 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Това прави ли ме чудовище?
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 2133 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 15 години. Притеснява ме това, че не усещам никакви емоции. Случиха ми се някои доста ужасни неща напоследък, но аз просто ги приех. Началото на проблема беше преди четири години. Тогава баща ми почина от рак на кръвта. Когато беше в болницата, аз сякаш дори не допусках че е възможен фаталния край. Приемах че той скоро ще се оправи, защото е най силния човек и ако той не може да победи рака, то никой не може. Детски надежди. Когато обаче това се случи аз бях съсипана. В продължение на една година бях побъркана на тема християнство и проучване на рака. Само дето преди 3 години, когато видях, че молитвите ми няма да бъдат чути, тъй като бог не съществува, се отказах от религията. Забравих и за ежедневното разучаване на различните форми на рака. Само дето спрях и да изпитвам емоции. От тогава не съм проляла и една сълза. От цели 3 години не съм обичала, не съм се страхувала, не ми е пукало. Дори не държа на семейството си. Свикнала съм да не говоря с тях с месеци. Те не ме забелязват. Майка ми е погълната от работата (тя е работохоличка), а брат ми е на 26 и си има собствен живот. Дори не знам защо пиша всичко това. Наскоро моя приятелка забеляза, че не изразявам никакви емоции и ми каза да споделя с някой. Не исках този някой да ми е познат и да знае такива неща за мен. За това се сетих за този сайт. И други познати са забелязвали такива неща в мен и са се опитвали да ме накарат да им кажа какво става, но аз ги игнорирах. Забравих да спомена, че щом не изпитвам емоционална болка и страдание, се обърнах към друг вид болка - физическа. Лошото е, че вече не усещам и нея. Всички които познавам биха ревали от болка, ако си направят огромни белези по цялото тяло с бръснарско ножче, но аз не усетих нищо. Приемам болката за обикновено докосване. Дали е възможно всичко това да е свързано? Дали трябва да променя нещо? Не искам другите да ме възприемат като чудовище. За това не съм казала на никого за моята емоционална липса. Съжалявам ако има правописни или пунктуационни грешки, но бързах да свърша, преди някой да е видял какво пиша. Надявам се редактора да одобри историята ми и да я публикува.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 802ebbb4b0 |
|
1. На много крехка възраст е трябвало да се сблъскаш с реалността, че хората си отиват.. и най - вече любимите ни хора. Аз съм на 27 и преди три години загубих майка си. Като теб външно не показвам нищо, и си втълпявам, че мога да живея с това.. но не е така. За съжаление си малка и не осъзнаваш, но трябва да излееш всичките ти мисли и мъки, които си тъпкала и продължаваш да тъпчеш, пред някой. За мен това би било майка ти. Може да е работохоличка, но повярвай ми ако кажеш всичко, което вероятно те е страх да споделиш, няма друг човек, който да те разбере по добре. Другия вариант е психотерапевт. Не защото си луда, ти не си такава. Но тази голяма загуба ти се отразява. Добре че приятелката ти го е забелязала и те е накарала да го видиш и ти. Нараняването е симптон на непоказаните чувства, които криеш дори от себе си. Когато си голям, работата и семейството те завладяват и донякъде това прави по поносимо ситуация като твоята, но на твоята възраст... нямаш такова изградено ежедневие и това което ще ти помогне е разговора. Дано съм ти помогнала поне малко.
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 4938e46e62 |
|
2. О, не, объркано дете! Много грешиш! Аз усетих огромна болка и страдание, идващи от текста, който току-що прочетох. За да ги предадеш на мен, значи ги изпитваш с пълна сила. Ти изпитваш толкова дълбоко страдание, че не можеш да се справиш с неговото изразяване, с преработването му. Това, че пишеш тук, е най-хубавото, което си направила за себе си през тези четири години. То е знак, че вече си готова да се изправиш, да се пребориш с демоните, които те измъчват, и да продължиш напред. Не те подценявам, но не мисля, че ще успееш да се справиш сама. Прекалено голям е товарът, който си поела мълчаливо върху себе си: вината за смъртта на баща ти (бръкни дълбоко в душата си и ще я откриеш), чувството за самота и неприласканост (може би майката ти търси в работата си убежище от своята болка), отчаяната надежда някой да те спаси от самата теб. Наказваш се (затова се самонараняваш физически! ), че не си успяла да разбереш цялата сериозност на положението, когато баща ти е бил в болница. Мислиш си, че ако тогава ТИ знаеше повече неща за рака, то би могла да спасиш татко си. Вярваш, че заслужаваш да бъдеш лишена дори от емоционалната връзка с другите хора. Искаш постоянно да си доказваш колко си силна и неуязвима, за да не признаеш, че всичко вътре в теб плаче. Но нещо крехко в теб най-после се е обадило - и ето те тук. За което те поздравявам и много, много се гордея с теб! След като обичаш да четеш, прочети повече за едно особено психологическо състояние, наречено "посттравматичен стрес". Не искам да те подвеждам, аз не съм психолог и мнението, което изказвам тук, не е на лекар, а просто на по-зрял човек. Ако в това, което предположих за теб, виждаш поне мъничко истина, значи проблемът ти е наполовина решен. И защото наистина искам да съм честна с теб, ще ти кажа, че ти няма да успееш да се справиш сама с отстраняването на тази огромна болка, която те смазва. Психолозите са мили и внимателни хора. Довери се на някой от тях. Ако не искаш майка ти да е в течение (подозирам, че изпитваш гняв към нея), й кажи, че си се записала на бални танци и ти трябват пари, за да ги плащаш. Все ще измислиш нещо. Услугите на психотерапевтите не са толкова скъпи, колкото някои си мислят, а и ти си дете, вероятно и училищният психолог ще се заеме с теб напълно безплатно. Запомни го завинаги: ти не си всесилна; ти не можеш да се справиш с всички беди, застигащи хората на този свят; ти си длъжна да направиш всичко за собственото си щастие.
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: a4c389d33a |
|
3. Не, не си чудовище!
И ти, и майка ти просто подтискате емоциите на загубата. Почети Хорхе Букай. "Пътят на сълзите" е за теб, а също и "Нека ти разкажа", но и другите му книги. Поговори с майка си открито. И двете имате нужда от това.
Психотерапевт също може да ви е от полза.
Успех в Пътя и жъди щастлива!
Изпращам ти любов.
Ж30
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: a4c389d33a |
|
4. И още нещо - чудесна приятелка имаш!
Ж30
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 197bc2d98d |
|
5. Тези твой терзания е хубаво да ги споделяш със майка си! Колкото и да е работохоличка, най-вероятно е такава за да те издържа и помага! За мен лично, не изпитваш чувства, защото си се затворила в себе си, като в пашкул с цел да се предпазиш от жестокия свят. Да, понякога живота е несправедлив, но човек не бива да се предава, а трябва да живее с надежда и да има някаква цел, която да преследва. Твоята цел каква е?
Когато имаш поставена цел и достатъчно сили да не се отказваш, всичко е възможно! В такива моменти е хубаво да имаш добри приятели, с които да споделяш своята болка. Така ще ти олекне, от колкото да трупаш всичко негативно в себе си, защото ще дойде ден, че така ще се сринеш емоционално, че никой няма да може да ти помогне! Трябва да се научиш да се справяш с трудностите, защото те неминуемо присъстват в човешкия живот! Успех ти желая и смело върви напред!!! Очакват те и хубави моменти, просто не губи вяра!!!
>М. 31г<
|
...
| преди: 6 години, 5 месеца hash: d31624568c |
|
6. Просто ск се заключила на всички нива-емоционално, физическо и духовно. Знам прекрасно за какво говориш защото също изпитах това и също се заключих години наред.
Какво се случва с времето: тъй-като си заключваш и енергийни центрове, започваш да боледуваш.
Най-полезно би ти било да отидеш някъде сред природата и се разбеснееш яко-викай, крещи, нареви се, ядосай се, но нека излезе от вътре всичко. Не, не си чудовище, напротив, свръх чувствителна си и за това си се защитила като си се заключила.
Сега някои ще ти препоръчат да ходиш да си плащаш на психолог, че да те слуша докато говориш каквото ти дпйде наум, даже няма да търси реални причини да си там, нали си плащаш да си "губи времето" с теб. Нямаш нужда от "слушачи" а само да отключиш и пуснеш всичко навън.
Почети за пети енергиен център и какви са последиците когато е блокиран, какви са ползите когато е отворен и в хармония.
И не, няма Бог, поне не както е описан в библиите които естествено се променят с времето според нова генерация и се напасват за да продължат с контрола. Има истини в нея, но предадени по неверен начин. Както и да е, никой Бог няма да дойде, ти си своя си Бог, изкарай от вътре "гадориите" и ще видиш сама...
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: bbd61e8b19 |
|
7. Не, не си чудовище, а момиче, което спешно се нуждае от помощ. Самонараняването е признак на голяма душевна болка и причинявайки си физическа такава, ти всъщност се опитваш да я притъпиш, забравиш и подтиснеш. Трябва да се обърнеш към специалист, преди състоянието ти да се влоши още повече. Знам, че си мислиш, че майка ти не се интересува, но аз съм сигурна, че не така. Сподели с нея всичко, включително белезите, които сама си причиняваш и тя ще намери начин да ти помогне. Четири години си се крила от близките си за болката, която носиш и нищо чудно, всички да си мислят, че просто си преживяла загубата.
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 3d9d7eb0bd |
|
9. Ти имаш много повече емоции от колкото си мислиш, но просто ги таиш в себе си. Знам какво е да си безчувствена, повярвай ми ти не си такава. Ти сега просто се отдръпваш от хората, защото още не можеш да преживееш смъртта на баща ти. И ако говориш с някой е много по-добре да го направиш с майка ти или с приятелката ти, отколкото с някакъв психолог.
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 889eabdc2b |
|
10. Здравей! Аз съм момиче на 13 години. Миналата година ми се случи нещо, подобно на твоето и оттогава сякаш откачам. Просто не съм емоционална. Странното е обаче, че понякога без видима причина-ей така-започвам да плача и то неудържимо, дори не мога да си взема въздух. Мислех да ходя и на психолог, психиатър, но се отказах. Не си чудовище, просто, както казва №1, животът те е подхванал от много рано. Сблъскал те е лице в лице с ужасяваща действителност и просто може би това е нещо като защитна реакция, за да не те хване неподготвена друг път... Надявам се да съм помогнала.
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: fe97da119c |
|
11. От автора:
Като за начало благодаря на всички за съветите. Обаче се съмнявам че психолог ще ми помогне. Те искат да споделим какво мислим и как се чувстваме... и как мислим че се чувстваме. Аз не мисля нищо за това, а и вече казах че не чувствам нищо. Хареса ми това с осамотяването и изкарването на яда, болката и тн, но отново има проблем - аз не тая нито яд, нито болка, нито нещо друго. №2 спомена, че вероятно изпитвам гняв към майка си. Честно казано се опитах. Опитах да я мразя. Само дето не успях. Дори и да сме едно семейство, аз почти не я познавам. Как да се гневя на някой, който не познвам? Как да споделя с някой, който не познавам? След като прочетох коментарите ви се опитах да се самоанализирам или нещо такова. Представих си, че се однася за друг човек и стигнах до извода, че може да се самонаранявам, защото се мразя. Себе си мога да мразя. Аз се познавам. Вероятно сте прави че все пак изпитвам нещо. Това нещо е омраза... към самата себе си. Заслужавам да страдам, щом не мога да живея като всички останали. За това ще страдам. Ще приема съдбата си и ще живея този гаден живот.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
