Споделена история от Тинейджърски |
Еднообразие?
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 1022 пъти
Здравейте, на 14 години съм. Живея във Великотърновска област и уча в една от гимназиите там. Ще се наложи накратко да се опиша като характер: слушам абсолютно всякаква музика, за каквото се сетите - рок, метъл, чалга, поп, класическа, от 90-те, 80-те и т. н., обожавам да чета книги, да научавам и откривам нови, и нови неща, поради което имам много интереси. Принципно съм доста емоционална, но от известно време апатията ме гони. Мразя ограниченията и еднообразието, старая се да не съм повърхностна и да не съдя по първо впечатление, толерантност ми е второто име. Зодия Рак съм, ако е от значение.
Какъв е проблемът? Мисля, че ще се побъркам. Попаднах в ужасна среда и в ужасна гимназия /не самата гимназия, а по скоро индивидите, които учат там/. Хората от класа ми, очевадно, вече са се разделили на групички, а ние не сме и много. Едните са от тези, които се гримират, слушат чалга. Другите четат книги и слушат главно рок и поп. Третите са неутрални и не общуват много, много. Останалите са 4-5 момчета.
В началото всичко беше наред. Принципно аз не съм кой знае колко общителен човек/по собствено желание/, но рязко се социализирах с всички, защото бях прекъснала взаимоотношения с много важен човек за мен и по някакъв начин трябваше да компенсирам загубата и да се залъжа, че всичко е супер, за голямо щастие сега всичко между нас е наред. Първите месеци всичко беше наред, общувах с тези, които слушат рок и поп /първата групичка/ и тези, които се гримират/втората групичка/. С първата групичка беше забавно, плоски шегички, обсъждане на книги това-онова. Минаха няколко месеца и със същите теми на разговор, и със същите плоски шегички се продължаваше, стигна се до едно еднообразие, което ме задушава и убива психически. Втората групичка все обсъждат някого - и за добро, и за лошо, но и с тях не ми е комфортно. В един момент различието си даде думата и хората от тези две групички започнаха да се обсъждат, което ме натоварваше излишно. Първата групичка обясняваше за другите какви тъпи курви са, а втората - че са забили и ще си умрат девствени. Няма да разтягам локуми, само ще добавя, че картинката е трагична. Всички се оказаха лицемерни и двулични, а зад гърбовете си постоянно подмятат иронични подигравки. Сега обстановката си е същата - все така еднообразна, а мен еднообразието ме побърква, задушава ме. Все едно всеки ден е различен, но едновременно еднакъв. От другите класове положението също не е цвете за мирисане. Сега ситуацията е същата, само че аз започнах да се изолирам и да избягвам да общувам с всички.
Стигам до извода, че може би аз съм проблемът и аз не съм като другите. Просто те са от Марс, аз от Венера ;') Убедена съм, че няма да издържа пет години там и сега ще опитам да поговоря с нашите за преместване по възможност в друг град, но си нямам и на представа как... Благодаря на тези, които прочетоха историята ми, просто исках някъде да си излея товара. Постарах се да съкратя всичко максимално, но предполагам много неща останаха неясни. Като за край ще задам въпрос: Има ли някого като мен? Да не харесва еднообразието, да не е поредната празна персона, да не се ограничава и да не влиза в стереотипи, човек бягащ от ограниченията?
|
