Осъзнаваме ли какви сме в действителност ? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (75457)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16711)
 Секс и интимност (9296)
 Тинейджърски (17558)
 Семейство (3462)
 Здраве (6233)
 Спорт и красота (3320)
 На работното място (1341)
 Образование (3999)
 В чужбина (890)
 Наркотици и алкохол (787)
 Измислени истории (677)
 Проза, литература (1207)
 Други (9904)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Тинейджърски

Осъзнаваме ли какви сме в действителност ?
преди: 4 месеца, 2 дни, прочетена 815 пъти
Здравейте. Ще започна с това, че съм на 17 и съм от тези, които просто наблюдават света около тях. Сякаш съм на кино - просто гледам как на хората им се случват някакви неща, в които не мога да взема участие. Досега това не ми е пречило - винаги съм била в това положение - стеснително момиче, което се страхува да изрази мнение, да си отвори устата, да излезе и просто да говори с някой, момиче, което обаче не обръща внимание на нещата които се случват, наблюдава, защото това е единственото, което може да прави и го прави без цел, без да осъзнава какво вижда.
Но напоследък се вслушвам в хората, в това, което си говорят. Обръщам внимание на детайлите и разбирам какви са. Оттук се поражда и проблемът ми. Не ми харесва това, което са. Не ми харесва, че в училище съм заобиколена от хора, които се интересуват само от живота и външния вид на другите и разбира се от себе си, нямат някакви интереси, нямат за какво друго да говорят. Правят есета на теми как хората трябва да са добри, да си помагат, че лицемерието е лошо нещо и т. н., но виждат ли иронията? Знаят това само на теория, но не го прилагат на практика. Седенето в една стая с тези хора за повече от 5 минути ме убива, не издържам да слушам как се лигавят, как обсъждат някой, който е бил в стаята до преди минута, а уж им се води приятел. И идва момент, в който просто не издържам и трябва да изляза, да отида на въздух, дори да поплача, защото съм крайно разочарована от света, в който живея.
Та мисълта ми е, те дали осъзнават какви са? Дали са се замисляли за това? И не са само темите им на разговор това, което ме тревожи. Злобните забележки, които отправят към някой, който не харесват, защото не е като тях. Присмиването към грешките на другите. Самата увереност, която излъчват. Всичко това е причина да се затварям още повече в себе си и причина да мразя света около мен. Да мразя хората.
Знам, че не всички са такива, но тези, които не са, са страшно малко. И аз никога няма да ги познавам, заради самата себе си. Вината за това, че си нямам никой, макар и да съм имала възможност, е изцяло моя. И това, че съм сама ми пречи. Искам някой различен от останалите, който да ме накара да забравя за всичко и всички, без значение какъв е, просто човек, с който да имаме нещо общо. Но и малкото пъти, в които съм имала възможност да създам приятелство, оплесквам нещата - мисля прекалено много какво да кажа и разговорът не върви. Като цяло общуването ми е голям проблем. Не мога да се отпусна бързо. Трябва ми време, а никой досега не ми е дал такова. И разбирам защо. Искам да вярвам, че един ден ще срещна човек с моите интереси и просто няма да го пусна да си тръгне от живота ми. Човек, с който ще забравя всякакви притеснения и просто ще съм щастлива с него без да полагам никакви усилия. Ако това стане, всички тези години на самота ще са си заслужавали.
На света има ужасни хора, разбира се по-зле от тези, които описвам. Но те дали го осъзнават? Склонни ли са към промяна? Това до време ли е? Ако някой им каже истината в очите, те ще се замислят ли? Ами ако вече знаят тази истина и просто са приели това, което са? Виждат ли се като нещо лошо или им е добре така? Ако си отговоря на тези въпроси ще знам дали има някаква надежда за промяна или не.
Знам, че трябва да си силен, за да оцелееш на този свят. Но в какво се изразява тази сила? Винаги съм била на страната на слабите, на тези които биват потиснати от "силните". Макар и реално да не правя нищо, за да им помогна. Имам желанието, но нямам смелостта.. Аз съм просто една страхливка, свидетел на толкова несправедливости, но не мога да направя нищо. А толкова искам. Искам хората да знаят, че не са сами, но няма как да го покажа.
Пиша тук, защото исках да споделя с някой какво ми се върти в главата напоследък, колкото и да е объркано и също за да чуя мнения и може би съвет. Сама нямам възможността да променя нищо в хората, но мога да опитам да променя себе си. Искам някаква промяна, но не знам откъде да започна.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 месеца, 1 ден
hash: 96925abaab
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Стани доброволец някъде, участвай в разни каузи за деца, животни или каквото ти харесва. Там ще се срещнеш с много нови хира, които са най-вече добри. Аз съм на 16 и съм също като теб - разочарована от днешното поколение, днешния свят, но започнах да се записвам да помагам в подобни събития и наистина пред мен се откри цял нов свят - толкова сърцати, добродушни, чисти хора на едно място събрани, с единствената цел - да помогнат и то не защото очакват нещо в замяна, а просто защото им идва от вътре. Не губи надежда, животът е пълен с изненади! Успех!

 
  ...
преди: 4 месеца, 1 ден
hash: a4ed17fcda
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Излизай с "арт" хора, те са пълната противоположност.

 
  ...
преди: 4 месеца, 1 ден
hash: 98efaf4149
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Не мисля, че на теб ти трябва промяна. Според мен можеш просто да наблегнеш на общуването си с хората. Разбирам те много добре как се чувстваш и си права за всичко, което си написала. Мисля по същия начин като теб. И аз не харесвам средата, в която живея. Разочаровам се от хората и от това колко са повърхностни, как гледат да съсипят деня на някой и си нямат собствено мнение. Срещала съм различни хора и за щастие не са ми приятели. Виждала съм най-различни неща и то не хубави. Нямам почти приятели, но искам тези, които са до мен да бъдат като мен самата, да не се надменни и лицемерни. Преди даже се бях отчаяла, че ще намеря някой като мен и някой, с който ще имам общи интереси, обаче като почнах да уча в университет срещнах точно такива хора, въпреки че си мислех, че всички ще са някакви повърхностни. И аз искам да намеря някой, който ще ме разбира и ще има някакви интереси, а не само да стои в дискотеките, да обсъжда другите и т. н. Сигурно звуча като някаква old school, но предпочитам в повечето случаи да стоя сама и също като теб само да наблюдавам. И аз не мога да общувам с хората, това си ми е мъка от доста време, но някак си го преживях и даже малко се промених. Така че не си единствена. Наистина са малко хората, които са свестни и можеш да говориш нормално с тях, но ги има.

 
  ... горе^
преди: 4 месеца, 1 ден
hash: 3ab8fb560f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   ХУбаво е, че мислиш така. Хубаво е, че си критична и не се поддаваш на елементарните представи за хората и нещата. Това, което ти липсва е малко мъдрост. Виж, хората са различни и всеки си има свой път в живота, своя карма или съдба. Всики от нас си има уроци, които да научи. Тези поверхностни хора, които описваш си имат своите уроци, които да научат. Приеми ги такива, каквото са. Започни да правиш неща, които ти харесват. Да се занимаваш с ъс спорт, книги или каквото ти харесва. Там ще срещнеш хора, с които имате еднакви интереси и ще имате теми, за които да си говорите. Така постепенно ще си имаш своя среда и ще общуваш по-лесно.

 
  ...
преди: 4 месеца, 1 ден
hash: 09d62e5704
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Аз съм момче на 19. И аз съм бил самотен, без любов, а приятели имам, но не се "вписвам" към начина им на мислене и забавние. Винаги съм търсил такава половинка като теб, къде се намират, как мога да се запозная? Чалготеките и наргеле баровете ли, не мисля! Днешният свят е много жесток, както и хората които живеят в него. Всеки гледа да си задоволи нуждите. Ще ми се да избягам в някоя хижа и там да си остана.
Срещах се с едни стари съученици от първите ми класове... всеки говори за курви и трева... аз седя имълча... Така ми втълпяват, че не си живея тиин годините, както трябва ли?
Знам, че много мислим с теб за света и как се вписваме ние в него, но не се променяй! Ти си ценно момиче!

 
  ...


...
преди: 4 месеца, 1 ден
hash: 50e53ceacd
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Здравей, аз също съм на 17 и много добре разбирам цялото разочарование, което се е породило в теб. Цялото лицемерие и злоба на днешния свят понякога може да бъде смазващо. И аз имам моменти, в които се чувствам така... толкова хора ме лъгаха, говориха зад гърба ми, почти успяха да разрушат както психиката, така и материалния ми свят, но аз някак вътрешно в себе си винаги знаех, че на никого няма да позволя да ме бутне само защото се смята за по-велик от всички! Съгласна съм, че има хора по-развити, по-умни, по-богати и още други по-... но точно в това би трябвало да е красотата на човечеството - да помагаме на другия да се усъвършенства и да напредва без да скача по главите на останалите и без да ги спъва.
Относно хората мога да ти разкажа всякакви случки, на които съм била свидетел в "прекрасната" София, но не това е важното сега... това, което е важно е, че както в първия коментар се казва можеш да срещнеш и много сърцати и добри хора, успяли да съхранят себе си от цялата "помия" на обществото. Аз лично вярвам, че хората, различаващи се от мнозинството са специални и ще изградят бъдещето не само на България, но и на света. И рано или късно ще има възмездие за всяко нещо, което е направено в противоречие на нормалните човешки ценности. И последното, което исках да ти кажа е, че трябва да имаш както собствения си изолиран свят на нормалността, така и да обърнеш внимание на околния... да видиш, че и в него има красота... аз я намирам в музиката (има толкова недооценени и в същото време талантливи изпълнители), в природата, в книгите, в небето (дори и когато е мрачно в небето винаги има нещо интересно)... просто намери своето спасение от негативизма...
Май това беше най-краткия начин да кажа всичко, което исках... надявам се да съм била полезна и да съм ти показала поне вратичка към щастието...
Поздрави А.
П. П.
https://youtu.be/Uq8fE3kKIBk
https://youtu.be/NUXaiHr6M9s
Две песни, които според мен винаги могат да те накарат да мислиш позитивно!!!

 
  ... горе^
преди: 4 месеца, 1 ден
hash: 4be7cfaf1c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Аз по-голяма, но абсолютно съгласна. И също много разочарована от доста хора от моето поколение, по-младите. За по-възрастните да не говорим, там е най-зле. Те нямат никакво разбиране към по-младите и си мислят, че живота сега е същия както когато те са били млади lol

 
  ...
преди: 4 месеца, 1 ден
hash: 7413146866
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   Тези, които не са такива, не са страшно малко, .. а просто не съществуват.
Осъзнаваш ли, че пишейки това, ти също като хората, за които то се отнася, осъждаш и коментираш неща, които не харесваш. Хора, които не харесваш. Явно също както и съучениците ти правят и ти не казваш това, което мислиш в очите на тези, за които се отнася. Тогава кое те прави по-различна?
За протокола - не се заяждам. Просто мисля, че ако се разграничаваш така крайно от другите, ще ти бъде много трудно и занапред. А и хората не сме чак толкова различни един от друг, колкото се опитваме да се изкараме понякога. Пожелавам ти да намериш приятели, с които да си щастлива :)

 
  ...
преди: 4 месеца, 1 ден
hash: 423e3838f8
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   Няма смисъл да се тормозиш за тези хора. Аз съм момче на 22г. До преди няколко месеца смело мога да кажа, че бях точно като теб- наблюдавах хората, виждат злобата, лицемерието и всичко негативно и това ме съсипваше. Този период от живота ми продължаваше 5г, ходих на психолот заради самотата ми сред тълпата. Накрая разбрах, че е важно да гледаш ти да ти по-добър човек от вчерашното ти. Хората идват и си отиват! Трудно ще намериш хора като теб- аз намерих един човек, но сбърках с прекалено голямото си доверие! Дори и "добрите" забиват нож в гърба!

 
  ... горе^
преди: 4 месеца, 9 часа
hash: 695d9052e1
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   От авторката:
#9, дейъм, досега не го бях виждала по този начин. Предполагам всички си приличаме по някои неща.. иронията хД Искам да съм като тях - смела и със увереност, но действията ми биха били различни. Различаваме се по повърхностното мислене. Щях да си им го кажа.. Само да бях наполовина толкова уверена колкото са те..
#7 музиката е и моето спасение, но от нея следва точно негативизъм хд чрез нея се отделям от света, но някои текстове ми влияят зле, карат ме да искам още повече да съм сама, от жанра е хд
#4 хм, точно казано, благодаря
Благодаря на всички за отделеното време и написаното. Ще се вслушам в съветите, няма да мисля толкова за останалите, няма да губя надежда и ще спра да мисля негативно. Няма да живея в очаквания, че нещо се промени, а ще приема нещата такива, каквито са. Ще поработя над общуването, но в различа среда.. Благодаря ви.

 
  ...

...
преди: 4 месеца, 9 часа
hash: d15b251c26
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

12.   "Хората обичат да ги лъжат", и което е още по-зле - обичат да се самозалъгват. Скоро слушах девойка която и плащат за секс, как се опитваше да убеди събеседника си, как това не било проституция. За нормален човек слушащ от страни е повече от нелепо, но тя определено си вярваше. Същото е принципно и с повечето хора. На приказки са много загрижени и много добри, на практика забравят какво са говорили допреди 5 мин. Повечето попове, пастори, имами, равини, т.нар. божии хора, са едни от най-долните измамници. Но пък често си вярват че всъщност вършат добро. Затова и се чуват глупости как алкохола или парите или нещо друго променяли хората. Не ги променят - изкарват наяве истинската им същност. През останалото време са или лицемери или се самозаблуждават че са нещо друго. Ако им кажеш истината в очите ще се замислят.....за около 1-2 минути. После всичко си продължава по старому обикновено. Минимален е шанса наистина да не осъзнават какви са и да разберат че искат да се променят в тази 1-2 минути. Та въпроса е да си повечко непукист и неособено страхлива и да си казваш каквото ти тежи, ако трябва в очите на съответните дебили. Така или иначе няма какво да загубиш, освен ако не ти е мерак да им седиш в "приятелския" кръг. Но ти така или иначе си самотна изглежда, дали ще има покрай теб лицемери или ще си сама, не мисля че ще е голяма разлика или промяна.
Специално за номер 9 който е от същия тип лицемери, успокояващи се с това че и "другите са такива" или се опитват да ги изкарват някакви - едно е да си мълчиш и да не казваш в лицето на един идиот какъв идиот е, и съвсем друго да лицемерничиш и да му правиш мили очи а зад гърба му да си го нареждаш пред останалите идиоти. Ако ти е недоловима разликата, недей се опитвай да я разбираш.

 
  ...
преди: 3 месеца, 29 дни
hash: 1ec655d04a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Аз съм на 13, но напълно разбирам какво имаш предвид. Според мен си права за всичко това, но от личен опит мога да ти кажа, че всеки вижда каквото иска да види. 98% от хората, които познавам, са точно този тип, който си описала-мамините синчета, показващи средни пръсти и хвалейки се с поредното момиче, с което са били, докато всъщност не могат сами да си вдигнат гащите. Или пък напудрените кукли Барбита, без мозъци или сърца, стоящи на витрина, интересувайки се единствено от най-новия модел телефон и чакащи някой "принц на бял кон", който в последствие се оказва някой от гореспоменатите мамини синчета. С една дума самочувствие без покритие, кухи лейки колкото щеш. В стария ми клас например се подиграваха на едно момче, че чете книги (можеш ли да си представиш), а на мен-че съм отличничка. Жалка работа. Момчетата се присмиваха на момичетата, че не се снимат голи и постоянно ги обиждаха когато откажеха на перверзностите, които им предлагаха, въпреки че допреди няколко дни обясняваха колко ги обичали. На момичетата пък по някаква странна логика им харесваше да ги наричат ку*ви, да им подхвърлят презервативи, да се появяват със смучки по вратовете и да си снимат гърдите за внимание. Можеш ли да си представиш, и това всичко в седми клас? ! Какво ли остава за по-нататък... Но пък хората се променят. За жалост всички промени, на които съм станала свидетелка, са негативни. Миналата година най-добрата ми приятелка още от 1 клас ми обясняваше как не искала да стане като тях. Тази година отслабна, вписа се в техния кръг и вече се прави че не ме вижда като се разминем. Истината и, че хората са социални същества и искат да се впишат в стадото, без значение колко глупаво е то. Всички казват, че да бъдеш различен е хубаво, знаеш ли, лъжат. Казват го за да имат на кого да се присмиват и кого да обвиняват. По някаква причина явно да псуваш и съсипваш здравето си като пиеш и пушиш те прави възрастен, поне според съучениците ми. И аз като теб искам да помогна, но се страхувам, че ще сгреша, че ще ми се присмеят или че нищо не мога да направя, че съм безполезна... С това, че хората виждат това, което искат, имах предвид, че на някой това би му изглеждало като малодушие (което и си е), но биха ни презирали, защото не са в главите ни и не могат да знаят, че искаме да помогнем. Представи си да видиш мъж, стоящ безучастно, докато гледа как ограбват стара жена. Как би изглеждало? Би се отвратила от егоизма и безинтересоваността му, нали? Може би и той като нас би искал да помогне, но не е можел? И така всеки човек си има причина за действията си-дали начина на възпитание, трудният живот или пък прекалено лесния... Препоръчвам на авторката ( а и на всички, които ще видят този пост) да прочете поредицата "Дивергенти" на Вероника Рот-една от любимите ми поредици, дава доста плод за размисъл върху човешката природа, истините и реалността. Има безплатни електронни книги от сайтове като Chatinka или ChetiMe. Не е някакъв вид реклама, просто понякога фентъзито дава по-точна представа за реалността, отколкото самата реалност. Авторке, надявам се да ми отговориш
П. С. Не гледайте филмите, а прочетете книгите!

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 28 дни
hash: 695d9052e1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Авторката: 13, благодаря за предложението, и без това съм асоциална и нямам какво да правя, сега си намерих хД
Бтв доста подходящ пример, хората наистина виждат каквото искат, гледат на нещата само от една гледна точка.. Ох, доста жалко е всичко, но май даже няма смисъл да го обсъждаме, трябва да се примирим.. Ще се оправим, ще си намерим нашите хората и това вече няма да ни тормози толкова. Аз съм на няк'ви настроения, понякога като видя нещо извън нормата се замислям, депресирам, минават ми всякакви негативни мисли в главата.. А понякога просто ми става смешно хд.. Както и да е, благодаря за отговора, такива хора като теб ми трябват :д

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker