С кого да споделя? Споделям с вас!
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 1225 пъти
Здравейте, споделям историята си тук, защото в обществото няма с кого! Момиче, 17 годишно, с тежка житейска история. На 12 години останах без дом, без покрив, без подслон. 2 години ходене по мъките, 2 години по чуждите колиби. Без ток, без храна, без пари. Сама, с майка, без баща. Правят опит да ме изнасилят, два пъти. Безработна майка, психично болен баща. След 2 години благодарение на малкия ми брат, които е в чужбина (понеже имам двама, по-големи от мен) аз получих покрив, получих дом. 3 години по-късно (тази година) баща ми се разболява от рак на панкреаса, разболява се и след 3 месеца умира. Майка ми работи, но не получава кой знае колко голямо възнаграждение за свършената работа - принуждавам се и започвам работа, като сладкарка. Работя от сутрин до вечер без прекъсване. Договорът на майка ми във фирмата, в която работи изтича и тя отново остава без работа. Издържаме се само с парите, които изкарвам аз. Имам приятел, работи в Англия, 1 година не го виждам. След година се връща. Ден, два, три.. , - не иска да ме види. Причина? Приятелите му са ме обвързали със шефа! Караме се. Не ме иска! Не ме зарязва! Няма с кого да споделя! Без приятели съм, без роднини! Всеки бяга, от историята ми, от живота ми, от мен! Съсипана съм! Плача, чупя и крещя.. - никой не ме чува!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 5 месеца hash: f110dd4bd2

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Мило момиче, трудно детство си имала. Но вече след една година ще си пълнолетна и ще можеш да решаваш сама за себеси. Издръж още малко, учи някакъв занаят -фризьорка, мед сестра, детска учителка, готвач, вземи диплома и замини за чужбина да работиш. Научи език на някакво ниво. Спечели пари, спести ги и започни сама да градиш живота си. Браво, че си издържала досега. А за приятеля не се ядосвай-далече от очите, далече от сърцето. Щом той слуша приятелите си, а не теб, не те заслужава. Бори се.

 

...

преди: 6 години, 5 месеца hash: 84b98a47b5

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   На 19 години съм, частта със загубата на близък, липсата на покрив, мизерната работа за никакви пари я изживявам сега, всъщност вече свързвам двата края, доколкото ми е възможно. Моментът, в който човек, на когото държа, ме изоставя заради чуждо мислене, също съм го минала, но отдавна. Не съм тук за да ти кажа, колко несполучия имам, имам си ги, но няма да задълбавам повече от нахвърленото горе. Това, което искам да ти споделя е, че има два типа хора. Едните се смазват, сядат в ъгъла, отказват се, живота ги блъска, мачка, удар след удар не ставаш по-силен, ставаш по-уморен и аз съм човек, който разбира това. Другият тип хора са тези, които приемат, че няма да е лесно, но не приемат, че няма да успеят, било то и след 10 години. Догодина ще запишеш да учиш, няма да е лесно, ще работиш може би на 2 места, за да плащаш общежития, храна и семестри. Пак повтарям, няма да е лесно. Ще продължаваш напред и ще мислиш за семейството ти, но не си длъжна да оставаш при тях и да ги издържаш, можеш да им помагаш като се справяш сама и майка ти има едно гърло по-малко за хранене. Можеш да помагаш, като готвиш, чистиш и се погрижиш за по-малките от теб, когато те вече са пораснали, а ти си си стъпила на краката. При всички случаи, ти си видяла лошото и това, което трябва да те стимулира да работиш е идеята, че не искаш повече да се чувстваш толкова зле. В момента съм леко натоварена, леко ограничена и понякога си изпадам в депресивните състояния, но аз знам защо работя и знам какво искам да изградя. Тази идея ме кара да продължавам и всъщност дори да ми е тежко, то е от нерви и притеснения, а не от изборите, които са ме довели до тук. Всичко, което сега ме затруднява е с идеята, че веднъж успея ли, ще знам, че мога и никога повече няма да се чувствам зле и слаба. Никой не иска да се чувства слаб, но за да се избегне това усещане, човек трябва здравата да драпа нагоре. Някои хора имат трудна съдба, не всеки избира къде да се роди и има събития, които не са контролирани от човека. Приятелят ти е пълен идиот, казвам го без извинения за мнението си, единствено съжалявам, че сигурно тези думи те нараняват. Трябва ти някой, който вижда колко се трудиш, който те уважава и ти има доверие, че нямаш очи за друг. Представи си избора на хора около себе си като избор къде да поставиш едно цвете. Ако на цветето му трябва слънце, не го оставяш в някое мазе. Ако на теб и трябва повече силна позитивна енергия, не се обгръщаш с хора, които те натоварват, нараняват и ти пречат да разгърнеш своя цвят. Грижи се за себе си и мисли за себе си сякаш си цвете... ставай и си задавай този въпрос "Какво бих направила за цветето, като знам, че има нужда от...? ". Ако твой приятел беше в твоето положение, какво би го посъветвала? Излез от рамката, погледни отстрани, прави го толкова често, колкото ти е нужно, за да ти стане навик и да се научиш да виждаш повече гледни точки.

 

...