Споделена история от Тинейджърски |
Трябва ли да се чувствам гузно?
преди: 6 години, 27 дни, прочетена 1216 пъти
Наскоро една приятелка се раздели с гаджето си и той реши да се премести да живее на друго място. Така се оказа, че тя трябва да плаща наема на апартамента, в който живее сама. Тъй като хазяйнът и не беше сигурен в нея, че ще справя сама, просто и даде срок да напусне. Тя дълго време се луташе и не знаеше какво да прави, как ще се справя сама с наеми, сметки и т. н. Изведнъж се събра с една друга нейна приятелка, която също си търсеше квартира и решиха да живят заедно. Намериха си много хубав и голям апартамент, модерно обзаведен, но съответно и наемът не му беше малък. За мен лично момичето, с което живее моята приятелка е много несериозно, защото често сменя работата си, а дори точно когато се местиха в новия апартамент, тя изтегли заем, за да си купи кола. От друга страна пък моята приятелка си е човек на живота. Не мога да кажа, че прахосва цялата си заплата по заведения и дискотеки, но не е и като да си седи постоянно вкъщи. Девизът и е, че живеела един живот и трябвало да го живее както трябва. От агенцията, с която си наеха новия апартамент им искаха два наема напред, депозит и отделно още около 300 лева за някакви документи. Нямам представа дали от самата агенция са измамници, но в крайна сметка, това си е техен проблем, за който те двете не са помислили. От еуфорията по новия апартамент, а и от това, че ги притискаха срокове, да напуснат старите си жилища, сякаш не мислеха трезво и такива неща не им правеха впечатление, още повече, че и не се замислиха, че голям апартамен означава и големи разходи, сметки и т. н.
Аз от своя страна не живея под наем, живея с наще и просто все още имам възможност да си спестя някой друг лев. Дори бих казала, че от доста неща, нормални за хора на моята възраст се лишавам, просто защото си имам една мечта и искам да спестявам за нея. Тоест съм другата крайност на приятелката ми.
Та наскоро моята приятелка ми сподели, че искала да тегли заем, защото имали затруднение покрай многото наеми напред, депозити и другите пари, които им искат от агенцията.
Съвсем спонтанно ми хрумна идеята, вместо да тегли заем от банка и да връща след това лихвите, да и дам аз заем, тъй като за момента просто ги имам парите и мога да и ги дам. Просто наистина исках да и направя добро, защото въпреки че приятелката ми като цяло не си прави сметка и едва ли не живее за мига, чисто като човек е добър и честен човек.
Тя много се зарадва като и предложих идеята си и на шега каза "Супер, ама да не вземеш после много да ме пришпорваш да ти ги връщам", което някак си ме накара да си замисля. Да, за моментът ги имам тези пари, бих и ги дала на драго сърце, но след няколко месеца, когато на мен ми потрябват и си ги поискам обратно, почти съм сигурна, че тя няма да има може да ми ги върне, тъй като наистина сметките по новия апартамент ще са големи.
Да уточня, че на мен тези пари ще ми трябват на определена дата, тоест до тогава нямам абсолютно никакъв проблем да и ги дам, но като знам, че тя няма да може да ми ги върне до датата на която ми трябват, се разколебах. За съжаление този факт не го бях помислила преди да и предложа, а пък и наистина си мислех, че тя иска парите, просто защото за момента ги няма. Казах и, тя определено се сдуха много и въпреки, че ми каза, че не съм аз виновна, просто някак си го усетих в тона и, а и аз наистина донякъде се чувствам виновна.
Въпросът ми е вие какво мислите. Мисля ли според вас само за себе си, и грешно ли поставям наистина това дългочакано нещо от мен на първо място или приятелката ми сама е виновна за необмислените и спонтанните си решения?
Да поясна, че не сме най-добри приятелки. Просто бяхме колежки, но наистина я усетих като добър човек, в който няма злоба, но пък от друга страна в нея не ми харесва това, че малко или много е разсипница. Колкото пари да има ще ги похарчи. Когато сме говорили на тази тема и аз съм и казвала, че според мен не се прави така, а трябва да мисли в преспектива, тя отговаря, че не знаела какво ще и се случи утре и искала да си прави кефа, а аз от своя страна не съм си била живяла животът пълноценно и съм била стисната.
|
