Загубих мотивация за всичко - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121141)
 Любов и изневяра (29692)
 Секс и интимност (14354)
 Тинейджърски (21891)
 Семейство (6467)
 Здраве (9594)
 Спорт и красота (4698)
 На работното място (3176)
 Образование (7300)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18507)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Загубих мотивация за всичко
преди: 6 години, 8 месеца, прочетена 1950 пъти
Здравейте,
Моят проблем, ако изобщо може да се нарече така, се появи преди повече от година и половина. Имайте предвид, че никога не съм била особено социален човек. Нямам много приятели и не излизам често. След първата година в гимназията сякаш нещо в мен се промени, дали от прекаленото натоварване и стрес или по някаква друга причина. Винаги съм се притеснявяла прекалено за училище. И все пак преди намирах време да правя любимите си неща. 2014 година се запали страстта ми за книги. Четох книги всеки ден, поредици по 10-15 книги. А днес, докато пиша тази история до мен лежи книгата, която се опитвам да прочета от един месец. Не е защото е скучна, опитах и с други книги. Сякаш загубих способността си да чета. Чета, но не осмислям това, което чета. Не мога да се концентрирам и се връщам, за да препрочета няколко реда. Не е само с четенето. Спрях да правя любимите си неща. Нещата, които ме радваха. Не чета, не рисувам, не карам колело. Опитвам, но ми коства много усилия. Не изпитвам същото удоволствие от любимите си неща. Всъщност по цял ден не правя нищо, единствено гледам сериали или слушам музика, това ме разсейва. Дори не знам какво правя с живота си, хората ме питат какво ще уча, а аз нямам идея. На 17 години се предполага, че трябва да имаш мечти и планове за бъдещето. Не и аз. Сякаш съм изпаднала в някаква дупка и сега когато 15 септември наближава се чувствам дори по-зле. Дълго се получи, но се радвам, че все пак го споделих.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 8 месеца
hash: 680e2cf761
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Много странен случай, от нищото да загубиш желание към нещата, които харесваш. Все пак всеки проблем има своето решение. Според мен трябва да се социализираш, да говориш с някого. Ако нещата не стават, опитай да се присъединиш към някакъв клуб.

 
  ...
преди: 6 години, 8 месеца
hash: 1213ef6a06
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   На 17 години човек има нужда от развлечения за големи хора. Колкото и тъпо да звучи, сега ти е времето да се държиш като типичен тийн. С прости думи това са алкохол, мъже, дискотеки.. Има и други неща, но те не са за всеки. Една много стойностна клинична психоложка беше казала :"Най-много се притеснявам от послушен тийнейджър". Това е времето, когато детето отстъпва място на големия човек. Следователно имаш нужда от друг вид познания за себе си и за околния свят.

 
  ...
преди: 6 години, 8 месеца
hash: 1213ef6a06
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Пропуснах: Ж 27

 
  ... горе^
преди: 6 години, 8 месеца
hash: 521d50461e
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

4.   Здравей!
И аз преминах през същото. Буквално бях изгубила желание за живот, в главата ми се появиха мисли плашещи едно 17 годишно момиче(каквото съм и аз).
Моя съвет е да потърсиш дълбоко в себе си какъв е проблема. Човек не се губи просто така. Винаги си има причина. И щом намериш каква е твоята причина да се изгубиш и си напълно изкрена и откровена със себе си, чак тогава ще можеш да се освободиш и да намериш отново себе си.
Да изляза от тази "дупка" ми помогна приятелят ми като ми "удари" един голям "шамар". Припомни ми коя съм и как съм се превърнала в едно жалко подобие на това, което съм и с думите си ми отвори очите. Мина време докато се осъзная съвсем, но истината е, че сега съм даже по-силна от колкото бях преди. Но имах наистина добра мотивация - той беше моята мотивация. Трябва и ти да си намериш достатъчно добра мотивация и да започнеш своето приключение в пътя си към себе си.
И не забравяй, ако сама не си помогнеш, никой друг няма да ти помогне! Единствено ти можеш да намериш отново коя си, а ако имаш някой до себе си било то гадже, приятел или приятелка и дори родител, който да ти дава сили да продължиш да търсиш и да е до теб когато имаш нужда от някого, ще ти е много по лесно!
Ако бях прочела тази статия преди 2/3 месеца щях да се закълна, че съм я писала аз. ;)

 
  ...
преди: 6 години, 8 месеца
hash: 33d93c20b1
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   1, не е странен случай, това са симптоми на депресия, точно така "от нищото" става, много често възниква в пубертета и ако не се лекува в подрастващата възраст, може да има последствия цял живот.

 
  ...


...
преди: 6 години, 8 месеца
hash: 37e44f68d2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   На 17 никой няма представа какво да прави с живота си, някои само си мислят, че имат план. Естествено, има единици, които цял живот са следвали едно и също течение и никога не са го поставяли под въпрос, но това не означава, че задължително са били щастливи на всяка една крачка. Колкото повече наближава завършването на гимназия, а с това и кандидатстването в университет, започването на работа и преместването, толкова повече започваш да се съмняваш. Приеми, че е в реда на нещата. Помня, че в 12 клас, вечният въпрос беше "Какво и къде ще учиш? Какво ще правиш с живота си? ", до последно повече от половината не знаеха, а половината от останалите не бяха сигурни, че взимат правилното решение. Честито, настъпваш в света на възрастните и ако го мислиш постоянно, ще изпуснеш последната година-две спокойствие и свободно време.

За мен образованието също е нещо важно. Отделяла съм много време за учене, за четене на статии по теми свързани с наука, чела съм книги и за развлечение и с цел да науча нещо... Ти не си детето, което си била преди. Явно просто се променяш, омръзнало ти е от сивото ежедневие, сдобиваш се с нови интереси. Какво му е лошото да гледаш сериали и да слушаш музика? Излизай с приятели, весели се, гледай филми, прави каквото там искаш. Има неща, които съм обожавала да правя, те още означават много за мен, но им отделям време когато пожелая. Не може всеки ден да се насилваш да правиш нещо, защото обикновено ти харесва, въпреки че в момента не ти е до това. Няма как да четеш запалено книга, ако се разсейваш от нея и мислите ти са в това какво се случва с Рейчъл и Рос от приятели, нали? Не се съди толкова и не превръщай хобитата си в задължения, намери си нови развлечения.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 8 месеца
hash: 4a4e9ffb10
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Здравей. Аз съм на 16 години и също като теб, обичам и се наслаждавам на четенето. Обаче и аз съм изпадала в подобни ситуации и ''периоди'', където не мога да чета. Наричам го четящ махмурлук xD..

Когато изпадам в подобни моменти, продължават различно. Понякога седмица, а може дори и месец. Харесвам през това време да гледам филми или сериали :]

Просто не се отчайвай.. ще има и хубави дни.

- Г.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker