Споделена история от Тинейджърски |
Раздялата с човека, когото обичам
преди: 15 години, 10 месеца, прочетена 5498 пъти
Здравейте нова съм тук, но се надявам разказвайки своята история да ми помогнете със съвети. Аз съм на почти 19 год., най-хубавата възраст. Тази година завърших, предстои ми да продължа образованието си в друг град. Всичко при мен може да се каже че е наред освен може би личния ми живот. Знам какво искам да постигна занапред, но щастието не е пълно, защото човека, с когото трябваше да споделя успехите си, си отиде точно тогава.
Аз и момчето, с което бяхме заедно до преди 1 месец и половина, се познаваме от година и половина. Заедно бяхме почти година. През това време не сме се карали, уважавахме пространството на другия, не сме си инверявали. Всичко вървеше както трябва. Разбира се на мен ми беше по-трудно, защото аз трябваше да се подготвям за изпити. Понякога бях уморена, но винаги намирах време за него. Той ме разбираше и винаги се отнасяше с внимание и обич. Така до преди 2 месеца.
Нещата започнаха да се променят - той стана по-студен. Мойто бъдеще беше ясно, но исках и той да е част от него. Правехме планове да живеем заедно и да учим, но после разбрахме, че няма да сме в един град. Той най-вероятно щеше да си остане в нашия. На мен това не толкова не ми пречеше, защото ако двама се обичат винаги ще намерят начин да се видят. Той каза че чувствата му били променили, че е обаркан, че държи на мен, не иска да ме нарани, че до такава степен е свикнал с мен, но по-добре сега да се разделим, отколкото после да боли. Разбира се той се влияеше и от приятелите си.
И така разделихме се и уж сега сме приятели, но какви приятели при положение, че като се видим, аз още го обичам, а той не смее да ме погледна право в очите както трябва. Разменяме си някоя дума, но освен ако аз подхвана. Родителите му се разбирахме мн добре. Дава ме понякога като пример за него, което на него явно също му е повлияло.
Преди няколко дни случайно се видяхме с майка му, поговорихме си и двете и тя ми вика колко съжалявала, че сме се разделили, очаквала, че ще се съберем, а аз отговорих "едва ли". Най-вероятно искаше да знае какво мисля аз, но аконякой искаше да се съберем имаше достатъчно време да го покаже. Разбрах, че той е приет в друг град на 100 км. от моя- все пак на не толкова голямо разстояние, където ще бъда аз.
Знам че няма смисъл да се надявам на нещо, трябва да продължа напред , да превъзмогна нещата, но ми е трудно. Разума ти казва едно, а сърцето иска друго. Разделиха ни времето, някои хора около нас, но всъщност като се замисля може би единствено той позволи тези неща да окажат влияние. Аз каквото можех да направя, го сторих, просто както са казали пусни някой на свобода и т.н.
И сега когато трябва да се радвам, нещо ми липсва, сърцето ми е празно и чувствам , че нещо ми липсва. Така искам понякога да го потърся, но няма да го направя, защото имам гордост и най-вероятно ще му падна в очите, а това никога не бих го допуснала. Как да се справя с това? Знам че ще се срещна много хора по пътя си, но сега искам него.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 15 години, 10 месеца hash: cadb46adf5 |
|
1. Мила, и аз имам същия проблем проятелят ми каза, че ме обича безкраино мн и че няма да замиине да учи. И след това заедно ще вървим напред докато аз завърша ще сме заедно и т.н. А сега се оказа че той ще отиде да учи 4 год. и после още три да ходи и да плава за да спечел пари няма смисъл от това. Аз му казах че искам да се разделим, защото мн ще ме боли когато замине. А тои ама аз ще си идвам нз си какво.Така че...той беше готов да остави вс заради мен и аз тогава наистина вярвах че ме обича...но сега вече Не!
Жаждата за пари за кариера винаги за били голята "стръф" за хората и за това се разпада всичко духовно, за това днес обществото ни е от едн роботи които знаят къде точно трябва да отидат какжо трябва да направят без да се замислят...защото те просто трябва да го направят!
|
| преди: 15 години, 10 месеца hash: d11f852517 |
|
2. За съжаление всеки от нас е преживял трудна раздяла. И ще ти кажа вечното, но вярно клише: времето лекува. Мисля, че е по - добре, че няма да се миждате често и да живеете в един и същ град. Така ще ти е по-леко.
Предстоят ти още много хубави неща в живота, така, че не се отчайвай. Успех!
|
| преди: 15 години, 10 месеца hash: 887cf4be29 |
|
3. От авторката:
Знам че всичко е пред мен, но аз съм от хората, които не обичат да оставят нещата така. Ако бях поне малко сигурна, че имам шанс да бъдем пак заедно нямаше да се поколебая да му покажа, че все още го обичам. А когато в теб се борят толкова смесени чувства, времето си минава, а от това може би страдам най-много. Не съм напълно сигурна, но мисля че все още ме обича, защото той е от хората, които добре умеят да прикриват чувствата си. Но каква ли полза от това?
|
| преди: 15 години, 10 месеца hash: 2c74db3998 |
|
4. Просто действай - кажи му, че го обичаш. Така няма да съжеляваш, че не си опитала и няма да се питаш - ами ако му бях признала...
Просто давай. Обади му се още сега ако го обичаш толкова много. Така ще освободиш чувствата и всичко което се е насъбрало у теб.
А и да не забравя - уговорете си среща някъде и тогава му признай чувствата си - на 4 очи. Такива неща не се говорят по телефона. Каквото сабя покаже - нищо нямаш да губиш. Ако ти откаже - вече си сигурна, че нямаш място при него.
|
|
