Каква е причината да съм такава?
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 1189 пъти
Здравейте. Цял живот се чудя защо съм такава. Защо никой не ме харесва? Защо вече дори и родителите ме отхвърлят?
На 15г. съм. Уча в хубава гимназия - математическа, от което би следвало да нямам проблеми в общуването, защото съучениците ми са голямата работа. Най - висок успех, отлични оценки дъръ дъръ.. Няма нищо лошо да имаш мотивация, цели към които да се стремиш. Предишния ми клас например бяхме на много по-ниско интелектуално ниво и именно заради това сега полагам известни усилия да настигна другите. Още нещо за предишния ми клас - и там бях голям аутсайдер и то за какво? За едни сключени вежди, които още 3ти клас оскубах. Е да ама след веждите още какво ли не беше. Имах чувството, че наблюдават всяко мое движение и само чакаха да стана за подигравка. Все си мислех, че в тях е проблема, защото въобше не бяхме задружен клас, непрекъснато се карахме и т. н. Точно заради това имах различни очаквания към новия клас. Мислех си, че ако хората са малко по-интелегентни и имат мозък в главата си няма да имам проблеми и бих могла да говоря свободно с тях. Да ама не. Подяволите предпочитам да ми обсъждат ако ще и задника от колкото да се мъча да се включа в някакви невероятно тъпи разговори. Имам чувството, че на тези хора целия им свят е само отговорности. Учене, учене и учене. Преди няколко дена ходихме на вила. Първото нещо, което си казаха беше това какво са направили на олимпиадата от предишния ден. Ако ли пък не говорят за учене, то ще са някакви тъпи и плоски шегички. Еми не ми е забавно, от което все повече и повече се цепя от колектива, а в същото време все гледам да не се деля. Седя и слухтя и показвам фалшиви усмивки, а това не ми помага.
От всичко това, което изговорих до тука.. ще започна със същината. Всъщност проблема съвсем не е в никой от съучениците ми - нито в стария, нито в новия ми клас. Просто исках да ви представя една малка част от живота си, защото иначе на базата на какво бихте ми отговорили, ако ви задам направо въпроса защо съм аутсайдер? По припцип повечето хора избягват да общуват с мен, дори и родителите ми. Като се върна от училище единствения въпрос, който ми задават е как мина училище тоест какви оценки имам. Понеже от малка имам проблеми в училище много често сме обсъждали как другите са били лоши, как това мене не трябва да ме интересува и как просто трябвало и аз да се държа като всички останали. Да бъда нагла, нахална, лицемерна, за да успея в живота. Другото за което постоянно се говори - как трябва да си намеря добре платена работа, за да не бачкам като луда по цял ден, както те правят. Причината поради, която спочеменавам, че имаме такива разговори относно ученето и бъдещата ми плофесия е, че сякаш на тях това им е болна тема и си го изкарват на мен. Всъщност темите им на разговор се свеждат само до пари. Писна ми да ги слушам всяка вечер - политиците нам какви са, тос крадял оня крадял, друг само се помотвал пък се оплаквал, че няма пари, а те най-праведните. И мисля, че с това се изчерпва всичко. Имам чувството, че не се обичат и защо ли казвам въобще, че имам някакво чувство като майка ми не веднъж ми е казвала, че не обича баща ми и само заради мен живяла с него. Междудругото имам 2ма братя близнаци - почти на 5. И тях казва, че заради мен ги има. Един вид аз съм виновна за всичко и тя посвещава живота си на мен!? Не знам защо изобщо ме е слушала какво искам. Та аз съм била едно 10-годишно лапе когато съм искала брат или сестра. Като не е обичала баща ми защо въобще ги има тези мои братя. Да бяха се разделили. Както и да е. И за това съм виновна. В училище с никого не се разбирам ама само едно ми е чудно - дали поне на съучениците им е готино щото аз не мисля. По-фалшиви смехове няма къде да чуеш. Липса на самочувствие или и аз не знам какво е това. Няма как да ви го обясня. Просто не се чувствам в свои води никъде в последно време. Щях да забравя - имам една приятелка от стария ми клас. В последствие се запознах се нейни приятели и така. Имах си и мои приятели от други места, но в последствие загубихме връзка, защото спрях да излизам. Изпити не знам какво си.. толкова ли съм некадърна не знам. И така всъщност нямам много време през учебната година да излизам със сегашните си приятели. (стана обърквация) Сигурно ще ме питате какъв ми е проблема като имам приятели. Веднага отговарям - те са още по-задръстени. Просто на тях мога да им кажа всичко без да ме очакват неприятности после. Смисъл тях не ги бърка, а аз обичам да говоря повече. В училище всеки гледа как да извлече полза. Кажеш нещо на някого и гледаш та изклюкарил набързо. Всеки гледа своята изгода. Е хубаво така е в живота, само че някак си нелепо ми се струва да го правят тези мои съученици любими. Какво печелят? "Приятелства"? Аз не разбирам кое му е хубавото да говориш 5 часа празни приказки или по-точно шеги както тях и жалко да имитираш - смях съответно. Или пък другия тип приятелства - решите заедно 5 задачи, сверите 2 контролни и първи дружки. Че това аз със всеки мога да го направя - не разбирам защо трябва да ставаме приятели. Общо взето скучно ми е. Самотно ми е. Май ми липсва стария клас макар идиоти. Поне щеше да има на какво да се смея.
Не намирам с никого общи интереси. Даже аз не знам какви са те. Само знам, че трябва да зубря за следващия ден, за да не ходя по кофите един ден. Ако това е живота... И знам, че не съм права. Аз съм виновна, не другите. Колкото и да ги обвинявам аз съм проблема. Ако можете да ми кажете какво да направя?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 5 месеца hash: a1f211cb72

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   За майка ти: просто те "надува" от сега, моделира те така, че ти да се чувстваш отговорна за НЕЙНИТЕ избори и злъч, за това като си вземеш живота в ръце да не я забраавяш, а да се грижиш за нея и да и даваш това, което тя никога не е успяла да постигне. Накратко (казвам го без извинение) майка ти е паразит който си подготвя жертвата (теб) за смукане после. Тя и само тя е отговорна за решенията си! Нищо не и дължиш, тя е длъжна да се грижи за теб докато завършиш и после всеки по пътя си. Единствено и само по твое собствено желание би могла да и помагаш, но тя няма да го оцени. Не иска помощ за в бъдеще, а твоят живот да подсигури нейният! Казвам ти това защото виждам, че имаш насадено чувство за вина и се вижда от къде идва. Да, учи, развивай се за ТЕБ! На никого нищо не дължиш, още по-малко пък да издържаш решенията на майка си. За другото... е, голям проблем ти е насаденото чвство за вина, знаеш кой е причинителят, поговори със себе си и си кажи истината: ти си само дъщеря на неуспяла и паразитираща майка която те моделира за да смупе от твоят живец в бъдеще! Нека си говори, ти кимай и пропускай, гледай си твоите цели и не я включвай в твои планове. Единствено към себе си ще носиш отговорност и някой ден евентуално за твоите собствени деца!

 

...