|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Самота и изолираност
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 1390 пъти
Не знам от къде да започна... Аз съм момиче от малък град, скоро пълнолетна. Проблемът ми е, че нямам хора около себе си. Когато отида на училище, като че ли всички ме мразят, подиграват ми се, а аз нищо не съм им направила. Чувствам се като аутсайдер. Това е може би, защото не съм като другите, те слушат друг тип музика, а аз се интересувам от другия неща. Страх ме е всеки ден като седна на чина какво ще кажат другите, писна ми от подигравки, писна ми да ме обиждат, като вляза в стаята да ме гледат странно и да са срещу мен. Писна ми винаги да съм черната овца, още от малка. Още от малка съм нямала никого до себе си, нямала съм приятели, но не разбирам защо никой не ме харесва? Вярно... не съм една от най-хубавите и точно поради тази причина съм си нямала и досега гадже (колкото и голяма да съм), а и една от основните причини е срамежливостта. Отначало, като влязох в нов клас се опитах да се запозная, но нищо не успях да направя, не можах да се сближа с тях, формираха се групички, а аз останах сама, подигравана и мразена от всички. Не мога да издържа, досега съм тръпяла какво ли не (по-добре да не описвам всичко), но сякаш вече ми идва в повече, като се прибера в нас и плача постоянно. Опитвам се да съм добра с всички, да помагам, но единствено ми се отблагодаряват с присмех и обиди... Мисля си, като завърша, всичко ще се промени, ще срещна нови хора, ще отида в университет, но преди това трябва да съм събрала парите, защото родителите ми едва ли ще имат пари за всеки семестър, доста често се чудим как да свържем двата края.... и изобщо.... трудно ми е. Искам от вас съвет. Всъщност не съвет, защото едва ли има какво да се направи, но успокоение и дали има хора в моето положение? Дали има самотни хора, обсъждани и подигравани, но и чувствителни, които всеки ден плачат за живота си досега и остават без надежда за бъдещето си... Не съм споделяла на родителите ми, защото не искам да ги притеснявам допълнително, а и какво могат да направят те... Все пак, благодаря ви че отделихте малко време за мен!
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 6 години, 5 месеца hash: 7c7f96f7cb |
|
1. Здравей :) И аз съм била в подобно положение в училище. И аз като теб бях доста срамежлива и трудно намирах общи интереси с хората от класа. Не се притеснявай, живота и отношенията стават по различни извън училище. Сигурна съм че ще си намериш подходяща среда много скоро. Горе главата и успех!
|
преди: 6 години, 5 месеца hash: 16e27ad5b2 |
|
2. Аз също съм така... Аз съм момиче на 12 години и се държат по същия начин с мен, без да съм им направила нещо. Прави се, че не ги чуваш или си вземи слушалки, не знам просто какво да кажа...
|
преди: 6 години, 5 месеца hash: ab7b17d1ea |
|
3. Здравейй! Ако си още тук и четеш това ще ти отговоря на въпроса ти-ДА има хора, които се чувстват като теб! Ще дам пример с мен-момиче съм и на мен ми се случва да ми се присмиват и подиграват. Докато четох това което си писала все едно погледнах себе си острани. И аз съм от малък град и аз съм срамежлива и досега не съм срещала истински приятели и момче, което да държи на мен и да ме обича. Чувствам се на моменти наистина самотна като теб макар и да имам още останали приятели. Не мога да ти дам съве, защото аз самата не мога да се справя. Само мога да ти кажа, че трябва да си силна и да вярваш в себе си. Сигурна съм, че това ще е временно и след време ще си щастлива и ще си забравила затова всичко, което ти се случва. Всеки човек преживява много трудни моменти в живота си, но точно това го прави по силен и го изправя на крака. Просто не го мисли толкова и горее главата. :)
|
преди: 6 години, 5 месеца hash: a15dd6514c |
|
4. Не си сама. Знам за какво говориш. Ако се замислиш ще разбереш, че няма смисъл да търсиш одобрението на всеки - все ще има някой недоволен с кисела физиономия. Тези които ти се подиграват имат пилешки мозък.
Бъди позитивна и си търси нови приятелчета - дори 1 да намериш ще ти бъде от полза. След време ще имаш достатъчно контакти :) Можеш да се запишеш да играеш волейбол, бокс или друго. Спорта е добро средство против депресията.
Най-важното е да си уверена в себе си. Не позволявай на другите да ти скапват настроението, защото имаш много добри качества (само като ти чета поста усещам колко си умна :) Жалко че не се познаваме :)
Какво да ти кажа.... преди мислих доста за чуждото мнение. Сега съм свободен и мога да изразя мнението си. Чувствам се прекрасно - Скоро и ти ще си така!
Целувки и горе главата, мила! :)
mar4o
|
преди: 6 години, 5 месеца hash: b6a70b081f |
|
6. Бях в същата ситуация като теб. Имам само 2ма приятели и двамата живеят далече от мен. Не ги виждам много често. Като цяло доста се отличавам от останалите най-вече, защото слушам метъл и се обличам с мъжки дрехи. Спря да ми пука за мнението на хората, защото съм това което искам, не това, което другите искат. Дори майка ми и баща ми се смееха че съм метълка но това не ме притесняваше. С времето всички (или почти всички) разбраха, че не съм това, което виждат по външния вид. И аз съм чувствителна но не го показвах. След многобройните подигравки по мой адрес просто спря да ми пука, защото каквото и да правя, хората имат какво да кажат. Горе главата :)
|
...
преди: 6 години, 5 месеца hash: c5c587ffcc |
|
7. Здравей аз съм в същата ситуация, в училище ме мразят, аз съм доста по различна от съучениците си. Аз наистина уважавам и го показвам, спазвам добър тон с всички, гледам да съм добра, да помагам с каквото мога, искам да завържа приятелства, а в замяна получавам само обиди и шушукания по мой адрес. Лошото е, че съм в ново училище и няма и 4 месеца всички са ме намразили.
Игнорирам ги,
Но те продължават да се държат така ужасно с мен....
Толкова ми е зле, когато се прибера аз също се тормозя точно като теб
Мисълта ми е, че не.. Не си има има доста добри души като нас, на които качествата им не са оценени!
|
преди: 6 години, 5 месеца hash: a1b3b174dc |
|
8. И аз се чувствам така :( , вярвам, че всичко опира до мисленето, ако го променим ще се променим и самите ние.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|