и с каквото мога. Също така от предстоя си в мазето беше започнал да има дихателни проблеми. После леля му - братовчедката на баща му и чичо му го уреди да живее в общежитие към СОС "Детски селища" и там вече попадна в човешки условия. След като завърши и се напусна общежитието си намери работа и живее на квартира. Това миличка се казва истинска мизерия! Ти нали не живееш в подобни условия защо се оплакваш тогава?

 
  ... горе^
преди: 7 години, 10 дни
hash: 35773b4254
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   И какво им има на родопските одеяла не мога да разбера? Прави са вашите момиченце, наистина си неблагодарна някои хора няма къде да живеят! В горния си коментар ти дадох пример какво е наистина да живееш в пълна мизерия.

 
  ...
преди: 7 години, 10 дни
hash: 7215d4e578
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

8.   Искам да ти кажа, че приятелят ми с който сме заедно от 3г също не живее в лукс, даже си мисля, че е по-зле от теб. Моят апартамент е хубав и луксозен.. благодарение на родителите ми естествено, НО!
Приятелят ми живее в стара къща още от времето на прабаба му(буквално). Можеш да си представиш за какво иде реч. Не и е правено
Ремонт от 40 години сигурно. Черги на стълбите, леглата са много стари, мебелите да не говорим и т. н абе всичко което си виждала в старите селски къщи на село в България. Забравих да добавя, че банята е с бойлер на дърва, а тоалетната е външна!
Когато ме заведе в тях и то след 4-5 месеца връзка, защото го беше срам също като теб(преди това ме водеше по приятели и хотели) ИЗОБЩО не ми е направило впечатление всичко това. И знаеш ли защо? !
ЗАЩОТО и аз имам село и ми е много приятно там, обичам го безкрайно много, за да не гледам тези неща и никога не съм си позволила да му се подигравам или нещо.. даже напротив, прекарваме повече време в тях, отколкото в нас и ние супер приятно :) но за разлика от теб той се хвана на работа, събра пари и му предстои ремонт на стаята и баня и тоалетна. Също така е благодарен за това, което има и уважава родители си както и аз.. и никога не си е позволил да им мрънка.
Така че мила, събери си акъла и се стегни, защото мислиш като лапе на 7-8г. Както казаха по-горе баща ти може да заделя парите за нещо друго.. университета ти или да си направят собствен бизнес. Да не мислиш, че им е до мебели на хората и им е лесно? ! Ако някой наистина те обича(говоря за момче) няма изобщо да му пука ако ще и на палатка да живееш, важното е да е с теб и да ви в приятно. Смятай що за приятели си имаш и там и в Б-я щом снимат и те рязнасят.
Ще ги разбереш тези неща, явно не си дорасла :)
Ж. 19г

 
  ...
преди: 7 години, 10 дни
hash: a91b87930e
гласове:
1 2 3 4 5
  (10 гласа)

9.   Аз също съм живяла като теб, не е удобно знам и искаш и ти да имаш само, че аз и много стил нямах. Вече си голяма и аз примерно на село защото нямаме пари за нови мебели започнах да ги реставрирам малко лак за дърво, малко пирончета, боя, видии и проч. и ако татко ти е пекан да помага! Пробвай стават като нови с малко фантазия и желание

 
  ... горе^
преди: 6 години, 4 месеца
hash: 7fc0276ed7
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Боже някои деца нямат родители, а ти си седнала да се тръшкаш, че нямате у вас мебели по последна мода и плазмен телевизор! Ако бях на мястото на вашите и ми правеше такива фасони бързо щях да те поставя на място като заиграе шамарената фабрика! Малка лигла! Научи се да цениш хората, които обичаш всичко друго е без значение!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker