 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Дългоочакваната свобода...или самота
преди: 6 години, 29 дни, прочетена 1131 пъти
Дванайсти клас съм в момента, но не за дълго защото остават още броени дни и учебната година завършва, но този път завинаги.
От както се помня си мечтая да се махна от това място и повече да не се върна, ставах сутрин с нежелание, учех с нежелание, едва издържах до последния час с нежелание, чаках ваканции, взимах бележки без причина, чудех се как да избегна поредния учебен ден като си измислях нелепи оправдания, успивах се, понякога случайно, понякога не толкова... Но от известно време се замислям за това, че годината е последна и, че на следващия 15-ти септември няма да се налага да става в 8 и да отида в двора на училището, няма да се видя със съучениците си, няма единствените ми грижи да са уроците, които мразех да уча. Много ми е гадно, това е огромна промяна в живота ми, който и без това в последно време не е съвсем хубав. В депресия съм от миналата година, а сега и това мисля, че няма да ми се отрази добре.
Нямам много приятели извън училище, само една, която и без друго не търся понеже отдавна сме се отчуждили и дори не знам къде живее в момента.
Всички от класа ми ще учат в други градове, сигурно няма да ги видя повече. И аз би трябвало да уча, но заради тази депресия нищо не ми се прави, а да се местя и да живея с непознати съквартиранти точно сега ми се струва по-гадно дори и от това да си стоя постоянно вкъщи. Нямам желание да ходя в университет и да се запознавам с нови хора. Просто искам всичко да си е по старому, знам че се оплаквах непрекъснато от училище, но ако можех да върна времето назад определено бих го направила и повече не бих се оплаквала защото чак сега разбрах, че животът ми си е бил страхотен. Просто аз не съм го оценила навреме, а чак когато виждам, че нещата са на път да се променят коренно, а аз не искам тази промяна.
Какво да правя, как да отида на бала като нямам желание да празнувам, не разбирам как може другите да са толкова щастливи, че завършват, не осъзнават ли какво наистина се случва?
Дори рокля още не съм си купила. Все отлагам защото нямам смелост да си избера рокля с която да кажа "сбогом" на училището завинаги. Не мога да се позная просто, това не съм аз. Предишното ми "аз" щеше много да се радва.
Не знам какво да правя.
Сега сигурно ще ми кажете да си намеря нови приятели, но проблемът е че не искам нови, искам си старите защото знам че истинските приятели не се срещат често, а тези знам че са точно такива. Проблемът е, че те отиват в различи посоки и никога няма да бъде същото както досега...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 27 дни hash: 48f45cd57c |
|
1. Имам останали няколко приятели от училище - да бъдем точни - само 3. Останалите в голямата си част и то още по-близки са ми от студентството и един от първата ми работа. Това е! Всички останали са познати, които надали ще ти подадат ръка в нужда. А тия от студентството точно като се е случило да си в нужда, са се доказвали най-много! Така че вземи пийни малко витамини, защото не виждам смисъл да я има тая депресия. Отдавам я на липса на някой микроелемент и това е!
|
| преди: 6 години, 27 дни hash: 6e94ec357a |
|
2. Ей, пълнолетна си, какво те чака занапред знаеш ли? Стягай се, това, което си написала е несериозно.
|
| преди: 6 години, 27 дни hash: ac3c3ac1d0 |
|
3. Я си потърси работа някъде на морето или в чужбина, ей така за няколко месеца поне да изкараш парички и после да овършееш магазините.. А пък може и да ти хареса на новото място и да останеш повече, съответно да изкараш повече пари. Като смениш обстановката ще видиш как ще ти стане по - добре. След 1-2 години и висше може да запишеш, ама вече ще имаш трудов опит и като трябва да си търсиш постоянна/'истинска' работа ще те вземат по - лесно, а връстниците ти ще са в депресия, че никога не са работили.
Гарантирам ти, че няма по - досадно нещо от даскалото.
Просто започни да се занимаваш с неща, които на теб са ти интересни и ще се убедиш, че е както ти казвам. Явно досега не си имала кой знае какви интереси извън училище и затова така си зациклила. Аз откакто съм приключила с даскало и един ден не съм съжалила, и един път не съм изпитала носталгия. Дори първите 2-3 години като наближаваше 15ти септември се чувствах сякаш идва Коледа, защото знаех, че вече съм свободна :), вече никой няма да ме задължава да се занимавам с неща, които не са ми интересни! А по - натам просто спрях изцяло да забелязвам тази дата.
|
| преди: 6 години, 27 дни hash: ac3c3ac1d0 |
|
4. А и си помисли добре - колко хора от съучениците ти са ти истински приятели?
Не са ли реално просто хора, с които си свикнала, защото си нямала друг избор?
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
