Гневни изблици
преди: 6 години, 7 месеца, прочетена 999 пъти
Момиче на 17 години съм.
В един момент усещам че няма никаква злоба в мислите ми и изобщо, обаче в друг момент съм изпълнена със злоба и всеки който се изпречи на пътя ми, ми е виновен. В такива моменти дори съседите които тряскат врата отвън, ми идва да ги пребия.

Друг път съм много добра, не ме интересуват хората и какво правят, над нещата съм и си гледам живота, но на следващия ден всички хора на света са ми виновни, каквото и да правят ме дразнят, откачам. Дразни ме когато някой около мен се смее, дори да няма общо с мен, дразнят ме колите, мотори и всичко...

Не знам защо но понякога съм толкова гневна, че ми се иска да чупя, да счупя всичко у нас и навсякъде където съм на момента. Защо според вас става така? Всички хора ли са така в определени моменти или само аз?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 7 месеца hash: f396e3b4fd

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   "Момиче на 17 години съм. " По-долното не е ли нормално за женския пол? :D Шегувам се. В трудна възраст си, опитай да разбереш защо започва това дразнене, надали се будиш сутринта и си казваш "хммм, днес ще бъде това настроение! ". Ако усетиш, че това ти пречи на нормалното пребиваване, няколко разговора с психолог винаги са от полза(дори животът ти да е перфектен! ). Успех!

 

...

преди: 6 години, 7 месеца hash: 8f691296b2

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Имаш някаква прикрита агресия в себе си. Помисли откъде може да е дошла. И ако можеш реши проблема, който я поражда. Иначе започвай да се учиш да се владееш. Така правят големите хора.

 

...

преди: 6 години, 7 месеца hash: 2ca5e5eec8

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   И аз съм в пубертета, на 15 съм. Но не е чак толкова зле. Ако чувстваш, че нещата не отиват на добре, отиди на психолог защото наистина никога не е излишно да поговориш с накого. ^^ Fluffy

 

...

горе^