 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
От месец насам не се чувствам особено щастлива.
преди: 6 години, 10 месеца, прочетена 1452 пъти
Здравейте! Не мисля да споменавам на колко години съм, но съм тийнейджърка. Имам проблем, и тъй като не знам с кой да се консултирам, реших да пиша тук.
Така... От месец насам не се чувствам особено щастлива. Смея се, усмихвам се, но за секунди усмивката ми изчезва и отново се чувствам тъжна. А няма причина за това. Понякога премислям доста неща, сърцето ми бие силно за няколко минути или плача. Нямам на представа на какво се дължи това. Доста съм раздразнителна личност и често плача за наистина малки спорове, ако могат така да се нарекат. Не мога да спя нормално. Тоест, спи ми се, но не мога да заспя или ще сънувам кошмар. Често изпитвам страх, вина, макар че няма причина за това. Имам приятели, които да ме подкрепят, но не усещам подкрепата, а по-скоро се чувствам сама. Нямам и грам самочувствие. Не се харесам нито отвътре, нито отвън. А понякога ме избива на плач и започвам да плача доста или дори не мога да се разплача. Но само ще кажа, че чувствам тъга. Не усещам друго, освен тъга и понякога щастие. Моля, някой да ми каже на какво се дължи това.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: e84f75241d |
|
1. Здравей! Това, което описваш се нарича депресия. Ако не се лекува може да стане тежко, инвалидизиращо състояние. За радост обаче се лекува сравнително лесно. В момента аз самата съм в края на лечението на това заболяване, така, че говоря напълно от личен опит. Има два вида лечение и обикновено те вървят ръка за ръка - психотерапия и лекарства. Тази болест е психологическа т. е. възниква от някаква психологическа травма или постоянен стрес, ниско самочувствие, самота и пр. Но в един момент тя започва да се отразява на нашето тяло (напр. проблеми със съня, главоболие, умора и т. н. ), тъй като предизвиква хормонален дисбаланс. В мозъка ти има едно вещество, наречено серотонин. При силен стрес, травма и различни депресивни състояния, нивото на серотонин в мозъка ти спада драстично, което води до много неприятни странични реакции, като прекалена чувствителност, смазващо чувство за вина, загуба на памет, трудност за взимане на решения, зверска умора, панически пристъпи, проблеми с храненето и съня (прекалено много или прекалено малко) мисли за смърт и самоубийство, постоянен страх. Тези нива се нормализират доста бавно, с помощта на лекарства, наречени "антидепресанти". Те помагат на организма да възстанови нивата си на серотонин. Лекарствата не премахват причината за твоята депресия, но, премахвайки доста от нейните странични реакции, ти помага да се справиш с проблемите, които са я причинили. Ако проблемът не може да се разреши (напр. загуба на близък човек), лечението ти помага да го приемеш и да продължиш да функционираш нормално. Когато страдаш от депресия (и ниски нива на серотонин) имаш несъразмерни реакции - най-малкото нещо може да те доведе до плач, до истерия или нервен срив. Трябва да разбереш, че ако депресията е по-сериозна, не можеш да се справиш сама с нея. Трябва да потърсиш лекарска помощ при психиатър. За разлика от психологът, той има право да изписва лекарства. След като му/й опишеш проблемите си, той/тя може да ти назначи изследвания и да ти предпише лечение. Втората част на лечението е психологическа. След като нормализираш съня и реакциите си, трябва да помислиш кое събитие може да е причинило този проблем. Или е някаква константа в твоя живот - ниско самочувствие, разведени родители, самота, болест и т. н. Трябва да разбереш нещо МНОГО важно - когато си в депресия не ти се правят именно тези неща, които помагат срещу депресията. Депресията е твой враг и тя те кара да избягваш дейностите, които биха я преборили. Това са общуването с приятели и близки, разходките сред природата, спорта и здравословното хранене. Активното спортуване и правилното хранене повишават нивото на серотонина, а и на самочувствието ти. Така, че излизай с приятели, спортувай, храни се здравословно и спи поне по 8 часа на денонощие. Четенето на книги също намалява стреса с 60%. Вечер, вместо да висиш на фейсбука си легни с хубава книга в ръка. Избягвай тежките драми. Домашните любимци също помагат за намаляването на стреса. Ако родителите ти позволяват, вземи си кученце. Неговата преданост и безкрайна любов, както и доброто му настроение ще ти повлияят много добре. Извеждай кучето в парка, карай с него колело и си играй с него. Освен, че ти носи радост, кучето те запознава с много нови хора. Ще се радвам да разбера как се развиват нещата при теб. Пиши пак, а аз ще се постарая да помогна с каквото мога. Успех и не забравяй, че не си сама!
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: 076908f040 |
|
2. Дължи се на пубертета. Нормално е един вид. Много подрастващи се чувстват по този начин, до скоро бях тинейджър и знам за какви периоди говориш. Съветвам те да се стремиш да бъдеш човек, който харесваш. Работи по въпроса. Гледай да си заета, чети книги, гледай филми, спортувай, излизай с приятели, учи, забавлявай се. Няма смисъл да прекарваш тези хубави години в дълбоки и депресиращи размисли за живота. Ако не може да се справиш сама, консултирай се с родители, с психолог. Всичко е наред, просто не позволявай на лошите чувства да те превъзхождат и да те карат да се чувстваш незначителна.
Звучи като клише, но наистина това са едни от най-хубавите ти години, защото не си заета с работа и кой знае какви тревоги. Свободна си да експериментираш, да излизаш, да се забавляваш. Не ги пропилявай и не се притеснявай. В пубертета никой не изглежда съвършено, хората имат акне, свалят и качват килограми, всичко се дължи на хормони и порастване.
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: e1976a215f |
|
3. Драго тъжно момиче, това скъпа се нарича - пубертет! Не знам защо не поиска да заявиш годините си, вероятно си твърде малка, но не се тревожи, всички сме минали през това, може цикълът ти да наближава или нещо да те тревожи, но да не искаш да признаеш пред себе си, помисли си и гледай да направиш нещо по въпроса, аз лично бих ти препоръчала книгата, , Как работи животът'', на мен много ми помогна в труден момент, показва ти как да бъдеш позитивен и да гледаш от хубавата страна на нещата, не се отчайвай, това е просто период, ще премине, говори с близък човек за теб за това, може той да успее да те разведри. Успех!
-P&K
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: b9651297f1 |
|
4. А защо не споделиш всичко това с родителите си? Иначе в тази възраст никой почти не се харесва. Това е така, защото тялото и личността се формират, променят. Тоест са в преходен период. Като завърши този преход, сигурна съм, че ще се харесаш.
Не пишеш има ли прблеми в семейството ти. Тази тъга има някаква причина.
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: 8d9c4e6d3e |
|
5. Момиче, най-добре започни да се занимаваш с хоби, от което да придобиеш умения, които после да използваш в платена работа като пораснеш малко повече.
Изключително важно е да не се затваряш в себе си, а да се социализираш с хора на твоята възраст - примерно по общи интереси. Без общуване хората често стигат до депресия, която после се лекува с повече общуване и по-отворено отношение към преживяване на нови преживявания.
Или си намери гадже, но имай предвид, че не трябва прекалено много да очакваш това да ти промени положението - с хубавото си вървят и лоши неща, затова добре прецени дали съответното момче е за теб, или почакай да станеш поне 18 г. и тогава си намери партньор в живота - децата не решават проблемите, но поне ще има за какво да живееш като ги имаш, ако не намираш смисъл от живеенето в лицето на други цели.
Поговори и с родителите си или твои доворени учител(к)и и съученици/приятели за това как се чувстваш - може и да ти дадат добри съвети (но ти избираш дали да ги следваш съветите).
Успех. Ще се справиш. Само не се отказвай. :)
|
...
| преди: 6 години, 10 месеца hash: 72370ef719 |
|
6. Може да се дължи на липса на каквато и да било работа-някаква дейност, интереси, хоби, помощ в къщи, излизане с приятели. То, да се търкаляш по кревата по 16-18 часа, не е лесно. Не се уморяваш от нищо и не можеш да спиш през нощта. Особено, и ако му удряш 2-3 часа следобеден сън.
Също, може да ти е от пубертета-той е много тъпа работа, особено като се прибави към месечен цикъл.
И на края, ако получаваш сърцебиене, прималяване, страх, липса на желание за хубави преживявания, се обърни към ЛЛ. Сериозна съм, много.
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: 1b2a4a95d9 |
|
7. А да се е случило някакво събитие, засягащо те, нещо извън обичайното ти ежедневие? И за ориентир, можеше да споменеш възрастта си, съветът към деветнайсетгодишна ще е един, към петнайсетгодишна- друг, а към тринайсетгодишна- съвсем различен. Тийнейджърството е толкова бурен период, месец с месец не си приличат, може тези настроения да се дължат на пубертета.
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: 22212875ac |
|
9. От авторката: Не, нямам проблеми със семейството. Нито съм много малка, нито много голяма. Все пак искам да благодаря на всички, че се отзовахте. :)
Но ако бъдем честни, нямам много приятели. С моя клас не сме в добри отношения, а останалите живеят твърде далеч от моя дом или са няколко приятелчета, с които съм се запознала от интернет. А единствените проблеми със семейството са тези: доста често се караме, понякога ме обиждат, обвиняват и такива неща, тъй като те желаят да съм като сестра ми, която вече е на 18 (почти 19) години и ще влиза в университет. Да, аз също мислех, че е от пубертета, но все пак исках да пиша и тук. Та както казвах - страх. Страх ме е да говоря с родителите си, колкото и да искам. Те също са раздразнителни и не знам как ще реагират. Дали ще ме разберат, ще ми се карат ли... Не знам. Но просто не мога да говоря с тях... А ако им споделя, нищо чудно да се изсмеят, защото няма да го приемат насериозно. Но все пак. Ще почакам още отговори и ще видим. Наистина много благодаря на всички!
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: 1996655b7b |
|
10. Миличка, и аз имах тежки моменти в пубертета и тъй като не всичко, което ми тежеше можех да споделя с нашите и малкото приятели, които имах започнах да си водя дневник - отчасти повлияна от книгата „ Задната къща ” на Ане Франк, която представлява дневникът на една тинейджърка от еврейски произход, която се укрива заедно със семейството си и още техни познати по време на Втората световна война и тъй като не винаги намира общ език с другите в убежището тя превръща дневника си в своя най -добра приятелка. Подобно на нея и аз водейки дневник се чувствах малко по -добре. Пробвай, ако искаш само внимавай някой от вашите или сестра ти да не попадне на него. Може да прочетеш и книгата, ако желаеш разбира се ( има я в книжарници, библиотеки, може и на телефона да си я свалиш ) - до голяма степен ще откриеш прилики между теб и Ане и тя подобно на теб се чувства зле, когато техните или познати непрекъснато я сравняват с по -голямата и сестра, която е перфектна в очите на всички.
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: 22212875ac |
|
11. От авторката до номер 10. : Наистина Ви благодаря. Ще погледна книгата и ще опитам да следвам Вашия съвет. Отново благодаря на всички. :)
|
...
| преди: 6 години, 10 месеца hash: ba2063edb6 |
|
12. И аз се чувствам по този начин, а съм само на 13. Моето се дължи на депресията. Усмихвай се насила. Животът мрази сълзи. Преодолей го чрез усмивка... Аз лично за да избегна това... се губя в мислите си. Тоест мисля само за неща които ме радват, или си представям животът ми мечта. Например: излез с приятели, намери си занимавка, за да забравиш за момент как се чувстваш. Усмихвай се! Надявам се да съм помогнала :)
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: 72370ef719 |
|
13. Надявам се, родителите ти да са достатъчно загрижени родители и да те вземат на сериозно. Добре е да имаш някаква близост с тях, за да могат да те подкрепят. Защото отчуждаването на децата в тази възраст също е характерно. Затварят се себе си, мислят, че никой не ги разбира и родителите буквално не могат да стигнат до техния свят.
Аз не мисля, че имаш депресия. Намери си приятни занимания, но също и полезни, които да ти носят някакво удовлетворение. Също, намери начин да прекарваш известно време с родителите ти-да се поинтересуваш от техния живот, да им помогнеш с нещо, да им сподекиш нещо. Това също ще те направи по-спокойна и удовлетворена.
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: c628750394 |
|
14. Единствено номер 1 ти е дала точен коментар.
Останалите - вие в пубертета така ли се чувствахте? Мога да се обзаложа, че не. От къде на къде ще е нормално за пубертета, тая глупост не знам от къде идва. Не е нормално за никоя възраст, освен може би за старческата - но пак е по-скоро разбираемо, но не и нормално.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
