Споделена история от Тинейджърски |
Срамежливо момче..
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 1720 пъти
Здравейте, пише момиче на 17. Миналото лято забелязах едно момче на едно парти. Беше много сладък и красив. Харесах го още тогава, но си мислех, че е само временно привличане. Срещнах го отново след няколко дни и разбрах, че много го харесвам. Разпитах приятелите си за него, разбрах името му, всички ми казаха, че е добро момче. По-голям е от мен с две години.
Проблемът е, че той е много срамежлив. Винаги стои най-отзад в тълпата, не говори почти с никого, само с най-близките си приятели. Тъй като и аз не съм от най-отворените, не знаех как да постъпя. Една вечер, отново бяхме на парти, случайно се обърнах и забелязах, че ме гледа. Помислих си, че си въобразявам. Нарочно се скрих в тълпата и го наблюдавах. Той постоя малко и започна да се оглежда, дори по едно време се повдигаше на пръсти. Отново си помислих, че си въобразявам глупости, не го взех на сериозно. Една вечер имаше нещо като събиране с приятели, той отново беше там. Но беше най-отпред, което много ме изненада. После започна да танцува, говореше силно, смееше се. Въобще, все едно не беше същия човек. Бяхме много близо на дансинга, аз го погледнах и погледите ни се засякоха. След това започна да вика приятелите си, танцуваше още повече, оправяше си косата.. Аз не можах да повярвам на очите си. Той никога, ама никога не се е държал така. Много исках да говоря с него, да го опозная, просто не знаех как. Мина лятото, зимата, дойде пролетта. Не го бях виждала оттогава. Опитах се да го забравя, и си помислих, че успях, но вчера отново се засякохме. На улицата. Той беше с приятел, стояха там. Аз бях с приятелка, вървяхме точно към тях. След като наближихме, те тръхнаха пред нас. По едно време той се обърна леко назад, не изцяло, гледаше с периферието си и продължи да върви. Вървяха напред, но изведнъж той зави и влезе в една закусвалня. Така, от нищото. Мисля, че дори приятелят му се учуди. Вечерта отново имаше парти и отново беше там. Този път пак беше зад тълпата. Всичките му приятели отидоха да танцуват, той просто си стоеше. Реших да направя нещо като експеримент. Приближих се и го погледнах. Той започна да гледа в различни посоки, дори гледаше нещо нагоре, нямам идея какво. Продължих да го гледам през цялата вечер. Бях доста далеч, от него, погледнах го и той ме гледаше. Така, право в мен. Продължаваше да ме гледа, аз също. Но когато се приближа до него, винаги гледа навсякъде, само не и в мен.
Много съм объркана, не знам какво да правя. Не съм много опитна в тези неща, не знам какво означават действията му. Опитах се да го забравя многократно. Все пак ако беше заинтересован от мен щеше да дойде, да ме заговори, да ми пише. Но той не направи нищо. Абсолютно нищо. Колкото и да е срамежлив, ако имаше желанието да говори с мен, щеше. Повтарях си тези неща, опитах се да го забравя, но когато случайно го хвана, че ме гледа, отново започвам да тая надежди. Напразни надежди. Всеки ден се разочаровам все повече и повече. Не знам как да го забравя. Знам, че не е любов, защото не го познавам като човек, като характер. Но никога преди не съм харесвала някого толкова силно. Може би ми се е сторило, че ме гледа, може би преди ме е харесвал, вече не.. Уморих се да правя опити да се сближа с него, нямам смелост да го заговоря, а ако не ме харесва? Усещам, че с тези опити излгеждам жалка, но много го харесвам.
Това стана прекалено дълго, съжалявам. Просто от няколко месеца се опитвам да разбера какво става. Ако някой от вас е харесвал срамежливо момче или ако вие сте такова, ще се радвам да ми дадете съвет.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 7e504a0922 |
|
1. Най-вероятно те харесва, но се опитва да го прикрие. Срамежливите хора не са добри в изразяването на чувствата си, защото се страхуват от отхвърляне. Опитай се да го заговориш, запознай се с приятелите му и покрай тях общувай и с него. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, но опитай. Няма какво да губиш.
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 368c93c514 |
|
2. Аз съм същият. Харесах си една колежка в университета и все едно историята ни е разказана от нейно име. Разликата е че аз я поканих веднъж и ми отказа, а с чатовете не сме до никъде, защото ми отговаря с 2 думи или сийнва само. И въпреки това прави онези опити за които говориш ти и ме обърква още повече. И аз като теб не мога да си я избия от главата и аз съм от повече от половин година в застой. Разбирам те...
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 14b780ebac |
|
3. Да, тези малки жестове ме объркват много. Дори понякога се питам дали въобще ме поглежда или аз си въобразявам, защото ми се иска да е така. Ужасно много искам да разбера как да го забравя.. Вече става банално.
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: 592aa60ffc |
|
5. Не знам и при мен е същата ситуация с момчето което харесвам само че той ми е в клааа.... обаче при мен е малко по сложно, защото един ден ме гледа а на другия се закача с другите момичета от класа имало е моменти в които ме гледа дори мои приятели са ми казвали че ме е гледал докато съм била в гръб. Не знам какво да ти кажа мисля че те харесва но го е страх да ти каже, защото си мисли че ти ще го отхвърлиш.. отитай се да се сближиш с него покрай някой негов приятел. Или кажи на някой да ви запознае. Според мен те харесва. ☺
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: cd5f3f98fe |
|
6. Според мен и той те харесва, но се страхува от отхвърляне, както каза Н1, явно ти си тази, която ще трябва да се престраши. Няма нищо лошо ти да го заговориш, по добре когато е сам, когато поговорите според реакциите му ще разбереш какво чувства той! Успех!
|
|
