 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Родителите ми ме тормозят
преди: 6 години, 8 месеца, прочетена 2202 пъти
Здравейте!
Обмислях дълго дали да публикувам следната история, но прецених, че имам нужда да я прочета и осъзная от гледна точка на страничен наблюдател, а и да я анализирам през призмата на вашето мнение.
14- годишно момиче съм. Имам всестранни интереси, но в по-голямата част от ежедневието си се занимавам с творческо писане и рисуване на най-различни сюрреалистични (както майка ми ги определя) картини. От седмица насам вече официално съм 9-ти клас. Като цяло съм пълна отличничка, но само езиците ми се отдават и по тези предмети получавам реални шестици, докато по останалите се старая, за да заслужа високата оценка.
Всъщност не съм сигурна защо написах последния абзац, но не знаех как директно да премина към съществената част, затова преминавам сега.
Още от дете имам проблеми с родителите си. По професия и двамата са учители (баща ми е начален и прогимназиален по математика, а майка ми е гимназиален по БЕЛ и руски език, но в момента не практикуват), следователно са невиждани перфекционисти. До 12-годишна възраст това тяхно качество ми пречеше във всеки аспект от живота. С времето изградих и у себе си такова отношение към ученето. Отличничка съм, защото не понасят петици. За тях оценката "Много добър" е еквивалентна на "Слаб". Дори ясно си спомням случай от 5-ти клас: точно бяха обявени оценките от класната работа по математика за първия срок, на която бях получила петица. Самата класна работа се състоеше от 4 задачи, 3 от които бях решила безупречно, но четвъртата ми беше много трудна и не я реших като хората (точните науки като цяло са ми слабо място). Цяла вечер се карахме с баща ми, беше толкова разочарован от мен, изгони ме от стаята и ме наказа 2 седмици без телевизия и компютър. В 6-ти клас бях особено разсеяна в часовете по математика и през втория срок получих две четворки. Четворки. Четворки. Крих от баща си идните 2 месеца, но най-после се реших да му кажа. Отначало го прие доста адекватно и не се ядоса, за което много се зарадвах.. Но. Всеки път, в който допуснех някоя дребна грешка, ми натякваше за тези две оценки и как от мен нищо няма да излезе, и как за нищо не ставам, и как не уча и ще се проваля в този живот.
Такива натяквания получавам не само на тема учебен процес. Направя ли някоя глупост без да мисля два пъти (на 14 съм, досещате се, че е нормално за възрастта ми), няколко дена ми разказва за всичките ми предишни грешки, допуснати неволно, и ме обижда по много грозен начин. Наричал ме е как ли не, дори ме е срам да изпиша дословно тези определения. Била съм класифицирана като най-различни животински видове (по външен вид) и много на брой обидни думи, засягащи главно жените. Дори на няколко пъти се е опитвал да каже "Да не се беше.. ", но аз наум допълвам изречението му. В други случаи използва фразата "Заради теб се трудя цял ден за някакви кирливи пари, не за себе си, а заради твоя кеф", "Не съм длъжен да те гледам и храня, но го правя, а ти не го оценяваш". Длъжни са да ме гледат и да ме хранят. След като са решили да имат дете, имат задължения, които трябва да спазват, както и аз имам задължения към тях.
Всичко това се случва, заради тежкия ми пубертет.
Въпреки обърканата ми глава, не приемам вредни субстанции, не пуша цигари, не се друсам, не пръскам парите на семейството за лична изгода.
От гледна точка на родителите с такива деца, аз съм ангелче, но според моето собствено семейство определено не е така.
Какъв е проблемът с майка ми: определено по-решим от този с баща ми. Тя ме защитава често, но невинаги. Когато не ме защитава, става по-груба и от баща ми и двамата се хвърлят срещу мен като че ли съм сърна, а те- лъвове. Тя ми посяга често, за разлика от баща ми, който ме наранява само вербално (много по-тежко приемам психическия тормоз).
Не им споделям проблемите си, защото съм убедена, че имат за какво да мислят, не искам да ги товаря допълнително. Грижа се толкова много за тях без да им казвам. Можеше и аз да се друсам, да ходя по showroom-и, където да пуша наргиле с приятелката си двойкаджийка.. Но не го правя. Старая се да не бъда провала на семейството.
Но в техните очи не съм нищо повече от гореспоменатите животински видове.
Не познават и 20% от това, което съм. Не познават бляновете и целите ми. Не знаят през какво преминавам извън дома въпреки крехката си възраст. Дори не питат.
Мисля да приключвам с тази история. Съжалявам, че е толкова хаотична, каквато съм и аз, просто исках да я напиша, за да ми олекне. Определено не разказах всичко, но смятам, че споделих достатъчно, за да ви помоля за конкретен съвет: Как да се справям в моментите, в които се караме по толкова жесток начин? Психиката ми е изключително лабилна, посягала съм си, планирала да избягам от града. Никога не съм получавала помощ от приятелките си, защото изобщо не споделям. Тази история е изключение.
На този, който е стигнал дотук: искрено ти благодаря, че ме изслуша, мило човече.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: ac61e8a2ce |
|
1. Изключително добре написана статия
Към същественото, това че родителите ти са учители не е показател за разбиране към отсрещния, за добро отношение, за интелект, трябва да знаеш също че оценките не са показател за ум. Продължи с творческата си дейност и за нищо, за нищо не се отказвай от това което обичаш да правиш, харесваш езици отдавай повече време на тях. Относно обидите от родителите ти това е познат модел на възпитание в родната ни страна и е характерно за повечето семейства. Аз също съм изпитвала невъзпитанието на родителите си, липсата им на толерантност и също като наблюдател, макар и тъжно, не съм видяла семейство за което да е присъща думата разбирателство. Избягвай комуникацията с тях, не приемай лошите думи, които ти казват, знай че няма да спрат, но не ги допускай в съзнанието си, защото ще дойде време когато ще пречат на теб, а не на тях. Обичай себе си и бъди малко егоист, мисли повече за себе си!!
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 0ccefea0f8 |
|
2. Правиш каквото трябва, да става каквото ще. И аз бях отличник до началото на 7 клас, когато изкарах първата си ниска оценка - 3-ка. Стоях в коридора и чаках нашите да се приберат и да ме накажат. Очаквах нещо страшно - сигурно да не ме пускат навън 2 месеца, без телевизор (тогава компютри нямаше още) за 1 година и подобни. Какво стана всъщност? Ами нищо особено. Стана нещо като публично порицание, но без да е публично. Бла бла бла, следващия път гледай да се справиш. Бла бла бла. Ами ще гледам естествено и без да ми казвате. Излишно е да казвам, че следващите класове тук-там също имах ниски оценки (включително и 2-3 двойки до 12-ти клас). Голям праз. Дреме ми на шмайзера. Не съм спорил с нашите, казвах им че други в класа също имат двойки и тройки и готово. Приемаха го някак си. Според мен и твоите ще свикнат и ще го приемат.
Само по едно нещо бих искал да те коригирам: ти нямаш реални задължения към родителите си. Имаш задължения към обществото, в което израстваш, да не си необразован дебил, за да може след време да допринасяш за обществото и то да ти се отплаща. Но това не са задължения към родителите. Родителите имат естествени задължения към децата, които са създали и които би трябвало да са създадени от безкористна любов. Животът е като река която тече от родителите към децата.
Когато ти станеш родител един ден не трябва да имаш очаквания, че децата ти са ти задължени. Трябва те да имат интерес те самите да са добре, не да имат интерес на теб да ти е добре.
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 7b4655dad6 |
|
3. При мен е точно обратното. Скъсвам се от учене, постоянно чета и прочие но на родителите ми просто не им пука. Да им цигари и алкохол.. скапани животи имаме.. ама така е.. След пълнолетие - ще си вземем живота в ръцете си и няма да искаме разрешение от създателите ни.. хд
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 06610e714c |
|
4. Как не разбрахте, че шестиците не ви правят умни и двойките не ви правят тъпи? Написала си нещо за приятелка двойкаджийка, че не искаш да си провала на семейството.. знаеш ли, преди години, точно като теб, за мен оценките бяха всичко, само шестици, в училище и в университета. Мислех тези с двойките за пропаднали хора, които няма да постигнат нищо в живота. В момента, колкото и да ме боли да си призная, приятелките ми с двойките си хванаха богати мъже и цяло лято са по почивки, карат си хубавите коли, а аз "умницата", с двете висши, работя за 1000 лева на месец по спеицлаността ми (право), визя се с градски транспорт и единственото ми развлечение е този сайт. Така че съветът ми е да правиш каквото ти харесва. Питай родителите ти, като са изкарвали само шестици дали са постигнали много? Важното е да правиш това, което те кара отвътре. От преследване на мечтите на родителите ми, късно осъзнах, че не съм преследвала моите собствени. Не прави тази грешка. И недей да си мислиш, че ако имаш една петица това те прави глупава, не давай да ту го набиват в главата, защото това не е истина.
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: fafd6e9907 |
|
5. Звучиш доста интелигентно за 14 годишна и съм сигурна, че можеш да осъзнаеш грешките си, с които дразниш родителите си. По принцип, може да се очаква, като са били учители, да бъдат леко втвърдени в своите представи. Те смятат, че като са учители, ти трябва да си отличничка. Второ, те искат да си отличничка, за да влезеш в хубав университет и т. н, което да ти осигури добре платена работа, оттам -хубав живот.. За това родителите се карат на децата си. Може би те имат лични разочарования в живота, които искат ти да избегнеш, учейки сериозно. Много ученици имат затруднения с математиката, явно и ти си по-голяма дарба в хуманитарните предмети. Предполагам, че баща ти не би имал против да ти помага за математиката, когато имаш затруднения.
Единственото, което мога да те посъветвам е да си излагаш аргументите в разговор с тях и да обясняваш своята позиция. също, директно кажи на родителите ти, че обидите те нараняват и демотивират и очакваш отношенията ви да бъдат уважителни.
Не разбрах в какво се състои тежкият ти пубертет и какво работят сега родителите ти?
|
...
| преди: 6 години, 8 месеца hash: c70e409efb |
|
6. Поредното доказателство, че НЕ ВСИЧКИ хора трябва да имат деца. Просто някои не стават за родители.
Съчуствам ти искрено, вината за положението, в което се намираш не е твоя.
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 5e495a13cb |
|
7. Искам само да ти кажа едно нещо. ВАШИТЕ НЕ СА НОРМАЛНИ, не е хубаво толкова да притискаш детето си. В днешни дни можеш и с 3 да влезеш в хубав университет, стига да си изкараш кандидат-студентските изпити.
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: d91570530d |
|
8. О, милото дете! Съжалявам за това, което ти се случва, не го заслужаваш, не си виновна!
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 30fc19bc7d |
|
9. С нищо не мога да ти помогна, но ти пожелавам късмет :(
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: b2b6d9ecc1 |
|
10. "Не съм длъжен да те гледам и храня, но го правя, а ти не го оценяваш".
Първо те са ДЛЪЖНИ да те хранят и да се грижат до теб до навършване на 18 г. и са длъжни да ти плащат издръжка ако учиш след това.
Това е по Закон.
Подкрепям коментарите преди моя - твоите родители са отровни. Прочети книгата от читанката „Отровните родители“ Крейг Бък и ще научиш и за начини как да се справиш с тях и да не позволяваш да ти навредят.
Аз самата съм дете на отровни родители, които бяха по друг начин отровни, но и твоите изобщо не са за подценяване. Академици, но с неосъществени мечти сега едва ли не ти отмъщават на теб за проваления си живот и както намекна вече - мислят си, че са се провалили заради твоето реаждане. Може би не са доволни от това изобщо да са сами и да са заедно заради теб или поне така си мислят. Това са отровни хора, отровни родители за мен.
Продължавай да не пиеш, да не пушиш и така нататък, но не заради тях, а заради себе си
Също продължавай да учиш, защото това е начинът да се измъкнеш от тях.
И аз заложих на тези две неща - пълно въздържание от разните му дроги и изкушения, дори от секса и приятел до 19 г. възраст, ОТЛИЧНА ДИПЛОМА и след бала си събрах багажа и се махнах от вкъщи. Най-доброто решение в живота ми.
Не оставяй тези твои хора да те хванат за гърлото да кандидатстваш каквото те искат и да си финансово зависима от тях по време на следването си. Аз самата не кандидатствах, а 2 г. работих само и се устроивах в София, но нито 1 лв. не съм взела от родителите си и съответно нямаха никаква власт над мен. Най-доброто решение в живота ми!
Мисли и си представяй в най-тежките моменти как си тръгваш и ги напускаш, за да живееш своя си живот!
И повтарям - НЕ БЪДИ ФИНАНСОВО ЗАВИСИМА СЛЕД ЗАВЪРШВАНЕ НА СРЕДНО ОТ ТЯХ, защото ще те стъпкат. При мои състуденти беше точно така. Да, аз работех на 3 работи, за да се издържам, но след изпитите си бях спокойна, ваканциите си беше супер, а те след изпити трепереха каква оценка ще вземат и техните им се обаждаха непрекъснато дали са на лекции, как е минал изпит, дали са на упражнение....ревове, анорексии и много проблеми заради точно подобни на твоите родители. Хиляди пъти е по-лесно да работиш и да учиш каквото искаш, където искаш, отколкото родител да те тормози.
Остават ти 4 - 5 години още. Бързо ще минат, ще видиш. Ще се търкулнат, а до тогава не ги дразни. Имай свои живот обаче, който е таен от тях. Не им споделяй нищо, защото ще го използват срещу теб
|
...
| преди: 6 години, 8 месеца hash: ac61e8a2ce |
|
11. Към номер 5
Защо трябва да има причина за дразнене от страна на родителите???
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: fafd6e9907 |
|
12. 11/5 съм -Защото всяко нещо се случва по причинно следствени връзки. Девойката много подробно обясни колко са лоши родителите й и как я обиждат, но само в едно кратко изречение обяснява, че това е заради тежкия й пубертет. В останалото време описва положителните си качества, които наистина не са малко.
Аз съм родител, била съм и пубертет. Един родител може да си пусне, то и няма как, много незначителни неща покрай ушите, но има други на които много държи. Повечето адекватни родители осъзнават, че образованието е важно за добрия живот на всеки и за това натискат децата си да учат. Също така, много се притесняват за живота, здравето и благополучието на децата си.
Когато минеш 40-те, нервите не са същите, както на 14 годишните и причината е единствено в многото грижи, през които човек минава.
Авторката след време ще оцени, че е по-добре да има родители перфекционисти, отколкото пълни безхаберници. Дори съм сигурна, че самата тя ще бъде същата. Освен това, до колкото разбирам, тя е едно дете на мама и на тате и това е много по-различно от положението да делиш всичко и да се конкурираш с още 2-3-4 деца. Така, че баща й е абсолютно точен, като казва, че се трепе за нея.
Учудена съм, че толкова много младежи от омраза към родителите си напускат домовете си на 18 години. Тъжно е също, че вече, всъщност отдавна, в нашите вузове се влиза с 3-ки и за да работиш на 3 места по време на следването, за мен означава само едно- може да ходиш, може и да не ходиш на лекции и упражнения. После, съответно, се пишат оценки по милост. После пък, съответно, се чудим защо не можем да отлепим от дъното.
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: ac61e8a2ce |
|
13. Към 12 / 11
Не мога да оправдавам лошото настроение, липсата на нерви при родителите, още по малко фактор да бъде възрастта. Не!! Не може с лекота да се казва лошата дума и още по важно незаслужените такива. Не ставайте родители като нямате самоконтрол. Родителят в родната ни страна има способността да подценява децата си, да изисква изключително много без да има едно детето средата да се развива успешно. Не допускайте в съзнанието си, още повече за нещо правилно, физическата и психическата атака в техния възпитателния процес. Без значение от грижата към децата, аз като такова и израснала в подобно семейство, идва време когато думите се връщат и още преди старта в живота започват да те съсипват. Наред с развитието на света и ние като хора не трябва да го избягваме като процес. Подобно поведение беше характерно в години назад. Системата с образованието е една гнила система, която се нуждае от незабавна реформа, но нямам привилегията аз да я въвеждам. Бъдете добри родители, но не за себе си, а за децата си, никой не страда от доброто като отношение и никога не приемайте за правилно вербалната агресия към човека изобщо.
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 339d3ba083 |
|
14. Не мога да повярвам, че това го пише 14-годишно момиче! Къснет, мила.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
