Споделена история от Тинейджърски |
Не мога да простя грешките му
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 982 пъти
Здравейте! Предупреждавам ви да се въоръжите с пуканки и тогава да четете, защото историята ми е много дълга. На 15 години съм, а приятелят ми е на 19. С него се познаваме от много малки, без да имаме роднинска връзка. Просто сме съседи от деца. Той винаги показваше, че много ме харесва и когато другите разбраха започнаха да се смущават от разликата ни. Мен обаче не ме притесняваше това. Не го харесвах като човек. Бях разбрала, че за кратък период се е занимавал с марихуана и страдаше от много видове заболявания. Закачал ме е доста през годините, но аз не му обръщах наистина никакво внимание. Мислех си, че той просто не ме заслужава и не ми е на нивото. Когато бях на 14 (април 2017) реших да му дам шанс. И понастоящем сме заедно вече 10 месеца. Той ми е първата връзка и ще кажа защо. Имала съм предложения за гаджета, нормално. Обаче винаги търсех някой, който да е търпелив, да ме ухажва и постепенно да се случват нещата. Дадох шанс на въпросното момче не защото ми покриваше критериите, а защото бях изпаднала в депресия и имах нужда от разнообразие. Тръгнахме и аз първоначално забелязах, че постоянно се мотаеше около мен и ме прегръщаше и така нататък, но по едно време спря да си спазва уговорките. Той беше тогава 11. клас и започна работа, за да си покрие сметките за бала. Тогава го разбрах и не го притисках. После започна да ме зарязва, за да се вижда с някакъв приятел и гаджето му. Тя бяха колеги и се виждаха постоянно, та чак след работа пак. Стана ми странно. През лятото аз работя при баща ми, имаме семеен бизнес. Връщах се за 1 ден в града и естествено исках да се видя с него. Той обаче все с тоя приятел. Карахме се с него и разбрах, че тоя е много съмнителен тип. Бил е в затвора заради някакви простотии с една моя съученичка. Та така казах на гаджето ми, че повече нищо общо с него не искам да има. Уж добре, ала бала. След това разбрах, че моето гадже още пуши цигари, а в последните месеци не спираше да се оплаква, че има проблеми със сърцето и куп други работи. Започнах като идвам у тях да му ровя и да му взимам цигарите. Приготвях му всяка сутрин закуска или нещо здравословно за пиене. Той още на 4-тия месец ми даде ключ от тях. Един мой приятел обаче ми каза 2 месеца след като уж приключихме с цигарите, че той постоянно пуши и даже имаше снимки. Направо не бях на себе си. Хем ми се оплакваше, хем продължаваше. Родителите му са разведени и е разпасана команда още от малък. В намеренията на моя приятел обаче са се крили други неща. Той е искал аз нарочно да видя гаджето ми в такава светлина и го е подканвал да изпушат по една цигара, защото той също ме харесва, откакто бяхме малки. Той е с 1 година по-голям. Накрая ми преля чашата. Върнах ключовете и му казах, че щом ме прави на глупачка, а аз му желая доброто няма да стане. Сега вероятно си мислите, че съм постъпила много елементарно. Обаче ми се беше струпало това, че той ме лъжеше много и за дребни работи, да не говорим за големите лъжи. Не се съобразяваше, че го криех от родителите ми. В комбинация с напрегнатия ми график, той в последния момент ме махаше от списъка, за да се види с някой друг и на мен ми писна. 3 седмици бяхме разделени и аз реших да му дам втори шанс. Признавам си, че тези 3 седмици бяха кошмарни. Чувствах се безкрайно сама и депресията се връщаше. Той винаги беше много търпелив и не ме тормозеше, като виждаше, че не съм в добро настроение. Винаги ме молеше да сме заедно, но не се е тръшкал и не ми е правил филми в раздялата. Та, както и да е, върнах се при него. Той беше див и щастлив. Не спираше да ми пише, да иска да се виждаме, да ме целува и такива работи. Аз обаче се съмнявах в него и го попитах дали ми е изневерил и дали е бил с друга. Аз за себе си бях пределно сигурна, че съм му останала вярна. Той ме убеждаваше хилядократно, че с никоя не си е писал и не е излизал. Един месец след като се събрахме, на мен ми се наложи да пътувам до Германия по учебна цел. Като се върнах, започнахме да изживяваме най-хубавите си месеци заедно. Подаръци, срещи, целувки. Обръщаше ми внимание. Даже ми добави и пръстов отпечатък. Докато на 29-ти декември 2017 аз не видях стари чатове с бившата му, откакто бяхме скарани. Още на втория ден той й е писал колко му липсва, да дойде тя да спи у тях и такива работи. Постоянно е искал тя да му праща снимки с приятелките й и да се прегръщат. Тя обаче му се дърпаше в чатовете, но по едно време е започнала да му вярва. Точно на датата, на която се събрахме, са престанали да си пишат. И на 15-ти септември видяхме нея и 2-те й приятелки по центъра. Те ни изгледаха много злобно и се обърнаха в другата посока, а гаджето ми се смути много. Попитах го защо реагира така, а той все едно, че се срамуваше от нещо. След това прочетох в чата как й се извинява, че сме се засекли. Тяхната история е още преди 2 години. Аз се вбесих и го попитах за какво се извинява, че е с мен или. Той само си мълчеше. А най-добрата приятелка на бившата му също е влюбена в него от много време. И тя му написала "Знаеш ли как ме нарани, като ви видях заедно.. " и той й се извинява и на нея. Пълно лицемерие. От жени се очаква де. Ама и такава слабохарактерност от мъж... Тя обаче извинения е чувала вече. Направо не бях на себе си. Виждах, че тя му пишеше постоянно. Накрая му казах, че го оставям и направо им го подарявам. Да си го делят. Той започна да се самонаранява, да чупи и ми каза, че за него аз съм единствена и не било честно, защото ме чакал много време вече. Поуспокоих се и му простих. На 11-ти януари 2018 пак прочетох стар чат. Тоя път с някаква курва на моите години. Уж не понасял курви, леки момичета. Докато аз съм била в Германия, те са излизали. И само като прочетох "Хареса ли ти? " и ми се завъртя всичко на 180 градуса. Питах го какво се е случило между тях, а той ми се изсмя и ме попита за такива ли глупости ще му се сърдя. Каза ми, че просто му е направила свирка. От октомври назад тя му е писала, но той не е отговарял. Толкова бях бясна, че отидох до тях и майка му ми отвори. Излъгах я, че трябва да вляза в стаята му да взема нещо. Взех всичките ми неща, които бяха у тях, скъсах всичките ни снимки по стените и майка му влезе и видя какво съм направила. Тя само ме попита дали иска да поговорим. Аз само й казах, че синът й е пълен боклук и не искам да го виждам повече. Преди да ида у тях му напуках здраво шамарите пред клиентите в работата и без въобще да ме е срам. Бяхме разделени 1 седмица и се събрахме. Ама не защото му бях простила, а защото прекарвах тежко заболяване и имах нужда от някой до мен. Винаги съм била изключително отговорна и имах много задачи, та се получи претоварване. В обтегнати отношения съм с класа и просто ми трябваше някой да ме обича. Събрахме се. Той не беше същия. Изкарваше ме виновна, че с идването ми у тях съм му предизвикала куп проблеми. Не искаше да разговаряме. Попитах го още колко време ще го караме така. Дойде време да направим 9 месеца и отидохме на закрит басейн. Бяхме в един спа хотел и си прекарахме много хубаво. Той не преставаше да ми повтаря колко ме обича и колко се радва, че ме има. 2 седмици след това пък разбрах, че през декември някаква пияна му се е натискала в дискотеката, но нищо не е станало. И всичко естествено се криеше от мен все едно аз подлагам на разпит от ЦРУ. Нито веднъж не беше честен с мен. Къде отива, с кого се среща.. Все лъжеше. Но когато му проверявах телефона нямаше нищо. Не беше изтрил чатовете, защото имаше навик да пази всичко. А дори и когато бяхме скарани, той излизаше с едно момиче от моята гимназия. Видели са се точно веднъж и тя го попитала дали след като се е разделил с мен може да има нещо между тях. В момента се водим в добри отношения. Мина Свети Валентин, рождения му ден също. Подаръци безброй за Свети Валентин. Обаче аз вече не съм същата. Скарах се с най-добрите ми приятели заради него. Майка ми не го харесва, защото знае какви ги вършеше. Просто се изморих. С него съм, защото свикнах. Качва наши снимки навсякъде. Тия 2-те момичета постоянно висят в нашия блок от няколко месеца и само чакат да ме видят как излизам и къде отивам. Абе драми отвсякъде. Само че на мен наистина ми писна. Уж трябваше да почнем начисто. Не ме разбирайте, че нямам предложения. Просто реших, че няма смисъл да постъпвам като него и да опетнявам нашата връзка. Не си струва да мажа и аз нещата. Ама вече взе много да ми тежи, защото вместо той да е до мен в трудните моменти, ми прехвърля и от неговия товар. Знам, че няма причина да остана. Дано след абитуриентската да си замине за Англия при брат му и да не го виждам. Майка му ме мрази, защото според нея съм префърцунена кифла, която е свикнала да се шири и да попада на добро. Права е. Само че тя не знае, че зад тази стена се крие човек с душа и постижения. Само че в тая битка изгубих, а наистина се постарах..
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 3 месеца hash: 92f314969f |
|
1. Съжалявам но той няма да спре да изневерява и няма да се промени! Спри да сънуваш и да се надяваш, всъщност ти самата го знаеш много добре! Колкото и да боли напред и това е!!! Сигурен съм че когато останеш сама имаш отговори на всичко и картината се избистря вземи решение - колкото и болезнено да е...
|
| преди: 6 години, 3 месеца hash: f04dfc3833 |
|
2. Мило дете, това вашето не е любов, а хормони ... Ти не си щастлива ... Някой ден ще срещнеш истински мъж, отговорен, верен и силен. Този дори не го обичаш, просто обичаш изглежда да се състезаваш с останалите :) Умна си, борбена си, разшири си контактите, излизай с други, не се вкопчвай в тази отрепка. Имаш право да си щастлива!
|
| преди: 6 години, 3 месеца hash: 05c89afe6f |
|
3. Здрасти!
Преди всичко - благодаря за грамотно написаната и стилово издържана история.
Личи си, че цялата тази бъркотия ти тежи прекалено, непосилно много.
Искрено ти съчувствам. Явно твоето гадже не е лош човек, но сама виждаш, че на него не може да се разчита. Връзката ти носи болка и проблеми. Не си струва да я продължаваш. С какво той те обогатява духовно? С какво той те стимулира да се развиваш? С какво той те прави по-добър човек? Ако отговорът на тези въпроси е "с нищо", разделете се.
"Майка му ме мрази, защото според нея съм префърцунена кифла, която е свикнала да се шири и да попада на добро. Права е. "
Е, добре, ... Може и да си префърцунена, може да си кифла, може да си свикнала да попадаш на добро, може! Но ще ти кажа какво със сигурност не си. Не си ничия изтривалка. Не си ничия бавачка. Не си ничий слуга. И най-после: не си ничие КОШЧЕ ЗА ДУШЕВНИ ОТПАДЪЦИ.
Заслужаваш много повече. Желая ти късмет.
|
|
