Споделена история от Тинейджърски |
Имам ли проблем?
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 942 пъти
Здравейте!
Ще започна първо с това да кажа, че съм на едва 16 години и нямам много голям житейски опит, затова се извинявам ако някои от мислите ми ви звучт глупаво или грешно. Наистина бих се радвала да дадете подобаващи отговори на моите въпроси, така че те да ми бъдат от полза.
Като начало може би е удачно се опиша: аз съм момиче, както споменах преди малко на 16 и съм в 10 клас; висока съм около 176, а може и малко повече и съм слаба; "приятелите" ми ме описват като уж красиво момиче, ала не знам до колко да им вярвам; умна съм или поне знам, че не съм много тъпа; обичам музика от стила инди като любимите ми групи са: Stereophonics, The Moody blues, The Smiths и други; и на последно място ще кажа, че обожавам химията. Дано това описание да ви помогне да си ме представите като човек.
Моят проблем не съм много сигурна дали е толкова проблем или нещо сериозно ми е сбъркано. Знам, звучи странно, но дано ме разберете. Така... аз нямам никакви приятели ( под приятели имам предвид истински), не излизам на вън изобщо и по цели дни си седя вкъщи, чета книги, което е едно от моите големи хобита, и гледам филми. Мама постоянно ми натяква темата за моето нямаме на приятели и това ме наранява. Започват да ми минават ужасни мисли през ума, свързани с това да отслабна, да се самонараня и всякакви гадни неща, които знам, че не трябва да ги мисля. Понякога се ядосвам толкова на себе си за неща, които дори не са важни, че изпадам в състояните на пълно отчаяние, при което просто седя затворена в стаята си, рева и се удрям, за да спра да чувствам всичката болка, която изпитвам, а не знам дори защо... Често пък съм толкова тъжна вътрешно, но същевременно не изпитвам нищо, никакви чувства и емоции, но все пак от цялото това безчувствие съм тъжна, но пък и не съм. Много е объркващо!
Дано да разбрахте какво искам да кажа.
И така спирам до тук, защото започнах да пиша наистина неразбираеми неща и ще завърша моята странна изповет, ако мога така да я нарека, с няколко въпроса, за които и написах тази глупост: Всички тези странни чувства и подтиквания за самонараняване от това, че няма приятели ли е и дали мислите, че се чувствам някак вътрешно самотна? Или пък може да имам депресия или някакъв медицински проблем, който не идва от моето антисоциално особие?
Пс: По едно време ми минаваха мисли за това колко е яка анорексията и дори бях спряла да ям и свалих 5 кг, което за моята височина и 55кг си пролича много, но се осъзнах навреме. Дали това е свързано с останалите неща?
|
