Объркана съм.? Много емоции, обич, търпение и слабост в едно - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Статии:
 Как да се харесваме в собственото си тяло. Проект - Кожа.
 
Споделени истории (76597)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16995)
 Секс и интимност (9385)
 Тинейджърски (17770)
 Семейство (3525)
 Здраве (6314)
 Спорт и красота (3368)
 На работното място (1376)
 Образование (4100)
 В чужбина (908)
 Наркотици и алкохол (795)
 Измислени истории (687)
 Проза, литература (1218)
 Други (10085)
 
 

  

Споделена история от Тинейджърски

Объркана съм.? Много емоции, обич, търпение и слабост в едно
преди: 2 месеца, 8 дни, прочетена 306 пъти
Привет :))
Проблемите ми са странни.. поне за мен лично.. аз не си падам по такива неща като цяло и не знам как точно да приемам себе си в такива моменти ://

Значи, аз съм момиче и съм на 16 г.
Обичам очи. Очите са нещо лично и уникално и ако погледнеш по-дълбоко в тях, може да видиш душата.. Обичам и душата. Тя също е нещо лично и уникално.. тя е енергия и топлина. Тя е нашата същинска индивидуалност.
Също така, вярвам в живота на душата и преражданията... Така де, това си е лично моя представа, разбира се, има най-различни теории...
Смятам, че с хората, с които се срещаме през живота си, сме по някакъв начин духовно свързани, и че всъщност срещите и ситуациите, в които попадаме, не са случайност. Смисълът, според мен, е да си помогнем един на друг, докато учим личните си уроци и се самоусъвършенстваме.... Пак казвам, това си е лично мое виждане за нещата ии има причина да го споменавам, по-натам ще стане ясно защо.

Такам, ще се върна с няколко години назад, от самото начало, когато започна всичко (ще се опитам да съм възможно най-кратка и ясна.... малко ще е трудно хд)

Първо, да уточня някои неща за себе си, че ще се объркам иначе.
Значи, от малка се занимавам с музика и по-конкретно - с цигулка и живея в град, който е близо до този, в който уча.
Едно от най-големите ми хобита е туризъм и като цяло обожавам планината и природата.
Винаги съм била до някаква степен аутсайдер и съм се чувствала недостойна, благодарение, на което съм си изградила умението да се самосъхранявам и да помагам на хора, които се чувстват потиснати и недооценени.

И така, започвам.

Искала съм да свиря на цигулка още от бебе.... никой не знае защо хд. Наще решили да ме запишат в местната школа ии ето, така започнало всичко.
Никога не съм била от най-добрите, вярно била съм добра, но винаги някак с малко късмет, с помощ от съдбата.

Момента, в който животът ми се завъртя и пое по своя път, беше когато бях втори клас и съвсем спонтанно госпожата ми реши да ме пусне на един конкурс, където спечелих първа награда...
Председателката на журито ме беше харесала и беше предложила на мама да тръгна на уроци при нея. Единствения проблем беше, че се налагаше да пътувам до София, ноо все пак, решихме да пробаме.

Уроците вървяхва добре, времето течеше, с новата госпожа се посближихме и на следващата година, на същия конкурс (той се провежда в школата, където започнах да свиря) тя беше пратила като участник един от учениците си от музикалното училище в София (защото преподава там), който беше колкото мен. Пък аз понеже
нали живея близо, ме беше извикала да слушам.
За първи път виждах нещо подобно. Беше мноого по-добър от мен и определено ме впечатли.
След като му мина свиренето, госпожата ни (ще я нарека А. ) беше решила да ни запознае... Помня как като го видях отблизо за първи път, ми се стори някак си много смешен и грозноват.. Беше някак различен.
И така, г-жа А. ни представи един - на друг, ние се видяхме и от този момент нататък, този човек не е напускал съзнанието ми.

Малко по-късно, същата година, бяхме поканени да свирим на един концерт, заради това, че и двамата бяхме лауреати на конкурса. Там всъщност се запознахме официално и аз за пръв път усетих онази тръпка - вълнение, щастие и ужас в едно... Като така и не ми стана ясно защо, но не можех да спра да се усмихвам в негово присъствие.. хд Реших, че трябва да го харесвам.

На следващата година, ей така от нищото, реших, че ще кандидатствам в музикалното.. Никой не знаеше какво точно да очаква, но така някак, пак на късмет, нещата си се случиха сами.
В деня на изпита, той беше началото на лятото, бяхме седнали заедно с майките си в едно заведение, чакйки резултатите да излязат, като тогава си поговорихме и понаучихме по нещо повече за себе си. Почти беше сигурно че ще сме в един клас.

Мина лятото и дойде първия учебен ден.
Вълнувах се, че ще сме в един клас,
НО
неп.. Бях разпределена в съседната паралелка.. -. -
Нямаше какво, примирих се, все пак бяхме в едно училище вече.

Ии така, времето си минаваше, знаехме се, засичахме се и се поздравявахме често, но нищо повече.
Класът ми разбра, че го харесвам и всички започнаха да ме бъзикат "Той ли? ! Ма той е грозен и носи очила..? Иууу, харесваш някой от съседния клааас!! " и тн., заради което пак се приемах за недостойна.. На всичко отгоре бях и нова ученичка.. Абе като цяло не ме приеха много добре, но това не ми пречеше кой знае колко. Намерих си приятелка и си споделях с нея.

Две години по-късно съдбата пак се обади и пак така спонтанно от нищото, г-жа А. реши да види как звучим заедно. То пък взе, че се получи... и ни направи дует.
Тогава ми се стори, че се беше изчервил като свирихме за първи път.. Общо взето- от този момент започнах да се надявам, че и той може да ме харесва.

И така, в стечение на времето, станахме приятели.
Мина един период на драма, в който ревнувах много и едва не се бях октазала от него, но с началото на осми клас съдбата се обади за пореден път и се оказа, че сме разпределени в един състав по камерна музика(главно заради г-жа А. )

Бяхме квартет, той и аз (цигулки), един много странен тип (на виола) и едно момче от долния випуск (на чело).
Еми, провървя ни. Оказахме се много готина комбинация и започнаха да ни викат навсякъде по концерти.
С Него, паралелно с квартета, продължавахме да сме си и дует, и до края на годината, като сбъдната мечта, се сближихме и станахме доста близки.
Това беше нааааййй-хубавата година от живота ми. Бяхме като дупе и гащи и си говорехме за всичко. Често ни бъркаха с брат и сестра, а някои ни мислеха и за двойка хд.
Бяхме развили някаква плашеща телепатия и аз бях започнала да усещам нещо странно... много силно.
Изведнъж започнах страшно много да се интересувам от медитация, регресия, минали животи, сънища и т. н. като видях доста странни и интересни неща..
Зарових се из теми за душите "близнаци" или още - "пламък" душите. Това, на кратко казано, е една душа на две части. Звучи много наивно и глупаво хд, да, но защо пък не?
Тези две души са с много дълбока душевна връзка и винаги се разпознават. По време на душевния си път, те се срещат на Земята само няколко пъти, като всеки път е с определена цел. И е на различен етап.
Тези животи са много силни и оставят големи емоционални белези, които се явяват като карма в следващите прераждания.
При регресия можеш да видиш част от такъв живот и да разпознаеш половинката си. Тези спомени обикновено са свързани с усещане за пълнота и хармония.. така че трудно могат да се сбъркат..

Бог знае колко е така или иначе, но е факт, че при мен се случи нещо откачено

След като се сближихме започнах да си "спомням" разни неща, които реално никога не съм преживявала. Започнаха да се появяват разни места, къщи, образи в съзнанието ми, които страшно много ми напомняха на него като усещане..
Отношенията ни се задълбочаваха, все намрахме с какво да се занимаваме, той все ме закачаше и
ме разсмиваше с разни глупости, споделяхме си, помагахме си, лигавехме се, уважавахме си различията, въобще, всичко беше повече от прекрасно, докато изведнъж... всичко се срина.

Той е особен характер и ако не си достатъчно търпелив и отстъпчив - губиш. Сякаш го е страх от близки взаимоотношения и не обича да се хаби излишно. Интелигентен е много, работи над себе си и знае какво иска и как да го постигне.. Умее да обича с цялото си същество, но в случай, че забележи, че това не е правилния човек, за когото се раздава, ще се дръпне като опарен и ще се затвори в себе си... Иначе е много приятелски настроен на външен вид..

Та.. така и не разбрах какво точно стана... просто изведнъж спря да ми пише и се отдръпна без да каже нищо. Аз много се натъжих и направих фаталната крачка като се скрих в себе си..
Той май също реагира така и се обърка заради мен.. Сякаш и той се обиди и реши да забрави.
Започна да ме подминава и да се прави, че не ме вижда, започна да ме отрязва и да се държи грубо, докато демонстративно се правеше на мил с другите си приятели и приятелКИ пред носа ми.. от което аз много ревнувах
.. Обърках се и се отчаях и реших да го изтрия завинаги от съзнанието си. Малко глупава, непремислена постъпка, която влоши нещата още повече..
Квартета ни също се разпадна паралелно с това, сменихме странния тип с виолата, защото правеше проблеми и вече не беше същото..
Вече не свирехме заедно..
За една година постепенно загубихме всякакъв контакт или връзка и сякаш пак станахме непознати.

Много го преживях този момент и понеже бях много нестабилна и объркана.... се хванах с един, с когото ходим на лагери по планините, морето и къде ли не заедно от около 3 години. Той (ще го кръстя Г. ) много си ме беше харесал, а аз не знаех какво искам, така че не казах не.. иии станахме гаджета. Да, ама не..
Не спирах да мисля за.. него. Все повече осъзнавах, колко много ми липсва и как искам да си го върна.. (ще му казвам В. ) От което пък все повече се чувствах гадно, че сякаш си играя с Г. и го използвам..
Реших да задържа нещата така и да не предприемам нищо за момента, за да видя накъде ще тръгне.

Това, че си имам приятел всъщност, ме размисли доста и ме накара да се променя за много кратък пердиод от време, като ми вдъхна кураж и ме разсея за кратко от драмите.

Но нищо повече... чувствам се отвратително, аз съм отвратителна Опитвам се да му намекна, че не искам.. но е много наивен и не разбира от намеци. Има някакви извратени представи за "връзката" ни и очаква неща от мен, които смятам за отвратителни.. Просто не е моя тип... а го осъзнах твърде късно и сега не искам да го наранявам, защото му показах друго -. -
От друга страна пък, ако се задържа с него, имам шанса да правя всичко, което обожавам с цялата си душа - планини, хижи, върхове, скали, пещери и тн..
В. не си пада много по такива работи.. :/
Също още нещо, което ме спира, е че всичките ни приятели, които включват и инструктурите от лагерите, много ни се радват, до някъде защото познават Г. от много отдавна, заради което и аз ставам специална за тях, и наистина много се надяват да се задържим..
Иимам чувството, че ще ме намразят и те, ако "скъсаме"..

А... от 1 месец насам, с В. започваме наново да се приемаме, като сега сякаш е на по-високо ниво. Има едно такова уважение и предпазливост помежду ни този път... гледаме се в очите и се изпитваме.

Усещам го... липсва ми и ме е страх да не се спече всичко отново... Мисля, че е взаимно.... И все пак не мога да съм сигурна... ох


... Какво да правя? И как да постъпя с Г.? И също... нормално ли е да си ги мисля всичките тези неща хд? И да си вярвам.? И каква съм като човек в очите на другите? Какво бих могла да променя в себе си според вас?



П. П. Мнооого благодаря на всички ви, които сте стигнали до тук... Наистина!
Исках да е по-кратко и по-конкретно, но някак, така
си потръгна и взе, че стана роман..
Общо взето -написах съкратен вариант на историята на живота си тук хд

Благодаря и на Редакторите, в случай, че публикуват историята! :)))

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 месеца, 6 дни
hash: 6df2d132e4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Случайно да си запознавала В. и Г. един с друг преди да се сдърпате с В.? Защото е силно вероятно просто да е усетил какви намерения има Г. към теб и да е помислил че си играеш с него а имаш намерения към другия. Така става когато хората не признават чувствата си един пред друг. Докато живееш за идеята какво мислят другите ще губиш себе си и щастието си. Раздели се с Г. ясно е че иска секс, колкото и да те е срам да напишеш тази дума. След това чисто и просто признай чувствата си пред В. и каквото има да става ще става.
Нематериални неща като душа не съществуват по мое мнение и хората се свързват на съвсем други принципи с някой силно подобен на тях в аспект който намират за значим. При теб това е музиката. Планинарството е просто стечение на обстоятелствата. Паралелите с двете момчета също са ясни. Искаш да бъдеш с този който е наистина от значение за теб или искаш да се примириш с друг без да се бориш? Решението е твое.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker