Депресия или си въобразявам? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (75491)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16717)
 Секс и интимност (9295)
 Тинейджърски (17566)
 Семейство (3462)
 Здраве (6237)
 Спорт и красота (3321)
 На работното място (1342)
 Образование (4004)
 В чужбина (892)
 Наркотици и алкохол (787)
 Измислени истории (677)
 Проза, литература (1208)
 Други (9913)
 
 
 

  

Споделена история от Тинейджърски

Депресия или си въобразявам?
преди: 16 дни, 19 часа, прочетена 258 пъти
Здравейте, мили хора! Отсега казвам, че ще е мноооого дълго, така че сменете историята, ако ви се чете нещо по-кратко :D Както разбрахте от заглавието, по мои предположения страдам от депресия и Ви моля за някакъв съвет, защото никой от близките ми няма да ме приеме насериозно. На 15 съм, ако това има значение (а съм сигурна, че има). Още от малка тъгата сякаш витае около мен - винаги, когато бях с други деца, се чувствах по-наивна и по-несръчна от тях, затова при игра гледах да не правя нищо, за да не разваля нещата. Тази моя тъга се е отразила и на снимките - много рядко съм се усмихвала истински на тях, постоянно съм хвърляла драматични погледи (казват ми, че още го правя :D). Както и да е, сега нещата не са по-различни с разликата, че имам по-високо самочувствие (здравословно, разбира се). По принцип имам чувство за хумор, но когато изляза с приятели в група от хора, които не познавам, се спичам и не казвам нищо. За да се сприятеля с някого ми трябва повече време. И ето тук идва същата причина - все още се чувствам по-забила, така да се изразя, от другите, затова много хора не ме харесват. Принципно това не трябва да ме вълнува, но такъв си ми е характерът. И ето ги сега истинските причини за настроението ми: имам проблем с килограмите. Не съм толкова дебела, но съм стабилно пълничка. По улиците са ми подвиквали неща като, , слон, , , но аз не съм се засягала. Засягали са ме думите на хора, които уж са ми приятели. В последната година поне 5 човека са ми споделяли впечатленията си от моето телосложение (твърдо казано), един от които продължава да си ми казва, че не мога да мина през вратата, че ако скоча ще продъня асфалта и т. н. Наскоро започнах да тренирам и си промених хранителния режим, ама вече и за това нямам желание. Сега да преминем към следващия проблем: моя близка приятелка, за която поне съм смятала, че е такава. Познаваме се от много малки и затова ми беше станало ужасно, когато разбрах, че ми е говорила зад гърба доста обидни неща като грозна, дебела, зубърка (в предишния си клас бях отличничката на класа, сега пак не се справям зле). В допълнение към това тя ясно си ми показа, че може да ме използва, когато й скимне - миналото лято дойде едно момиче, с което започнаха да се делят от групичката, и на мен ми стана много гадно. През зимата отново се сближихме и аз реших, че е било само период, но това лято същата история се повтори. Наскоро проведохме разговор, в който и споделих всичко това, и тя се опита да изкара себе си жертва. Започна да ме вика да излизам по често с нея и приятелите й, 50% от които само съм засичала в коридорите. Аз й отказвах, като същевременно излизах с други момичета, които засега се държат прекрасно с мен. Тя възприе това като предателство и снощи беше публикувала статус, в който се оплаква от фалшиви приятели. Питах я кой е този, но тя отказа да ми каже. Сега, като препрочитам тази иостория, осъзнавам колко тийнейджъпски звучи :D, но аз преживявам много тежко такива неща. Другият ми проблем е любовна мъка (много твърдо казано :D). Когато се преместих в новия клас, зе запоснах с едно прекрасно момче, надраснало съвременниците си няколкократно - разсъждава като възрастен, държи се по-възпитано от повечето, с една дума - прекрасен човек. Знам, че съм малка за гаджета, но смятам, че на тази възраст няма лошо да си харесваш някого. Както и да е, в началото той доста ме хареса и търсеше начин да си общува с мен, а аз се радвах, защото от точно такива хора исках да съм заобиколена. Естествено, нещо трябваше да се обърка - едно момиче, а след това и горе-долу повечето мои познати, започнаха да ме сватосват с него пред него, да му казват, че го харесвам и т. н. Аз се панирах и започнах да го игнорирам, с което си действие не се гордея. По-късно, сякаш като карма, започнах да го харесвам. Силно. Той вече се беше отдръпнал от мен, но аз се опитвах да се сбижим (не му навлизах в личното пространство или нещо такова, просто го заговарях поне един път на ден, понякога и излизахме в компания). Наскоро осъзнах, че вече има симпатии към друго момиче, в пъти по-добро от мен. Тя ми е добра приятелка и не бих я изрязала, ако между тях стане нещо. Яд ме е, че нещата можеше и да са различни. И като допърнение към цялата тази тийнейджърска драма - имам отвратително акне, заради което лицето ми няма да се вижда скоро от пъпки, за което отново отнасям подигравки от, , моите приятели". Напоследък нямам желание за нищо, спя много по-малко от обикновено, а на всичкото отгоре и април месец някъде започнах да се тъпча и като прасе и сега съм наддала, което, както по-горе споменах, се опитвам да фиксирам. Нямам желание да правя нещата, които преди обичах, като да чета, да свиря... Понякога се чувствам толкова необичана, толкова нежелана (тук не говоря за семейството, знам, че ме обичат, просто раните, нанесени от външни хора, са ужасни)... Естествено, това чувство искам да ми бъде донесено от приятелите, но как, като едни 60% от тях все за нещо ще се заядат? Почти никога не получавам комплименти, освен от нашите, въпреки че аз правя комплименти за всичко и на всички, защото може това да оправи нечий ден. Мисля да отида при училищната психоложка, защото ми писна да държа всичко това, цялото разочарование и болка, в себе си, но реших първо да пробвам тук, защото е анонимно. На нашите не мисля да споделям, защото на майка ми, съдейки по реакциите й, й е писнало да се оплаквам от такива неща, а баща ми сигурно ще ми се изсмее. Искам да попитам дали има хора със сходни с моята история и ако да, какво сте направили, за да се измъкнете от тази дупка? И също - в депресия ли съм или съм просто тъжна? Правих някакви тестчета в интернет и търсих симптоми на депресия, и резултатите не бяха в моя полза, но все пак искам мнението на други хора. Отчастих просто исках да споделя някъде. Благодаря, че прочетохте историята ми!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 16 дни, 10 часа
hash: 449eb8c43e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   "По улиците са ми подвиквали неща като, , слон, , , " - да не си единствената "стабилно пълничка" - това е толкова разпространено днес, всеки четвърти е такъв сигурно...
По темата като цяло - щом толкова години си се чувствала нещастна, мозъкът ти е свикнал с ниски нива на серотонин и вероятно имаш хронична депресия. Добрата новина е, че все още можеш да промениш нещата, защото си на 15 и все още се развиваш. Но трябва незабавно да се освободиш от негативните емоции и да ги смениш с положителни. Това ще промени и метаболизма в мозъка ти. Отиди при училищната психоложка и задължително й кажи от колко време е проблемът ти.

 
  ...
преди: 16 дни, 8 часа
hash: 7b390db181
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Като някой изстрадал от хронична депресия мога да ти кажа, че да обичаш себе си играе много важна роля в пътя извън дупката. Не го ли направиш е като омагьосан кръг. Направи всичко възможно, за.да.се харесваш ти, а не другите и ще видиш как мъглата ще се вдигне.

 
  ...
преди: 16 дни, 6 часа
hash: 2fef4f754e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Виж сега, радвай се, че в семейството ти те обичат. С хората извън него не можеш да имаш очаквания, че ще те харесват и ще се държат добре с теб. Даже обратното- ще се опитват да ти вземат това, което имаш, да те наранят. Рядко са добронамереноте хора. Свиквай с това. Така се пораства и помъдрява. Започни да спортуваш, весели се, намери си хоби. И преценявай внимателно хората, с които общуваш. Повечето от тях не ти мислят доброто. Така е в живота.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker