 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Не знам как да се справя сама...
преди: 15 години, 11 месеца, прочетена 9634 пъти
Имам нужда просто да споделя иначе ще полудея честна дума....
Накратко ще се опитвам да ви разкажа това което ме измъчва.
Аз съм момиче на 19 год. тази год. завърших. и от 7 клас до сега съм мечтаела за този момент да завърша и да сбъдвам единствената ми мечта, а това е да уча в чужбина. За това мое решение знаеха и родителите ми, бяха съгласни... Ето че и завърших и идваше време да сбъдвам мечтата си. Само, че не знам защо, но родителите ми нещо в последния момент се отказаха да ме пуснат да уча в чужбина. Последния момент като казвам, това е в дения на изпита. Без тяхна подкрепа се уредих, толкова проблеми разправии, учих като луда само и само да сбъдвам мечтата си, и на края нищо.
Преди 7 месеца изтърпяхме инцидент и моята съученичка, братовчедка и една от най-добрите ми приятелки умря пред мен. Психически просто съм зле. Този инцидент ме унищожи, промени ме коренно. Споделих с майка че имам нужда от психолог, просто не мога да спа само мисля за този момент как изгубих приятелката си, но според нея съм била психически добре и нямала съм нужда от никой. Иначе по-природа съм много чувствителна, макар че не изглеждам такава.. По принцип не се доверявам на никой и не обичам да споделям с никой, но понякога идва ти такъв момент все едно, че от всичките преглътнали и не споделени проблеми ще умреш и като всеки човек имам и аз нужда да споделя с някой. Понеже родителите ми са някакви странни хора, никога не са ме разбирали и вече се отказах да им споделя нещо, винаги съм търсила приятелки за това.
Имам приятелка на които мога поне да споделя макар, че не винаги съм получила правилни съвети от нея, но поне имах къде да излея мъката си понеже живота ми е много скапан и не знам колко хора бяха издължили да живеят като мен.
Това което ме измъчва, е че вече изгубих всичките си най- добри приятелки. Както споделих 1 умря, а др, ми приятелка се омъжи за един с насилие от към страната на баба си понеже майка и е оставила, а баща и е в затвор и тя остана да живее с баба си която тя пък психически не е нормална. А сега е настъпи и момента да изгубя и последната си приятелка. С нея мечтаехме да учим в чужбина тя се уреди и сега отива. Гадно ми е че аз оставам съвсем сама, гадно ми е че няма вече с кой да споделя мъката си, гадно мие че не можах да осъществя единствената ми мечта. Мили хора не знам как ще се справя с живота. Просто имам нужда наистина от психолог, а не работя никъде нямам пари + живея в село и сама не мога да отивам в града на психолог и не познавам такъв човек. Майка не ме разбира. Постоянно ми повтаря, че съм била, като призрак на напоследък, пита ми защо не общувам с никой и постоянно съм сама- била съм се превърнала в Зомби. А като и казвам, че се нуждая от психолог ми казва добре си добре всичко ще мине пффф просто нямам думи.
Това е една частичка от проблемите ми, а толкова проблеми ме чакат и не знам как ще се справя сама с тях след като вече и последния човек с който се чувствах подкрепена си отива. А аз оставам сама.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 15 години, 11 месеца hash: c339acf7c9 |
|
1. Здравей! Аз имах много сериозен психически проблем... и честно казано още не съм го превъзмогнала напълно. Не знам дали би определила състоянието си като депресия, защото макар, че тази дума се употребява много често, всъщност хората не осъзнават сериозността на състоянието( ако изобщо си в него). Доста лошо преживяване си имала, искам да те попитам, мислиш ли, че ако заминеш да учиш това ще ти помогне?
Помисли, защото би могло да стане и по-лошо, когато си далеч от роднините си. Ако това обаче е твоя мечта и ще ти помогне да превъзмогнеш проблема си, трябва да го направиш.
Ще намериш нови приятели и евентуално ще се отдадеш на учене. При всички положения трябва да говориш с майка си- дори да не те разбира! Кажи и, че без професионална помощ няма да се справиш, кажи и да спре да ти повтаря, че ще се оправиш сама. Кажи и, че щом тя самата забелязва, че не общуваш, не излизаш и си се превърнала в "зомби", това трябва да и говори нещо.
Има неща, които не могат да бъдат преодоляни просто така. Ако не психолог, то поне трябва да имаш човек до себе си, който да те изслуша и разбере. Кажи и това на майка си. И ако наистина си убедена, че следването в чужбина ще ти помогне, бори се!
Не знам все пак ще учиш ли някъде в България от есента, но ако не-друг вариант е да идеш на бригада. Ако имаш още въпроси, питай! Дано да се справиш. От опит ти казвам, че в такъв момент ТРЯБВА да намериш сила в теб. Знам колко е трудно, но намери начин. Какъвто и да е!
|
| преди: 15 години, 11 месеца hash: b2527bdba4 |
|
2. Това, че приятелката ти е умряла точно пред очите ти е някакъв ужас... Явно е че ти е трудно да го преживееш, но не съм сигурна дали психолог 100% ще ти помогне..
Ако ти сама не можеш да се пребориш..и той няма да успее! Така мисля аз... Да, ще те излуша..може и някакъв съвет да ти даде, но според мен най-правилното решение е да се насилиш да излизаш...да се срещаш с хора.
В началото може да ти е трудно, да се чувстваш като аутсайдър, но и това ще отмине.
А относно мечтата ти...първо трябва да установиш какви са точните причини да искаш да идеш там...ако е заради образованието, ако имаш възможност-иди... но имай предвид, че това няма да оправи проблемите ти. Щом си толкова емоционална ще ти бъде трудно! Това, което си представяш няма нищо общо с това, което е в действителност...
|
| преди: 15 години, 11 месеца hash: 6b7a88c612 |
|
3. Преди години претьрпях катастрофа с кола и бях в стрес. Години наред неможех дори да се возя нормално, потях се болеше ме глава имах чуството че пак ще ни бльснат и не спях нормално. Изнервих се. По това време и дьщеря ми навлизаше в пубертета и тя беше доста нервна. Заведох я на детски невролог, който ми обясни че за нея това е нормално и ако искам мога да и давам нещо за успокоение.
Взех от аптеката есберикум - това е екстракт от жьлт кантарион. Изцяло билков продукт. Започнах да го пия и аз паралелно с нея. След пьрвия месец започнах да се возя без да ме е страх. Пих го три месеца и след това записах курсовете изкарах книжка и не слизам от колата. Пиша ти всичко това защото след като не те разбират и подкрепят близките ти трябва да си помогнеш сама. Ако имате лекар там говори и с него, иначе по аптеките има доста добри билкови продукти които могат да ти помогнат.
А и вече си на 19 - достатьчно голяма за да започнеш работа и да се издьржаш сама и сама да решаваш какво искаш от живота и как да го постигнеш. Това че искаш да учиш е страхотно. Не се отказвай. Преследвай целта си. Ако не стане тази година може да стане догодина. След като имаш достьп до интернет потьрси някьде трябва да има консултации за хора преживели подобни неща. Вьрти ми се в главата че сьм виждала подобна реклама но за сьжаление немога да се сетя кьде.
|
| преди: 15 години, 11 месеца hash: f14ceeb1df |
|
5. Авторката: Благодаря ви за коментарите :) към номер 3 да и аз след катастрофата си взех книжката. Когато аз карам кола не ме е страх но иначе ако др. кара така ме е страх че чак плача и с отворени очи не мога да пътувам винаги си затварям очите и лягам на задната седалка. Ще се консултирам с личния лекар и аз за някакви лекарства иначе не знам ...не мога така цял живот
|
| преди: 15 години, 10 месеца hash: 6b7a88c612 |
|
6. Аз сьм 3. На всяка цена се консултирай, и не оставяй нещата така. Малка си още, а нервите ти трябва да ти служат още доста дьлго. И щом го осьзнаваш, че е така ще ти бьде много по лесно да се справиш. Желая ти щастие и много, много здраве.
|
...
| преди: 14 години, 6 месеца hash: 9251731144 |
|
7. И аз имам много проблеми. тежи ми поваче че не виждам изход. на теб ти препоръчвам да си търсиш приятели. опитай с някой сайт по интернет ако имаш тази възмойност. и все пак внимавай че и там може да попаднеш на лоши а това ще е неприятно. не е решение на проблема но може да помогне малко.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 619d2538af |
|
8. Миличка прочетох историята ти и ти исках да ти кажа нещо.. Сигурно всеки ти казва как живота е труден и трябва просто да се справяш... Но е адски трудно да го правиш сам!!! И аз като теб не споделям всичко, държа някой неща вътре в себе си..!! Искам да ти кажа само, че не винаги ти си проблема за това, че не говориш... няма как да стане ако човека срещу теб не те предразположи и не покаже, че му пука за теб! Трудно е наистина и в някой моменти се уморяваш знам..! И ще е банално ако ти кажа "бъди силна"... Просто точно тези трудни ситуации изграждат характера ти още повече...!
Колкото до родителите ти не се съобразявай с тях, защото техния живот си е техен а твоя тепърва предстой.. ще дойде ден във, който те едва ли биха искали да си казват" дъщеря ми страда заради мен... можеде да постигне нещо а аз не позволих.. никога няма да си го простя" така, че ако трябва нарани ги като не ги послушаш за момент а после им покажи, че си успяла!!! :)))
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: f19f1b2423 |
|
9. Много съжалявам за това, което ти се е случило.
Знаеш ли, мисля че родителите ти може би има затруднения с финансите точно в момента. Не знам как са в действителност в нещата, може би не искат да те товарят и с проблеми от този род в момента, но предполагам такава е причината да не могат да те пуснат в чужбина и да отказват да отидеш на психолог (психолозите са скъпи, за съжаление).
Знам колко трудно се намират приятели и хора, с които да можеш да споделяш. Единственото, което мога да ти пожелая (понеже не смея да давам съвети) е да продължиш да се бориш, да се хванеш здраво за някаква цел - ученето тук, работа, да опиташ, доколкото можеш, да продължиш да общуваш, да търсиш и да вярваш, че ще има кой да те подкрепи и разбере.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
