Живея в миналото, как да постъпя? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97897)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23047)
 Секс и интимност (11356)
 Тинейджърски (20294)
 Семейство (4908)
 Здраве (7893)
 Спорт и красота (4119)
 На работното място (2207)
 Образование (6031)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (736)
 Проза, литература (1512)
 Други (13377)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Живея в миналото, как да постъпя?
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 811 пъти
Здравейте. Аз съм момиче на 16. Миналото лято ходех с едно момче, с което бяхме и най-добри приятели дълго време преди да станем нещо повече. В началото се разбирахме перфектно, имахме страхотни моменти заедно. Излизахме в една компания и всичко беше идеално. Бяхме заедно около 3 месеца, но към края почнахме много да се караме, имахме различни мнения за дадени неща, спорехме много и св наранявахме взаимни и така се разделихме по негово желание. (след време разбрах, че е имал идеята да прекараме известно време разделени, но после пак да се съберем) Той искаше да си останем приятели, но аз бях наранена и не пожелах. Скарахме се много и приключихме всякакъв контакт. Казахме си доста тежки думи, които така и не можахме да си простим. От тогава не е спирал да ми липсва. Пробвах да излизам с други момчета и т. н., но не се получи и не съм имала сериозна връзка след това. Той също не е имал. Някак си той беше специален, винаги имахме общи теми и май няма да намеря някой по-подходящ. След като се разделихме той също ми каза, че съм специална за него. Даже ме беше запознал с техните и каза, че съм единствената, която е запознавал с родителите си. Аз също го запознах с нашите. Познавам го от 3 години и наистина е много важен за мен.
Та както и да е, проблема е, че много ми липсва. Учим в едно училище и го виждам всеки ден, но дори и не се поздравяваме въпреки, че погледите ни понякога се засичат. Последно си писахме преди месец, тъй като той ми честити рождения ми ден. Разпита ме как я карам и т. н., но спряхме да си пишем. Наистина доста често си мисля за него, но не знам какво мога да направя. Искам да поддържаме някакъв контакт и да си общуваме, но май вече сме прекалено далеч един от друг.
Чувствам се страшно самотна и понякога ме е яд, че още живея в миналото, но не мога да го забравя. Чудя се дали ме е забравим или му липсвам... Ще ви помоля за някакви идеи, съвети как да постъпя. Благодаря!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 години, 4 месеца
hash: 3d1e206a39
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Здравей.
Историята ти съвпада с моята. Попринцип всичко е до нагласа незаменими няма всички го знаем ти най добре си го чувстваш и единствено което мога да кажа е да му се обадиш и да му обясниш всичко и най вече да подходи с разбиране защото явно е трябвало време да поотихнат нещата и не си мисли че щом след като сте се разделили ти е казал че си специална за него, значи не те е оценил навреме или нещо от сорта. Сигурна съм че сега ще е много по разбран от преди.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker