Имам чувството, че не мога повече
преди: 6 години, 11 месеца, прочетена 1138 пъти
Здравейте. Още от заглавието личи, че в историята ми няма да съдържа нищо добро. Просто още един отчаян зов за помощ. Няма на кого да кажа, защото няма кой да ме разбере или пък ще започне да ме обвинява и ще каже, че сама съм си виновна. И то си е вярно, но няма значение. Искам да започна по същество.
Истината е че от 2, 3 години насам, животът ми е станал пълен ад. Но ще се върна още по-назад във времето. Като малка не ходех на детска градина - 1 месец ходене от общо 3 градини имам и причината беше постоянното ми боледуване. Започвам от тук със историята за скапания ми живот, защото мисля, че от тук се корени главната ми грешка - общуване. Като малка не съм била чак такъв темерут, а напротив - макар и да не познавах мноого деца си бях много общителна, обаче имаше нещо което пропуснах - подигравките и всичката онази лоша енергия насочена срещу мен. Започнах училище и живота ми свърши. Не бях свикнала с толкова много хора около мен и общителността ми изчезна. Усетиха ме децата, че съм мекушава и започнаха да ми се подиграват за най-видния ми недостатък - веждите. То за какво друго могат да ми се подиграват лапета на по 7, 8. Като казвам вежди, всъщност бях със свързани или една както викаха. Какви ли не подигравки и обиди търпях до седми клас. Косматка и каква ли не още ме наричаха. Така си останах с нараненото самочувствие и сигурност. И как не ги забравиха тея вежди? Още четвърти клас ги оскубах, но не. От цял клас ми остана само една вярна приятелка. И до момента е най-добрата ми приятелка, то сякаш имам други приятели. Всички са ми вече познати, макар и с много от тях да сме излизали.
Сега съм осми клас. Края на осми да съм по-точна. Влязох в хубава гимназия със паралелка биология и химия. Въпреки че там влизат най-големите отличници, честно да си кажа не съм такава. Първоначално като влязох в това ново училище все си мислех, че ще си намеря много приятели, но уви. Децата са си съвсем различни, за разлика от стария ми глупав клас, които бяха половината двойкаджийй. Те имат съвсем друг поглед на нещата, имат цели очаквания за професия, за бъдещето. А аз? Единствените ми близки планове бяха да вляза в хубава гимназия и да си намеря приятели. Явно че от старата заобикаляща ме среда съм придобила съвсем различен мироглед и очаквания от живота. Още нещо - родителите на сегашните ми съученици са съвсем различни от моите. Само адвокати, лекари и тем подобни, а моите родители какво? Със по едно средно знаете какво следва. Не казвам че са ме лишили от нещо. Всичко което ми е потрябвало и съм поискала са ми го осигурили - уроци, дрехи, компютър и никога не са ми отказвали. Да така е и не отричам, но връзката ми с тях е просто разрушена. Никога не съм говорила открито с тях или поне рядко. Случи ли се да не ми издържат нервите и да избухна в плач, тогава се налага да излея мъката си нищожна, но какво от това. Уж ме изслушват така така, а после в удобен момент всичко, което съм им казала го използват срещу мен. Да не говорим, че няма ден, в който аз да не съм най-лошата, на смотаната, на неблагодарната и най-мързеливата. Всеки ден у вкъщи се крещи или на мен или на братята ми, които са на 4 и са близнаци. Разбирам, че мама не може да издържа повече, гледам да й помагам с каквото мога, но като се замисля в последно време май май само гледам как да се измъкна, защото на нея вече и стана навик да вика срещу всекиго, целия свят да й е крив, да мрази мен баща ми и т. н. Колко пъти си е повторила на ум, че съжалява че ни е родила нас тримата е, че съжалява за баща ми, че се е събрала с него, но на глас са много. Вече никой с никого не се разбира в тази къща. Дори братята ми взеха да стават непоносими, като мен само с тази разлика, че аз съм такава от години и не съм на 4, а на 14. Например онзи ден виждам мама и малките да се прибират от градината. Рекох да ги гушна, да им се зарадвам, а те само ме блъснаха и ми казаха просто да се махам и да вървя да уча. Колко пъти са ми казвали, че съм лоша пък не знам, макар че това го казват на всички. На 4 години са, а знаят повече псувни от колкото аз знаех 2 клас. И всичко това е заради майка ми, баща ми и мен. Никой никого не понася вече. Всеки гледа как да се измъкне. Освен това като се замисля колко пъти съм виждала чужди родители прегърнати до децата си. Говорят си без да се карат. Пълна противоположност с моите, които ако не говорят за политика, за пари или да се оплаквкат от някого, ще се скарат на втората минута. Никога не съм ги виждала да показват, че се обичат - нито като малка, нито сега. Може би е така. Лошото е че аз съм един прост имитатор на самите тях. Отнасям се зле със хората, рядко се усмихвам, оплаквам се непрекъснато от глупавите си проблеми и съответно хората не ме харесват. Толкова е хубаво, че съм в клас, в който има само умни и позитивни деца, но какво от това като аз не мога да се възползвам, защото съм един пълен идиот (съжалявам за думата). Малко по малко започнах и тук да ставам аутсайдер и не е далеч момента, в който всички ще ме отбягват, но този път няма да е с подигравки, а с едно просто мълчание същото като мен. Просто не знам как да се променя, като всеки ме гледа накриво и имам чувството, че вече всички ме мразят.
С тази приятелка, която споменах по-нагоре по-мога да споделям и през повечето време всъщност й се оплаквам като гледам да го правя малко по-смешно да не звучи толкова отчаяно. През останалото време си лафим за други работи, но 1 приятел не може вечно да го търсиш, а и става досадно. Например сега лятото с кого ще излизам? Какво ще правя? Сега последната вечер излизах се нея и един нейн приятел. Супер си изкарахме докато не видях баща ми, че ми е звънял 8 пъти в порядъка на 15-20 минути. В следващия момент го гледам с колата пред нас на улицата. Толкова ме изложи, а си проверявах да не са ми звънели на всеки 20 минути горе долу. Беше само 10 часа. Толкова съм задръстена, обаче какво да направя като не съм го чула. Коли бръмчат, хора и ние говорим, викаме. Преди няколко седмици пак беше същата история. Крещят ми по телефона като луди, а после вкъщи и конско ми четат пет часа. Имам чувството, че всичката тази злоба, която таят в себе си си я изкарват на мен, защото да бъдем честни има къде къде по-лоши деца - пият, пушат, не се връщат цяла нощ, в училище са пълна скръб. Забравих да кажа, че и в училището съм най-лошата естествено. Имам повече петици от колкото шестици и тук там някоя четворка. Знам че имам умствения капацитет и възможностите да постигна най-доброто, но сякаш не ми пука. Все едно на магия ги изкарвам тези оценки, като все пак съм в математическа, а там изискванията са високи.
В крайна сметка си оставам един пълен аутсайдер в семейството, училище и приятелите, които нямам. Каква ирония. Всеки ден се събуждам и се питам защо изобщо го правя. И майка ми ме е питала същото, или по-точно за какво живея. Нямам отговор на този въпрос, а ми се живее. Не искам всичко да продължава така. Не знам кой е правилния изход. Да се завра 5 години в гимназия у вкъщи да уча само и още пет в университет не мога. Естествено че трябва да уча, но вече нямам сили за нищо, защото емоционално съм срината. Като се замисля дори и да достигна до желаната, добре заплатена професия, пак няма да съм щастлива, а тогава ще съм към 30-те. Без приятели, без никаква опора. А със семейството си чак се чудя след 10 години като голям човек, когато им се обадя какво ще им кажа, а като се видим? Нямам никаква представа какво да правя. Дори да се самоубия ме е страх. Ще кажете 14-годишна пикла, гледай си уроците. Дори и да си отнема живота нямам право, защото не съм дала такъв.
Като си прочета романа до тук ми звучи даже много позитивно, но не мога да направя автобиография така че. Съвет едва ли някой ще ми даде. На такъв провал като мен какво може да се каже? Поне си излях душата, макар че надали ще пуснат такава глупава история като моята. Нито съм жадна, нито съм гладна, нали? Всичко се пуска за повече гледания, популярност и така нататък. И все пак ще бъда благодарна, ако пуснете темата. Така ще знам, че поне някой е видял какво чувствам - омраза. Омраза към себе си - че нямам цели в живота и общо взето само се оплаквам. Омраза към околните, с която отвръщам на тяхната. Благодаря!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 11 месеца hash: 6c10b581e5

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей... Аз съм момиче на 15... Знам какво е да си аутсайдер и системата в която живееш да те убива... Аз се крепя на духовното развитие... Занимавам се с медитация, овладяване на енергията чи, и други такива дейности... Балансирам чакрите си и се свързвам с природата... Живота много често ни мачка в самото начало, после като трябва да сме самостоятелни... Ние просто не можем... Но се замисли... Освен това което виждаш около себе си, има неща които не се виждат... Ако се свържеш с тях ще имаш сила... Аз имам приятел който ме научи на някой неща както ѝ аз него... И щастието е да си оптимист на пук на всичко... Не си пикла, не си идиот, ти си прекрасна... Повярвай го, защото обстоятелствата не те създават... Изчакай да станеш на 18 и не се отчайвай... Лошия старт не значи че няма да стигнеш финала... За самоубийство съм мислила и аз... Тези депресий, но недей... Няма смисъл... Не е решение... Аз те подкрепям... Представям си какво ти е било като баща ти е дошъл с колата... Мен пък не ме пускат никъде изобщо но това е друг въпрос. Децата са много злобни... Много много злобни и отхвърлящи... Както и тийнейджърите, просто приемане там няма... Радвам се че имаш приятелка която те обича и подкрепя... Аз сега те обичам и подкрепям анонимно... Вярваш ли в Бог... Няма лошо да вярваш, аз вярвам и не е за вярване какви чудеса съм преживявала... И това е друга тема... Но, обичай се каквато си защото не си лош човек... Обичай се... Ооо О... Моля те потърси си информация за енеаграмата. Това е система за 9-те типа хора и мноого ще ти помогне... Ще ти даде насока... Ако имаш въпроси за векторите и крилата пиши тук и ще ти кажа... Много е интереснони развиващо... Аз съм 9 в тази система... Не е сатанинско, не е астрология както някои си мислят... Психология е... И е много вярна... Нямам търпение коментара ми да е побликуван и да го видиш... Подкрепям те анонимно... Оо, и много яко че си с биология и химия... Аз съм в националната гимназия за приложни изкуства и ни утрепват от домашни... Вече съм 9 клас, почти 10... Нали сега е края... Но честно казано аз исках биология и химия и си мечтая да съм ветеринар или морски биолог или генен инжинер... Както и да е... Обичай се и вярвай че живота ще се нареди... Наистина препоръчвам енеаграмата... Анализирай себе си и другите... Ще видиш защо правят това което правят... От това което чух, майка ти вероятно е 8... Пожелавам ти много много душевен мир... И дано коментара скоро го видиш... Подкрепям те анонимно

 

...

преди: 6 години, 11 месеца hash: 3a9a547498

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Това, което Описваш е резултат от лоша семейна среда. Родителите ти се обичат-след като са създали 3 деца, но са преуморени и изнервени и си го изкарват на вас-децата. Не са прави, но явно немогат да се овладеят. Не ти е лесно, но не се случва нищо фатално с тях. оттук идва и лошата ти самооценка. А явно се умно момиче, щом си влязла в елитна гимназия. Първо искам да ти кажа, че и съучениците ти си имат проблеми, и техните родители се карат, някои-развеждат. Но децата не им обръщат толкова внимание. Или страдат мълчаливо. Ти ще направиш по-добре ако не обръщаш толкова внимание на това, което родителите ти говорят. Имаш една приятелка-ами тя ти е достатъчна. В живота човек я има един-двама истински приятеля, я-не. Радвай се, че я имаш. Тя ти е достатъчна. Радвай се, че имаш живи и здрави родители, които не са разведени. Ами ако си сираче по-добре ли ещ си? Изобщо ти търсиш и виждаш само лошото около теб, а не жениш това, което имаш. Затова само мрънкаш и отблъскваш от себе си всички, защото на никой не му е приятно няко постоянно да се оплаква. Моят съвет е да седнеш и да напишеш на един лист хубавите неща, които имаш-елитна гимназия, живи и здрави родители, които са заедно, здрава си, имаш истинска приятелка... Та много хора, деца нямат това, което имаш ти. Научи се да виждаш нещата от добрата им страна, постави си цели, които да постигнеш- учи и си избери от сега професия. Мечтай. Запиши се за спорт или някакъв клуб, в който има изкуство-книги, рисуване, музика, танци. Избягвай да общуваш толкова с родителите ти, а когато завършиш училище по възможност замини да учиш в друг град или държава. Изобщо стой по-далеч от родителите си.

 

...

преди: 6 години, 11 месеца hash: 8fa9439c2c

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Да се надяваш, че хора от училище, ще ти станат приятели е абсолютна глупост. Спри да търсиш опора в другите. Прави това, което ти харесва и не се интересуваха от чужди мнение, освен. Ако няма да повлияе на финансите и важните ти връзки.

 

...

горе^

преди: 6 години, 11 месеца hash: 4408a9581d

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравейте отново. Аз съм авторката. Много благодаря за съветите и изобщо за отделеното време за прочитането на целия този роман. И да ходя на танци, поне там се разведрявам. Ще взема съветите ви в напредвид. Всичко хубаво!

 

...

преди: 6 години, 11 месеца hash: 990f8b3598

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Колко добре те разбирам... Ако продължиш да изпитваш негативни емоции в тази възраст, мозъкът ти ще свикне с тях и никога няма да можеш да бъдеш щастлива. Това трябва да го знаеш. Съветът ми е следният: Бъди щастлива НА ПУК! Ама точно НА ПУК на всички, нека това е мотивацията ти!

 

...