Споделена история от Тинейджърски |
Изповедта на един интровертен, объркан, мечтаещ и влюбен човек.
преди: 6 години, 11 месеца, прочетена 1698 пъти
Здравейте, на 16 съм....не знам откъде да започна....от жалкия си живот, от маските, под които се крия от всеки и всичко извън вкъщи, там единствено съм себе си. Преглъщам всичко и всяка дума от всеки, който се опитва да ме нарани...поддържам студено и интровертно държание спрямо хората, не вярвам в никого, успокоява ме единствено музиката, изкуството, духовните цели, мистичното....изграждам си собствен свят и живея в него....всъщност почти винаги съм сигурна в това, което съм... но понякога съм толкова силно объркана, не знам всъщност коя съм, изпод всичките маски в училище, навън....се променям, към лошо, изградила съм толкова високи и непроницаеми стени около себе си....което ме убива, не искам да е така, скарах се с всичките си приятели...защото просто нито един не ме оцени, разкривах се, правех всичко за тях...накрая аз бях виновната или "лошата приятелка", това ме огорчаваше и избрах да бъда сама....този избор не беше никак лош в началото, дори сега....но има малки моменти, в които се чувствам ужасно самотна, които моменти са по-силни от останалата част, в която ми е добре без никого...но тези лоши моменти започнаха да стават все по-чести....и това ме депресира....нямам приятели, не се разбирам с наще, имам много лоши оценки в училище, имам уменията да бъда някоя в училище, но мързела ми е най-големия порок, мислят ме за супер тъпата и пропадналата..това ме наранява, защото не съм такава, дори съм човек, с който може да се говори на всякакви теми..........нищо не е наред в моя живот, саботирам всичко полезно и всяка добра възможност в живота си.....като цяло всичко е зле, единствено се гордея със спокойствието и хладнокръвието, които запазвам в напрегнати ситуации, това ме спасява много пъти..........а в любовта.....ах, тази любов...несподелена, грешна, забранена....все ще е нещо от трите....толкова силно се нуждая от любов, от онази взаимната, изпепеляваща любов, безусловната, чистата....имам толкова много любов в сърцето си, която имам нужда да дам на някого....вмомента дори съм влюбена, но идея си нямам дали този човек изпитва същите чувства, казват, че очите са прозорец към душата, вярвам силно на това твърдение! Не спирам да го гледам, дори погледите ни се срещат няколко пъти вече....1 път задържахме погледа си няколко секунди....стори ми се като цяла красива вечност.............но винаги е само до там, от 2 години не съм имала връзка, всеки път уж се влюбвам, казвам си, че дадения човек изпитва същото и че сигурно мисли за мен постоянно...дори по езика на тялото си казвам това е, има явни знаци, че и той е влюбен....но до там, или си фантазирам, или просто никой няма смелостта да си признае....затова до признавате никога не се е стигало, камо ли до връзка.....а за човека в момента, просто никога не съм вярвала, че ще имам чувства към него, познавам го от 3 години, в едно училище сме...но на скоро няколко пъти се бяхме погледнали из коридорите, без здравей, само погледи....и нещо трепна в мен, усетих люебовта, привличането, сякаш сме на една вълна..сякаш очите му ме гледат по същия начин както моите....просто колкото и смешно да прозвучи, аз се влюбих в очите му, просто така, изведнъж...не съм от хората, които ценят повече външната красота, а ценя повече ума, интелигентността, вътрешите качества, общите интереси, добротата у даден човек................та започнах да усещам близост, да виждам себе си в него.....постоянно гледам в коя стая има час, минавам оттам само, за да го видя отново, да срещнем отново погледите си....аз имам тенденцията да идеализирам човека, който обичам...това е лошо, знам...защото никой не е идеален, накрая все нещо те разочарова.....та надявам се да има чувства към мен...да не е само част от идеализиращия ми и фантазиращ ум....силно се надявам този път да е реално всичко, което мисля и чувствам!........... вярвам и в това, че любовта ще ме направи по-добър човек и също ще ми даде стимул и сили да поправя живота си, да бъда тази, която искам...да бъда себе си навсякъде, не само вкъщи...все пак нали казват, че най- движещата сила на света е любовта! .......та моля за съвети, съвети спрямо това как да разбера дали този е моя човек.... и по какво разбирате, че някой ви харесва или е влюбен във вас, какъв е погледа му?? ...също ако някой е бил в моето положение и се е измъкнал...нека сподели как.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 4ccbe5d744 |
|
1. Просто се случва, някой си го казва..и аз като теб имах много любов в сърцето си..човека в който се влюбих от пръв поглед ме разби из основи, още съм с него, още ме разбива, всеки ден. Голяма любов която си мислех че ще ме направи по добър човек ме направи по лош...затова прецени човека добре щом си интроверт, защото ако нещо се случи в бъдеще, това ще е единствения човек вероятно който ще те интетесува, ще мислиш за него всеки божи ден, сън няма да спиш. Надявам се да ти отвърне със любовта която заслужаваш, защото иначе ще попаднеш в един много гаден кръг от който наистина няма измъкване и ще се загубиш и ще живееш сиво, както живея аз.. Никой не заслужава това.
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 8e3ff91e90 |
|
2. Щом го харесваш направи нещо. Харесай го във Фейсбук, отправи му покана за приятелство. Поговорете си за училище. Поискай му съвет за училищни неща. Не му казвай, че го харесваш, а започни да си пбщуваш с него полека..
И какво значи, че си на 16 г., а от две години не си имала сериозна връзка???
Е, животът е пред теб, ще имаш сериозни връзки.
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 0b49e8694c |
|
3. Много си приличаме. И аз към интроверт, времето ме научи да не вярвам на никого, защото видях колко лоши и подли могат да бъдат хората, би трябвало някой много да се докаже, че да спечели доверието ми. Толкова подобно случка, че не можех да повярвам, чета и се чудя. Разликата ни е, че аз не познавам лично момчето, в което се влюбих, просто ми направиха впечатление неговите действия и положение. Изглежда някак си по - отдръпнат и винаги намръщен, никога не е край момичета. На рожденият му ден реших да му отвлека вниманието и аз бях единственото момиче, което му честити в социалната мрежа. От тогава, както и преди това, все се поглеждаме по коридорите и навън, неговия приятел също ме гледаше. Лошото нещо, което ме засегна е, че спря да ме следи в инста, защото не обичам да се занимавам толкова с интернет. Какво може да означава всичко това? Предполагам, че ако опитам да го заговоря ще бъда отблъсната...
|
|
