 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Чувствам се отцепена. Не мога да харесам никого.
преди: 6 години, 6 месеца, прочетена 1737 пъти
Привет. Мислих доста преди да се допитам до онлайн сайт вместо до някого познат, но реших, че щом сайта е анонимен това няма да повлияе на каквато и да е част от ежедневието ми. Било то в училище или в семейството. Ще започна с това, че съм момиче, от пол койо доста често е определян като слаб, което нито твърдя нито отричам. Бих изразила подробно мнение, но не смятам, че ще е нужно на този етап. Историята ми може да е по-подробно описана, но това е поради елемнатрният факт, че ще се опитам да ви предам всичко през моите очи и гледна точка.
Когато бях малка родителите ми се разведоха, а може би по-правилният израз е "са се развели". Била съм едва на възраст между четири и пет години и имам единствено бледи спомени за всичко това. Поради този факт, който е решителен за доста част от живота ми, аз се преместих заедно с майка ми. Заживяхме с нейните родители, а по-точно баба ми и дядо ми, които ме отглеждаха със силна любов докато родителите ми работеха в чужбина. Живеехме в тих квартал. Къщата ми, за мое щастие е любовта ми към спането, бе точно до детската градина, в която по стечение на обстоятелствата, бях преместена. Там се разбирах с всички. Главно с момчетата. И както израствах осъзнавах колко по-добре се чувствах в мъжка компания отколкото в женска. Може би до това решение ме бе довело това, че когато момичето, което с години наред считах за близка се опита да настрои всички срещу мен. Само момчетата останаха на моя страна. И така растях и ставах близка и свиквах в компания на момчета.
Сега съм вече на петнадесет години. Имам странен и необясним характер, обичам да чета, но в същото време да ходя на кино с голяма компания. Да съм сама със слушалки, но и да съм заобиколена от хора. В компания или дискотека. Мога да ви изреждам безброй факти за мен, но не всички са от особена важност като цяло и в момента.
Във втори клас получих диагноза, която първоначално бе диагностицирана като рак на кожата.
Тогава, на тази крехка и невинна възраст, не разбирах нищо и всичко бе крито от мен. И не осъзнавах как медикаментите и хапчетата, с които ме тъпчеха ме накраха да надвиша теглото си. Това разбира се оказа огромно влияние в близките няколко години. Когато се отцепих от средата, в която се намирах самочувствието ми се повиши, но продължавах да се чувствам несигрна за тялото си. Започнах диети и упражнения. Наскоро успях да снижа теглото си до доста примирима стойност, която ме караше да се чувствам прекрасно. Но не за дълго.
Преди година получих депресия поради доста лични причини. Чувството на тъга ме притисна от всякъде дори без причина. Чувствам се несигурна за цялостната си визия. От скоро работя със специалист.
Тази информация е оточнението. Пиша това поради друга коренно различна причина. Чувствам се отцепена. От всички. Приятелите ми постоянно говорят за гаджетата си или момчета/момичета, към които проявяват интерес. Проблема е, че аз никога не съм проявявала интерес към когото и да е било. Разбира се, харесвам момчета и нямам наклонности към другия пол. Интерес съм изпитвала главно към известни личности. И имам голямото желание да се запозная с някого, в когото да се влюбя. Грешен израз. Да харесам. Поне доколкото съм чела в книгите.
Обожавам да излизам и да срещам хора. Държа се на ниво и момчета са проявявали не веднъж интерес към мен, но аз към тях не. Нямам възможността да излизам повече и да се запознавам с хора, защото уча четири езика, ако изключим английския три и се занимавам с писане на книги, което се надявам да реализирам.
Мерси за отделеното време надявам се, че ще споделите мнението си и може би опита си.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 49d8edb581 |
|
1. Ако се чувстваш изолирана.. вероятно си. Но не вини другите за това.
Всеки има добри и лоши моменти, да имала си трудни периоди- но всеки ги има. Просто едни хора решават да са "окей" въпреки обстоятелствата- т. е мислят, за нещата които са наред и се опитват "да поправят това, което е възможно.
Това с гаджетата според мен не е проблема, на 15 си. Но проблем е, че излизаш с хора да не си сама, а предпочиташ да не общуваш с тях? !
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 45648b40cb |
|
2. Точно като теб съм и разбирам много добре как се чувстваш. Знам и какво е да си в депресия, от пет години се чувствам по този начин и усещането е кофти. Ти си на петнадесет, което значи, че не ти е късно да намериш момчето, в което ще се влюбиш. Аз съм по-голяма от теб и все още имам този проблем, така да го нарека. Досега не съм се влюбвала в никого освен в известни личности, които не се броят, тъй като никога няма да ги видя. Това с влюбването според мен е преувеличено, не е както в книгите, но може би си мисля така, защото не ми се е случвало, знам ли... Моят съвет е да не се отчайваш заради това. Имаш време да срещнеш някой, който ще ти допадне и в който ще се влюбиш. Казваш и че работиш със специалист, което е хубаво. Щом имаш възможност продължаваш да ходиш, за да премахнеш депресивните си мисли. Аз два пъти отидох преди време и се отказах. Сега виждам, че имам нужда, но все ме е срам да отида при психолог, въпреки че преди съм ходила. Последно си написала, че обичаш да излизаш и да се срещаш с хора, но напоследък нямаш време за това. Аз също се занимавам с писане на книги и ти казвам, че за момента няма за какво да се притесняваш щом си имаш хобита и нещо, което предполагам поне малко успява да те разсейва от депресивните мисли. На мен поне ми помага затова и не се концентрирам върху това, че ще си остана още време сама :д Не се тревожи за килограми, за това че сега не ти идва отвътре да се влюбиш в някого или за такива според мен незначителни неща. Продължавай си с писането на книги, ученето на езици и ходенето при специалист.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 722bbc4502 |
|
3. Ти си прекрасно дете, учиш езици и се развиваш. По начина, по който си написала историята си личи, че си интелигентно момиче. Аз не съм изолиран, но не се чувствам комфортно с другите. Никой не ме тормози или дразни. Това явно е някакъв етап от пубертета. Според мен трябва да се цениш и да водиш контакт с хора от твоя калибър. Развивай се и горе главата ;)
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 63dc3068fe |
|
4. От авторката. Номер 3. Никой не ме дразни, нито се заяжда с мен на този етап нито буквално ме изолират за уточнение на по-горния коментар. Просто изпадам от повечето разговори на тази тема и е доста неловко. Обичам като цяло да съм сред хора и в големи компании. Не съм и от стеснителните, а даже мога да се определя като доста широко скроена и социална. И до някаква степен проблема е, че съм свикнала в мъжка компания за разлика от повечето момичета, които израстват сред собствения си пол.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 93f3156a4e |
|
5. Авторке, споко. И аз от малка се разбирам повече с момчетата. В детската градина също бях все с момчетата. А момичетата си бяха отделно от нас и си играеха с куклички.. които на мен винаги ми са се стрували някак гнусни и това да им се кефиш някак ненормално...
Е сега като по - голяма мога да се разбирам с всякакви хора, стига да имам желание. Но този тип хора, които нямат кой знае какви интереси извън ежедневните си неща и битовизми са ми антипатични, неприятни. Лошото е, че тези хора обикновено са мнозинство. Затова и мисля, че се чувстваш 'отцепена'. Номер3 много правилно ти казва: 'Според мен трябва да се цениш и да водиш контакт с хора от твоя калибър. ' Като завършиш училище ще имаш повече възможности за това.
А до тогава продължавай да се развиваш и да си планираш какво ще правиш след 12ти клас.
Жена на 29
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
