Не мога да живея нормално - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120673)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14308)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Не мога да живея нормално
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 1201 пъти
Здравейте!
Ако смятате неувереността и ниското самочувствие за лиготия моля не си и правете труда да продължавате да чететете.
Дори не знам как да започна, дори не знам защо си губя времето да пиша при положение, че знам, че каквито и надъхващи отговори да получа, нищо няма да се промени, дори не знам дали търся съвет.. Мисля че просто ме е навяло чувството да искам да си излея всичко и ще го направя тук, защото другаде къде не намирам. Смятам се за адски грозна. Перфектционистка съм, искам всичко, което правя да е съвършено, искам аз да бъда съвършена. Знам, че е невъзможно, че няма перфектни хора, но отказвам да го приема. Виждам само положителните черти на другите, докато в себе си успявам да намирам само кусури. Всеки ден се събуждам, казвайки си неща, които ме мотивират, поставям си цели, които ми дават причина изобщо да съществувам и всичко е шест, и се чувствам добре, и си вярвам и бам идва моментът, в който трябва да изляза навън сред хора, които смятам, че са над мен, моментът, в който трябва да се сблъскам с всички тези идеали, които имам относно красотата и които аз не притежавам. Тогава всичко рухва. Не мога да се отпусна пред никого, защотото смятам, че всеки ще намери кусурите, които аз си намирам. Не мога да говоря нормално с никого, винаги съм с наведена глава, никога не гледам в очите, защотото мамка му не се смятам за човек, не се имам за равна с останалите. Преди не беше така. За Бога дори мога да кажа кога с точност се започна с това, помня го все едно беше вчера, а реално беше преди 2 години. Най-добрата ми приятелка, единствената ми приятелка, се беше заговорила с някакво момче от по-горен курс. Всичко ок, докато не чух въпросното момче да казва цитирам "Остай я тая, виж ква е грозна". Не знам дали от думите му, не знам дали от това, че приятелката ми реагира на това по супер гадния начин като буквално ми се изсмя в лицето, но от тогава не е имало ден, в който да не се чувствам грозна. Има хора с далеч по-сериозни проблеми, знам, но имате ли идея колко трудно се живее с това? Омръзна ми всеки път да отделям по най-малко час за прическата си, да оправям всичко до най-малкия детайл и после да развалям всичко, защото съм си създала илюзията, че когато косата ми е пусната, грозният ми нос не се вижда толкова. В седми клас едно момче ми каза, пак цитирам " Внимавай да не счупиш стола". Бам! Тогава започнаха и комплексите с тялото. Отслабнах, но това се превърна в проклятие, защото сега няма нещо, което да не изям без да погледна калориите. Забранявам си почти всичко. Без сладко, без хляб, без други тестени изделия, без месо. Обвинявам се с месеци, гладувам и се чувствам като боклук, ако си позволя нещо от забраненото. Не помня вече кога изядох нещо без да се притесня, без да проверя в 373663 сайта дали е вредно. От няколко дни се хващам да мисля за помощ. Помощ под формата на наркотик. Адкси детско мислене, знам, но имам чувството, че само това ще може да ме накара да се почувствам добре дори за кратко, дори с безкрайни последици. Честно казано не ми пука какво ще стане с мен, мечтая за смърт години наред. На мен не ми стиска да се самоубия затова просто чакам и се надявам да свърши по бързо. Ако трябва вечно да живея по този начин, мерси, но ще откажа. Разбрах, че съм на дъното, когато преди седмици страшно ме заболя стомаха, заради всичките тези терзания с храната офк, и вместо да потърся помощ, аз просто си казах "Боже, ще умра ли най-накрая" и лежах, гърчейки се от болка с надеждата, че е края. Дори се радвах. Мисълта, че мога да умра ме радва. Сериозен психолог си трябва тука, бас ловя, че това си мислите. Опитах. Няма резултат. Никой не може да ме убеди в обратното на това, което мисля, а мамка му много искам да можеше. Тъпата ми мечта да бъда модел прави положението още по-зле. Искам го откакто се помня, но как ще стане като приличам на кон. Завиждам, открито завиждам на всички момичета около мен, които могат да бъдат. В класа ми има едно момиче съвършена от до.. Гледам я постоянно и се късам от завист. Защо по дяволите не мога да бъда красива като нея? Срам ме от това, което написах. Голям безсмислен незначителен филм, но съм адски разстроена в момента. Ако ще живея живот поне искам да е нормален, това е.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 3 месеца
hash: c886e71e62
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Трябва ти някой да те обикне такава каквато си, да ти казва всеки ден че си най хубавата на света. Но трябва и ти да повярваш в думите му. До голяма степен всичко е в твоите ръце, но понякога човек има нужда от малка засилка помощ с която да стартира положителното в себе си. На първо време разкарай всички хора заради които се чувстваш зле. За всеки човек има сродна душа, така че търси хора които те уважават и които те харесват такава каквато си, не може човек да бъде харесван от всички, но може да си намери другарчета с които се разбира. Помни нещо важно - времето променя всичко, днес някоя мадама е хубава утре е сбръчкана бабичка, други ден вече не е на тоя свят. Времето лети толкова бързо! Да приемем че си грозна, въпреки че аз не мисля че си, мисля че си доста хубава дори, но да приемем че си грозна и какво от това, на някой пука ли му този факт, тва нещо жизнено важно ли е, променящо света ли е, цялото подсъзнателно желание е да задоволиш очакванията на хората, само дето те нямат очаквания. На хората не им пука каква си, на тях им пука те какви са. Всеки си има работа цели и тревоги все му е тая дали си хубава или грозна, ако си хубава ще те срещне и ще си каже - тая е хубава- ако си грозна ще си каже - тая е грозна - и после ще продължи да си мисли по своите работи, утре няма да те помни, и тва нещо променя ли. Граби от живота докато му е време, кажи си грозна съм и какво от това, има ли значение, на кой му пука, започни да живееш живота си спокойно примирено с факта че си грозна без да го приемаш навътре, повечето хора са грозни какво толкова, и ще видиш в един момент как ще започнат да се намират хора които те харесват, ще се намери и момче което ще те боготвори, и ще ти е много много хубаво, защото ще си знаеш че си грозна и в същото време ще те харесват, ще бъдеш свободна, без натрапливи мисли.

 
  ...
преди: 6 години, 3 месеца
hash: eca7c6fa59
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Трябва да поработиш с опитен психолог, просто не си попаднала на такъв. Някои колеги вместо да помогнат даже задълбочават проблема, във всички професии е така. Проблемът не е във външния ти вид, а в начина по който ти се възприемаш. Колкото и красива да си в момента в който ти кажат че не ставаш ще се почувстваш по същия начин. Тук с две изречения никой не може да ти помогне и ти го знаеш. Трябва коренна промяна на мисленето, не на външния вид. Единственото за което се сещам е са ти дам малка задачка. Вземи един лист и вечерта преди да си легнеш напиши с тиренца всичко за което се сетиш, колкото и минималистично да е, което си харесала в себе си в изминалия ден. Може да е било това, че някой те е обидил, но не си се засегнала, може да е че се дала стотинки на бездомник, може че си харесала как се е получил грима. През деня планувай какво ще напишеш вечерта, ако няма какво да напишеш, направи нещо. Така нека всеки ден да записваш най-малко едно нещо. Състезавай се със себе си, опитвай да поставиш рекорд от повече тирета за ден. Прави го в продължение на 1 месец. Наистина го прави, започни от днес. След като свърши месеца, си кажи какво мислиш за себе си. Сравни го с написаното тук. Гарантирам че ще има промяна.

 
  ...
преди: 6 години, 3 месеца
hash: 95c248f027
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Разбирам те напълно... Но замисли се не е ли най-важното да си жива и здрава? Как ще се чувстваш ако си невероятно хубава пък болна от тежка болест? За това си живей живота такава каквато си и не вярвам да ти толкова грозна ако знаеш какви изроди има по-света... Който те хареса ще те хареса такава каквато си! Стегни се малко горе главата!

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker