 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
История от живота!
преди: 6 години, 6 месеца, прочетена 1454 пъти
Здравейте! Искам да ви разкажа за една моя история. Всичко започна когато бях в 6-ти клас. Дотогава бях умно и позитивно момче отличник в класа. Момче от село съм. Един ден с едно момче си бяхме играли на гоненица от другия клас аз го гонех и като тръгвам да го хващам той се спъва и пада на Земята и аз върху него обели си носа и му почна да тече кръв. Малко се притесних тогава извиних му се и го заведох до училищната сестра каза, че нищо му няма. На другият ден от неговият клас момчетата бяха разбрали и искали да ми отмъстят! И едно момче от другият клас с две по-големи момчета дойде и пред целият ми клас ми зашлеви шамар с всичка сила и започна да ми вика, че съм удрял неговият приятел с юмруци, че му е била счупена ръката и така и каза, че неговите родители щели да идват в училище за това аз се уплаших! Обаче това момче исках да го убия много унизително се почувствах и му обяснявам, че неволно е станала случката, но той пак си държи на неговото и ме заплаши внимавай другият път много по-лошо може да стане! И така понеже в моят клас за съжаление нямахме голяма подкрепа никой не успя да ме защити! След това това въпросното момче се хвалеше на неговия клас изтъкваше се като герой! И на всичко отгоре започнаха и подигравки от моят клас! Дотогава никой не ме беше удрял така! Срам ме беше да разкажа дори и на родителите ми. Измъчвах се ядеше ме това нещо от вътре исках да му го върна тъпкано, но уви все не можех да събирам смелост като знаех, че по-големи го пазят! И така една година това ме мъчеше без да съм споделил с родителите ми! И като станах 7-дми клас тогава споделил с баща ми и той ми каза, защо не си ми казъл защо не ми каза на време аз те виждах, че си притеснен и разтревожен, но мислех че е от пубертета! И да може би най-вече от подигравките на моя клас бавно бавно съм изпадъл в депресия! И така татко каза спокойно ще се справим заедно и ми каза, че трябва да отидем на психолог отидохме ние. Разказах му аз моята история и ми каза, че съм в депресия изписа ми лекарства и така и след два дни се случи най-лошото татко почина! Причерня ми целият живот! Тогава още повече ме хвана страх депресията се засили главата ми тежеше като се събуждам от сън все едно не съм спал и така сигурно две-три години ме мъчеше тая депресия със страх ходех на училище, но малко по-малко си върнах на класа това което ми бяха причинили открих талант в мен да пиша в рими това ми помогна достта, но никогага не си бях същият същото момче много ми взе тази депресия да умората се махна, но близо от една година все чувствам, че от любимите ми неща не ми носят радост удоволствие и така! И не знам вече съм много отчаян за себе си чувствам се най-вече оглупял не можах и да си взема матурите! Отслабна ми психиката и не знам сега как да я подсиля, но за всичко аз съм си виновен от такава дребна грешка до къде може да стигне човек и все се обвинявам и не мога понякога да спя даже. Благодарен съм на близките ми, че не ме изоставиха най-вече на майка ми, вуйчо ми и леля ми! Но можех да бъда много по-напред и много по-щастлив не можах професия да си избера да си взема живота в ръце и се чувствам нещастен и не знам как да се оправя вече съм на 19 и време е да поема към живота а се чувствам съвсем слаб от това не знам все се отчайвам гледам други хора как са щастливи и да признавам завиждам за това знам не е хубаво! Просто искам да си подсиля психиката и това е а не знам как! В моето село няма работа няма работни места почти няма и с кого да излезе човек! Преди татко само ме съветваше учи моето момче учи за да си добре в живота и да чувствам се виновен че не можах да сбъдна неговата мечта заради тази дреболия може би повечето, но какво да правя чувствителен човек съм и всичко на сериозно приемах да така е! И ако някой може да ми даде съвет нека да даде! Благодаря предварително!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: b7787da573 |
|
1. Всеки има трудности в живота. Не е теябвало толкова да се вживяваш на онова момче, или просто е трябвало да смениш училището. Съжалявам за баща ти. Първо се успокой. После седни и мисли какво оскаш да станеш. Научи занаят, за да имаш работа. Не е нужно да седиш в твоето родно място. Ако можеш запиши и университет. Но ако не става, вземи занаят, както се казва и си търси работа в голям град. Успех и горе главата! Повярвай в себе си.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: f7db93e474 |
|
2. Ти не си ходил на психолог, а на психиатър. Психологът не изписва лекарства.
А сега, иди и сподели с близък роднина и му кажи да ти намери ИСТИНСКИ психолог, който да те излекува с думи.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: dd8688315a |
|
3. Авторе, трогна ме историята ти. От много близък човек и изживяванията му зная що е то депресия и всеки ден виждам до какво води. Виж, ти можеш да сбъднеш мечтата на баща си и своите също, стига да повярваш, че освен отчаяние и мъка в живота има и справедливост и добрите хора се възнаграждават с нея. Най-важното е да бъдеш зает с нещо градивно и полезно, за да чувстваш поне малко удовлетворение от всеки един ден, а после да се устремиш и към други цели. Щом си на село би трябвало да има дейности, в които може да помогнеш. Ако някой се занимава с някакъв занаят или работа сред природата, присъедини се, помагай му. Ще се разсееш. Обърни внимание и на хобито си, намери хора, които се интересуват от същото на живо или в интернет и си обсъждайте и общувайте. Трябва да си сред хора. Спортът също е от голямо значение, поне упражнения вкъщи прави. И лека полека ще имаш сили да се готвиш за матурите пак. Само търпение и вяра са нужни. Успех!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
