Споделена история от Тинейджърски |
Живея в миналото, как да постъпя?
преди: 7 години, 9 дни, прочетена 1161 пъти
Здравейте. Аз съм момиче на 16. Миналото лято ходех с едно момче, с което бяхме и най-добри приятели дълго време преди да станем нещо повече. В началото се разбирахме перфектно, имахме страхотни моменти заедно. Излизахме в една компания и всичко беше идеално. Бяхме заедно около 3 месеца, но към края почнахме много да се караме, имахме различни мнения за дадени неща, спорехме много и св наранявахме взаимни и така се разделихме по негово желание. (след време разбрах, че е имал идеята да прекараме известно време разделени, но после пак да се съберем) Той искаше да си останем приятели, но аз бях наранена и не пожелах. Скарахме се много и приключихме всякакъв контакт. Казахме си доста тежки думи, които така и не можахме да си простим. От тогава не е спирал да ми липсва. Пробвах да излизам с други момчета и т. н., но не се получи и не съм имала сериозна връзка след това. Той също не е имал. Някак си той беше специален, винаги имахме общи теми и май няма да намеря някой по-подходящ. След като се разделихме той също ми каза, че съм специална за него. Даже ме беше запознал с техните и каза, че съм единствената, която е запознавал с родителите си. Аз също го запознах с нашите. Познавам го от 3 години и наистина е много важен за мен.
Та както и да е, проблема е, че много ми липсва. Учим в едно училище и го виждам всеки ден, но дори и не се поздравяваме въпреки, че погледите ни понякога се засичат. Последно си писахме преди месец, тъй като той ми честити рождения ми ден. Разпита ме как я карам и т. н., но спряхме да си пишем. Наистина доста често си мисля за него, но не знам какво мога да направя. Искам да поддържаме някакъв контакт и да си общуваме, но май вече сме прекалено далеч един от друг.
Чувствам се страшно самотна и понякога ме е яд, че още живея в миналото, но не мога да го забравя. Чудя се дали ме е забравим или му липсвам... Ще ви помоля за някакви идеи, съвети как да постъпя. Благодаря!
|
