Споделена история от Тинейджърски |
Искам повече свобода и възможност да избирам щастието си
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 876 пъти
Здравейте! Нека се представя-аз съм момиче на 18 години от град близо до столицата. Имам приятел от четири години и половина. Той е на 19 години.
По принцип родителите ми са твърдо против нашата връзка, поради семейството му, което познават от по-рано, и не одобряват. Аз пък смятам, че той не е виновен за грешките на други хора. Затова често ми се налага да ги лъжа, когато ида у тях или той идва вкъщи. Чувствам се много зле от този факт, но те не ми оставят друга възможност, защото ми забраняват да се виждаме насаме. А аз понякога имам нужда просто да си поговоря с него и да се гушкаме на спокойствие.
За този Свети Валентин нашите отидоха на почивка за три дена и съответно аз трябваше да си стоя сама вкъщи. Но както винаги баба ми беше длъжна да дойде да спи при мен. Винаги го е правела и като бях по-малка го разбирах, но смятам, че вече е прекалено. Отгоре на всичко тя живее на 10 метра от вкъщи и мога да я извикам или да ида до нея по всяко време, ако случайно имам нужда от нещо.
Затова й се обадих и я помолих първата нощ да не идва, защото имах тайни планове приятеля ми да спи вкъщи. Тя обаче не се съгласи и каза, че ще поговорим отново по-късно. След един час майка ми се обади и започна да ми крещи как съм била наранила баба ми и как тя била плакала по телефона. Също така изрично ме предупреди приятеля ми да не прекрачва прага на дома ни. Затвори ми и от тогава не ми е позвънила. Опитах се да оправя отношенията ми с баба, но тя ми се разсърди също и ми заяви да се оправям сама както мога.
В крайна сметка реших да бъда безразсъдна за първи път в живота си и поканих приятеля си вкъщи за през нощта. Нищо не се е случило между нас, но си прекарахме много приятно.
И сигурно съм сляпа и глупава, но не мога да разбера какво толкова направих. Всички ми се сърдят, затова че помолих да спя сама една нощ. След няколко месеца се изнасям от вкъщи и какво... нашите ще дойдат да ме пазят в квартирата ли? Само на мен ли тази история ми се струва преувеличена? Опитвам се да ги разбирам, страхуват се за мен, но реално няма какво да ми се случи. Дори и да искам да прекарам една нощ с приятеля си-ние сме заедно от почти пет години без лична изгода, значи наистина се обичаме, а и никога не сме се забърквали в неприятности, не излизаме по барове и дискотеки и т. н. Виждаме се само в училище, в кафенето, в ресторанта или някой откраднат час във вкъщи или у тях.
Ще ми бъде интересно да чуя мнението най-вече на родителите за всичко това. И вие ли задушавате така децата си? Постоянно ми се повтаря, че имам право на избор, но когато реша да се противопоставя за нещо и да бъда щастлива обикновено съм изравнена със земята и направена на нищожество. Сега се чувствам ужасно и виновна, а дори не знам за какво. Не мисля, че има за какво да се чувствам виновна. Така ли е?
Благодаря предварително на всички, които прочетоха историята ми.
|
