Споделена история от Тинейджърски |
Не мога да повярвам, че него го няма
преди: 13 години, 2 месеца, прочетена 3078 пъти
Здравейте много мислих преди да публикувам историята си тук.. които не проявява интерес, моля да не ме обижда просто нямам с кои да споделя.
Имах големи здравословни проблеми, но се преборих с болестта и в момента се мъча да се върна към нормалният начин на живот. Една година и половина бях изправена пред най-различни изпитания на психиката. В момента има големи последствия от болестта, но все пак се радвам, че съм жива.
Във времето, когато съм била по болниците месеци наред започнах да влизам в един анонимен чат. Там се запознах с един мъж с по-голям от мен. Отначало бяхме само приятели, но в последствие започнах да изпитвам някакви чувства към него. Като осъзнах какво се случва с мен се зачудих в какво съм се превърнала. Той беше мил, добър, изслушваше ме, помагаше ми в трудните за мен мигове и го чувствах много близък. Доста време бяхме заедно макар и виртуално през по-голямата част от времето. той не е от моя град и нямаше как да се виждаме често. Когато бях с него се чувствах истински щастлива, в безопасност.
Доиде време и той започна да се очуждява от мен. Много ме заболя като разбирах намеците му. И ето, че доиде периода в, които той не влизаше в скайпа, не си вдигаше телефона-никакъв контакт с него нямах. И така цяло лято бях в депресия, чувствах се ненужна, непотребна, сама... месеците се изнизваха, а мен все още ме болеше... болката беше непрестанна където и да се обърнех виждах него... една вечер пиян ми звънна и ми каза, че разбрал, че много съм му липсвала. Без всякакви обяснение какво е станало, къде е бил и дали е добре поне.
Така около една седмица поддържахме връзка и той отново изчезна, болката започна отново... На скоро ми пише в скайп и ми вика аз не съм в Бг и пак пиян... аз му казах, че ми липсва, че още го обичам повече от всичко и не ме интересува къде е и кога ще се върне. Той каза, че просто всичко е било игра, а аз и до ден днешен мисля за него и за времето в, което сме били заедно. Не мога да приема, че моята любов към него е ненужна... чувствам се ужасно и болката не спира. щом той не е човека за мен защо не спирам за мисля и да се убеждавам подсъзнателно в обратното? !
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: ce269782b1 |
|
1. Ще си позволя да цитирам един от собствените си коментари от една друга история :)
"С последната ми приятелка така се запознахме. Във фейсбук. Оттам в скайп и така. Тя беше от Варна, аз съм софиянец. Не питай как беше :) Няколко месеца карахме на чат, разговори и тн. В крайна сметка тя успя да съчетае няколко неща и дойде в София. Първият път беше страхотно. Мислех, че съм на седмото небе. Беше тук за 2 дни и после си замина. След около 2 седмици пак дойде и пак се видяхме. Този път аз бях охладнял. Някак се бях уморил от тази връзка или просто не знаех какво искам. Цялото това нещо отнемаше много време. Трябва да знаеш, че ако с една жена не се виждате редовно, то ще е нужно адски много време да се прекарва с нея на компютъра или телефона. Просто защото си трябва комуникация.
Аз в крайна сметка някак не успях да загърбя хобитата си и глупостите с който се занимавам само за да вися толкова време в скайп. Осъзнах, че само секса ми липсва. Обясних ? всичко и се разделихме. И ето сега, ни секс, ни приятелка, хаха. Но пък с много свободно време :)"
*Syndrome
|
|
