Споделена история от Тинейджърски |
Как да преодолея това чувство на омраза
преди: 13 години, 2 месеца, прочетена 2953 пъти
Защо в мислите ми животът ми е толкова объркан. А в действителност ако си прочета писанията после сигурно ще се изсмея цинично. Малка съм, глупава съм и не разбирам, защо по дяволите, оставям един човек да ми съсипва следващите 5 години. Не говоря за момче. Говоря за една приятелка, която само се води такава.
Отраснали сме заедно, детската градина сме я карали заедно, първи клас го почнахме в един клас, после се преместихме в друго училище, ОТНОВО заедно, живеем през 2 етажа... На 14 съм, 7 клас, предстои ми кандидатстване. Искам да си остана в моето училище, но тя е там. И като се замисля бих отишла да уча на другия край на София само и само да си имам приятели, само МОИ.
Между нас винаги е имало накякво съперничество. Имаме общи познати, общ клас.. не харесвам това. Не мога да ви опиша чувствата си. Не искам да присъства в деня ми, не я искам в живота си. Като се замисля - какво толкова!? .. но като се замисля. Това го говори разумната половина в мен. Със сърцето се чувства, а то чувства друго. Други чувства бушуват в него, а главата ми всичко свързва с нея! Преди време имаше едно момче. И не искам да стигате до извода, че съм просто момичето, което завижда на приятелката си. Но може би сама стигам до него - а няма за какво. С това момче от никакви, минахме през двуседмичен период на флирт и накрая приятели. И не го ревнувам. Може би просто сме създадени за приятели. Такива едни чувства изпитвам към него, като към брат. А въсщност дори не сме приятели, просто познати. Но в една носталгия ме вкарва. Но пък и аз не знам как да го опиша... ако някой е изпитвал нещо подобно, моля, нека сподели. След няколко седмици, той забеляза НЕЯ. И това ме вбеси, изкара ме извън кожата ми. Толкова ми стана неприятно, имах чувството, че съм в някакъв омагьосан кръг и го обикалалям за Х-броя пъти, но никъде няма изход. Разбирате ли - за тези няколко седмици той беше имал всякакви отношения, с всякакви хора и мен дори не ме интересуваше. Но това ме вбеси. А всъщност "като се замисля" нямам основания да съм дори ядосана. Ако беше някой друг дори нямаше да ми пука, дори нямаше да забележа, но разбирате ли, защото това е тя, аз съм съсипана. Обяснете ми, какво е това... не смятам, че завиждам за нещо или нещо ми липсва. Но от къде тази омраза към нея. Всеки ден, в който я няма за мен е идеален. Мисля си "Ако тя изчезне... " И довършвам с чувства, такива думи просто не съществуват. Животът ми е идеален, поне за моите скромни представи за живот.
Не искам да се местя никъде другаде, не искам да хода в някое училище, което се води за елитно, искам са сегашния живот с една малка поправка, но това няма да стане. Все повече си мисля как ми се ще да отида на някой психолог, да си поговорим малко, да ми разчовърка тъпата психика с няколко специални фрази и вече да е друго. Но знам, че такива екстри няма. Всеки ден се надявам как тя няма да успее да влезе в моето училище и ще отива някъде другаде. И се нядавам може би, защото е възможно, или просто защото съм оптимист. Тя е доста глупава. Просто в момента не ми се ползват други изрази, но повярвайте, глупава е! Как да преодолея тези чувства на омраза към нея? Кажете... знам че изписах доста безсмислени редове за нещо, което се описва в няколко изречения, но нека бъда малко по-описателна, ще се радвам да ме разберете.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 28adaea1a9 |
|
1. според мен просто трябва да развалиш приятелството си. Отиди да учиш в друго училище, малко по малко се дистанцирай от момичето и толкова. Бъди егойст - щом те дразни, просто не може да ти бъде приятелка. В момента си в трудна възраст и хормоните ги играят шега - не си лош човек, просто си човек и е нормално да се нервиш и т. н., но в тази възраст трябва да намериш себе си най-после и явно това момиче няма място в живота ти.
Ф.
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 4d29dfaca0 |
|
2. Намери начин да си далеч от нея в продължение на пони няколко седмици, част от времето отдели да се сближиш с момче, което би се грижило за теб и за което твоите родители (цялата истори-не без тях, за да не сбъркаш и не преди да се отдръпнеш от нея), което за няколко часа можеш да накараш да се грижи за теб и план как да се сближиш с него, та той да измисли начин (още в началото на връзката, партньорството или... )-и как да се отървеш от нея.
|
|
