Споделена история от Тинейджърски |
Не знам какво се случва с него...
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 910 пъти
Здравейте! От 3 години харесвам едно момче от моя клас. В началото, когато се запознахме и той ме харесваше. Имахме нещо като 'неофициална' връзка, която решихме да пазим в тайна. Но един ден аз се изпуснах пред едно моми1е от класа и така всички разбраха... Той ми беше сърдит, но с времето това чувство нарастваше.. Бяхме 'заедно' няма и месец, а той поиска да се разделим, като всеки път сменяше оправданията си. Каза, че не е готов за връзка, много често съм го карала да се виждаме и т. н...
Наистина вярвах, че ме харесваше. След като класа ни разбра за нас многократно се опитваха да ни разделят с какви ли не простотии. Имали сме дълги разговори и караници... Имало е толкова тежки за мен 'скандали', че съм си мислела, че повече няма да се сдобрим..
Понякога действам много импулсивно... Държа му сметка, ревнувам го и мразя себе си заради това, защото не съм в правото си колкото и да вярвам, че все още има чувства. След онази раздяла повече не сме се събирали официално или неофициално. Истината е, че въпреки всичко си останахме много близки, винаги е бил до мен като съм имала нужда. Не бих могла да кажа същото за себе си обаче.. Колкото и силни да са чувствата ми не искам да му се натрапвам прекалено, чувствам се неудобно... Много пъти в гнева си ми е казвал, че не му пука за мен, прави всичко от съжаление и вина... А не мога да кажа дали това е истина. Тук е времето да добавя, че от близо една година започнахме интимна връзка, нещо като 'приятели с привилегии', с което не се гордея. Стигали сме близо до секс, но не се получи, защото има проблеми... Няма значение tho. Наскоро пак се скарахме и тази тема се включи. Разменихме си обиди, едва не ме нарече лесна.. По едно време някак си омекна и му казах, че всичко, което съм направила е било по мое желание и той не е длъжен да се чувства виновен за чувствата ми... Не знам дали е правилно, но го мислех и е факт. Попитах го дали му пука за мен, на което отговори с 'нз'. Той не е човек, който крие, затова 'нз' го приемам като колебание, ако беше 'не' щеше да го каже направо. Освен това е човек, който много лесно би си тръгнал без да каже нито дума. Това ме обърква.
Според по- опитните от вас... Изобщо как ви се струва тази ситуация? Има ли смисъл да остава ако няма чувства? Предполагам, че този въпрос е по- специално към мъжете.
Благодаря за отделеното внимание.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: 1997312d6a |
|
1. Виж ся, животът не е филм.
В една връзка не може да има НЕОФИЦИАЛНА и ДОБРА.
Просто си се държи свободен и това е.
Зарязваш го и спираш и приятелски отношения с него.
ЗАЩОТО такива несериозни игрички не трябва да се толерират изобщо
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: aa317327fb |
|
2. Ако наистина те харесва няма да мрънка, че много често се виждате, а ще мрънка, че не прекарвате повече време заедно. Ако те харесва няма да се стигне дори до въпроса дали му пука за теб. Сама си прави своите изводи. Няма файда да се тровиш и тормозиш според мен, нито ще е първия, нито последния. Караниците са част от връзките, понякога са неизбежни, но вие реално не сте имали връзка. Бих му поставил ултиматум на твое място - или ще сме заедно или няма да сме и точка. Като му е скучно да си намери друга, която да му се връзва на акъла. Бъди упорита и не омеквай така, само защото имаш някакви чувства към него. От прочетеното не виждам да е заслужил с каквото и да е било вниманието, камоли нещо повече.
|
|
