Споделена история от Тинейджърски |
Смятам, че не съм на мястото си..? 14
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 1159 пъти
Така.. От много време чета истории тук, винаги съм се питала има ли хора, които се чувстват по същия начин...?
Не знам.. Най - вероятно има хора, които са много по - зле от мен. Не се самосажалявам, не съм такъв човек, просто нямам стабилна психика, затова все още не мога да си стъпя на краката...
Майка ми винаги ми вика защото просто не и е добре, изкарва си го на мен, баща ми само ако проблема е в мен, направила съм глупост и тн. Няколко пъти съм се чудила, заслужава ли си да съм жива? Не казвам, че никой не ме обича, просто не мисля, че има смисъл.. На почти 15 години съм
Да ви разкажа за училище - имам главно 5-ци, класа ми не става.
Като статус, мога да се определя като аутсайдер, държа се като възрастен, което не допада на лигавите ми ученици, държащи се като на по 6/7, макар, че може би и неосъзнато.
Така, потенциалните за приятели са 5 (другите ме мразят защото съм различна, боледувам 1/4 от годината и си мислят, че просто се преструвам, говорят каква кифла съм и така нататък зад гърба ми, смятат, че за възрастта ни не е нормално да имаш приятел, дразнят ме, обиждат ме, посягат ми, сриват ме отвътре)
Да речем, че се казват Р (единственото момче), А, Е, И, Д
Е е ндп на омразните момичета в моя клас, постоянно е с тях и не мога да съм с нея, защото те прекъсват разговорите ми с нея и тя ме отсвирва.
Р е с наднормено тегло, всички му се подиграват, но е симпатичен. Мен ме радва, за приятел става, но гадните ми съученици ще ме отсичат с подигравки (честно казано вече не ми пука, но още повече няма да ми дойде по-добре).
А е несериозна, не смятам, че много и пука за мен, само ме използва за компания когато другите са заети.
И прави се, че не ме познава, значи много за мен, познаваме се от 6 години, има проблем с корема, правя и забележки, а тя милата с недоразбиране ме пита, , защо ти пука за мен, ,? Толкова е сладка и наивна.. Не ме е грижа, че на нея не и дреме за мен, обичам си я, нищо, че не ми обръща внимание.
Д приятелка е когато ИИ (не И по-горе, а друга) не е тук, а щом ИИ дойде мен ме няма, майка и има проблем с мен (не знам какъв) и не и дава да излиза с мен. Веднъж двете опитахме цигари за пръв път на терасата у тях. Тя предложи, а после докато бях болна е казала на целият клас, че ме е хванала да пиша на терасата им... Подла...
Искам съвет, как да накарам хората да ме приемат, поне да ми казват всичко в очите, не зад гърба.. Искам приятели, мисля да започна да се движа със Р, пък да мислят квото искат!!!
Как искам, ако има някой като мен от Търново да може да се свърже с мен, поне да се запознаем, но за жалост няма как..
|
