 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Започвам да се сривам...
преди: 6 години, 21 дни, прочетена 1575 пъти
Здравейте! Първо искам да отбележа, че историята, която ще споделя тук, е напълно реална и бих се радвала на сериозно отношение.
Та, да минем по същество. Аз съм момиче на 16 години от (не мисля, че е толкова важно местожителството ми), което вече започва наистина да рухва психически. Проблемът не е само един, но главният фактор предполагам е семейството, в което живея. И да не помислите, че живея в някаква болна среда... Не. Родителите ми са хора с възможности, които винаги са искали "най - доброто" за мен, въпреки че често мненията ни за това се разминават. От малка са ми купували скъпи неща, обличали са ме в скъпи дрехи, винаги съм била с най - новите модели телефони и така нататък... Като цяло ненужни неща за суета. Поне според моето виждане. Това е и главната причина за негативното отношение на другите към мен. Нямам никакви приятели, единствените контакти с хора на моята възраст са с братовчедка ми, с която се виждаме доста рядко. Абсолютно всички в класа ми странят от мен, смятат ме за надута и ме обсъждат като говорят всякакви глупости и ме оплюват. Опитах да се сближа с едно момиче преди няколко месеца, но всичко това е било за подигравка. Трудно говоря пред хора, всички смятат, че това е защото съм надута, но истината е, че аз съм доста стеснителен човек. От друга страна пък родителите ми са напълно отдадени на работата си и почти не получавам внимание. Сега можете да ме наречете лигла, може би наистина така изглеждам острани, но истината е, че съм супер чувствителна, а това го търпя още откакто съм тръгнала на училище - винаги съм имала минимални или нулеви контакти с хората и съм отнасяла негативизъм и омраза, заради това, което не съм виновна, че имам.
От около 2 месеца някъде, започнах да получавам нещо като пристъпи (изобщо не знам какъв е правилният термин за това състояние), но то се обосновава с това - в някое време в деня, независимо кога, започва да ми става адски тъжно, сякаш се депресирам и избухвам в силен плач, което трае по няколко часа (почти всеки ден).
Реших да пиша тук, защото наистина имам нужда от съвет, а нямам никого, с когото мога да споделя. Надявам се, че ще получа сериозно отношение. Благодаря на всички предварително!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 20 дни hash: 8222f43e9f |
|
1. Колко мъдрост в едно 16-годишно момиче. Иска ми се на твоята възраст да разсъждавам така, защото бях в твоето положение, само че бях от смотаните и бедните. Всяка вечер заспивах със сълзи на очи. Научих се да плача без глас, за да не разбира никой. Плакала съм много години, трудно приемах отхвърлянето, защото не разбирах с какво го провокирам. Накратко ужасни ученически години. Много по-късно, едва когато целият свят ми се срина с няколко събития осъзнах своята грешка. Човек никога не може, а и не трябва да се опитва да угажда на другите. Каквото и да правиш, злобните хора никога няма да те приемат. Тук е и разковничето, имаш ли нужда те да те приемат? Най-важното е да оцениш сама себе си, да приемеш себе си. Да осъзнаеш, че твоето щастие и радост са по-важни. Другите, ако искат да те приемат. Те губят тобкова ценен контакт с теб, защото ти си много мъдра. Твоите връстници могат само да учат от теб!
|
| преди: 6 години, 20 дни hash: f2931eb045 |
|
2. Хората си мечтаят да са в положението като твоето - луксозни стоки, заможни родители, вероятно можещи да покрият и добро висше образование. Ако са заети с работата си и не могат да ти обръщат внимание, пък ще печелят повече и нямат време да ти се бъркат(другите пък се оплакват, че родителите им досаждат и пречат).
По принцип богатите деца ги харесват в училище(парите са на мода), но ако си в по-малко населено място и всички други са по-бедни, е възможно да те мразят.
Наистина е абсурдно да имаш пристъпи за такива безобидни неща - че не се имаш със съученици. Те добра компания ли са и заслужава ли си да си приятелка с тях?
Щом поведението ти е пасивно(не парадираш с пари или да обиждаш по-бедните) значи те са суетните, щом те оценят само по това какви вещи имаш. А ти щом не си суетна, значи няма да се харесате.
Използвай възможностите си за полезни и забавни занимания, създай си интереси и хобита, и покрай тях се запознай с нови хора.
Оценяй каквото имаш, защото е много по-лесно да си намериш добри приятели, отколкото да изкарваш добри пари(за да може да мислиш изобщо за скъпи дрехи и телефони).
|
| преди: 6 години, 20 дни hash: 5881b4e90d |
|
3. Горе-долу и аз съм така. Не говоря с хората, поради което говоря силно в къщи, без да го озъзнавам. Децата в уилище са свикнали с това- аз съм момичето което учи и мълчи в часовете и в училище. Чувствам се зле. Напоследък не отварям учебници, добре че имам памет. Дават за пример, от което ми става гадно, защото не се харесвам такава. Ще се опитам да се променя, опитай и ти.
|
| преди: 6 години, 20 дни hash: 537e42d841 |
|
4. Отсъствието на внимание и любов е нещо наистина сриващо. Ще се моля за теб, дете. Познавам и друго едно същество в същото положение. Хора като теб - с качества, с мислене, с нравственост и мерило с кого могат да се събират и с кого, не - та такива хора предизвикват раздразнение у "нормалните", кото подсъзнателно чувстват тяхното превъзходство. Много е тежко, наистина... Единиствено следва да се пазиш от злощастно влюбване, защото по този начин много хора са отишли против началата (принципите) си. Имаш необходимост от сила и издържливост, за да противостоиш на последиците от нелюбовта и униженията; аз единствено мога да се моля (смятам това за най-важно и успешно), тъй като добрите съвети, поне според мен, са безполезни. Имаш моята подкрепа!
|
| преди: 6 години, 20 дни hash: 9dbb8781b2 |
|
5. Сподели с майка си. Може да ти олекне. Аз съм на 29 г. работя и живея сама. На работа ме обиждат големи жени, със семейства и възможности. Как ли не ме наричаха. Дори получавах закани за физическо насилие от колежки. Реших да напусна, защото щях да полудея. Мачкаха ме в продължение на повече от година. Бяха ме обвинили, че съм надута, с високо самочувствие, малоуна, селянка. Реших сама да сложа край щом никой не ме защити. Подадох си молбата за напускане.
Такъв товар ми падна от плещите.
Съветвам те да смениш училището, щом средата те подтиска. Не се оставяй да бъдеш мачкана още от сега. Ще израснеш като комплексирана и психически нестабилна жена.
Смени средата, щом ти не може да я промениш. Ти не си това, което другите ти казват. Ще си намериш друга компания. Махни се от онези енергийни вампири които ти изпиват енергията.
Успех.
Пиши какво е станало.
Карамелка
|
...
| преди: 6 години, 20 дни hash: 75ddef22fc |
|
6. Историята ти ми е позната и аз съм в подобно положение. Винаги има начин за всичко, но аз не знам как можем с теб да се справим. Искам да ти помогна и затова ще ти дам едно предложение: ако обичаш животни, помоли ги да ти вземат някакво животинче(котка, куче, хамстер и др. ) Но ако идеята ти допада можеш да се преместиш в друго училище и да се опитваш да не разберат много хора кои са родителите ти. Съжалявам, ако не съм помогнала. Успех!
|
| преди: 6 години, 19 дни hash: 6feda202ea |
|
7. Не, миличка, не си лигла! Просто родителите ти са смотаняци... а вероятно и комплексари, за които всичко стойностно в човешкия свят има само и единствено финансово изражение...
За съжаление, покрай цялата суета, работата и парите си, са пропуснали нещо изключително важно - общуването с теб. За това не можеш да общуваш с останалите деца - ти просто нямаш изградени умения. Нямаш и любов и подкрепа от страна на родителите си... сигурно всеки опит от твоя страна за общуване с тях завършва с думите: "О, я не ме занимавай с глупости! " или "Нали съм ти купил/а еди-какво си - то ще ти реши проблема! ".
Не става така. Имаме две деца - по-голямото е дъщеря на твоята възраст. Още от бебета всекидневно общуваме с тях - поне по един час на ден. Като бяха малки разказвахме приказки, след това си говорехме за птичките и пчеличките, за живота, вселената и всичко останало. Като станаха по-големи започнахме да разказваме ежедневието си - ние на тях и те на нас. После да учим уроци, да се изпитваме и т. н. Всеки ден... през почивните дни и ваканциите сме някъде заедно - на екскурзия в чужбина, на планина или на гости. Вече са по-големи и излизат самостоятелно с приятели - винаги се знае къде са, кога ще се върнат, има ли кой да ги придружи или изпрати (сами ни информират, без да ги подсещаме или да им се караме - въпрос на навици, общуване, доверие, изградени отношения... ).
Дори наргиле сме пушили заедно.
И ние имаме "възможности" (да речем - малко над средните), но никога не сме парадирали с това - живеем в обикновен квартал с обикновени съседи. Не им купуваме най-скъпите неща, а ги караме да разсъждават дали наистина им е необходимо това и онова, или дали нещо далеч по-непретенциозно би им свършило същата, ако не и по-добра работа...
И цялата работа ни се "отплаща" - децата носят шестици, общуват пълноценно със съучениците си в училище, едното даже са го избрали за "президент на класа" :) ходят постоянно насам-натам, правят проекти, репетират пиески, правят си разни състезания... без ние грам да ги натискаме за това.
Иначе браво, харесва ми как разсъждаваш, каква е ценностната ти система.
Не всичко е загубено - след 2 години си вече пълнолетен човек... Ще се махнеш от посредственото училище, ще отидеш в колеж, университет или ще започнеш някаква работа, където хората ще са непредубедени към теб и постепенно ще започнеш да формираш средата си, която ще ти е много по- по вкуса и предпочитанията.
Желая ти успех.
|
| преди: 6 години, 19 дни hash: 45369175c2 |
|
8. И аз съм като теб в училище всички ме мразеха. Гледах да не ми пука, ако са ядосах много ги псувах и аз. Според мен трябва да се преместиш в друго училище където никой не те познава за да запазиш психиката ти. Щом си издържала знай че си силна и добра и можеш да се справиш с всичко.
|
| преди: 6 години, 18 дни hash: 3bf5859e1a |
|
9. Ммм даа заможните родители си плащат затова че не полагат родителски грижи с скъпи предмети жалка за тях.
Та искаш да излезеш от депресията ами след като няма от кой да получиш грижи дай ти твоите може да получиш удволетворение да помогнеш на някоя съученичка може би или на някой който има нужда, а нуждаещи се бол само се огледай!
|
| преди: 6 години, 11 дни hash: b8492eeea3 |
|
10. Ох пак момичето с темата за Сръбската циганка и обувките за 1000 лв...
|
...
| преди: 6 години, 11 дни hash: a132641b79 |
|
11. Запиши се на танци, на спорт или на нещо лятно за тийн, включи се във фб групи по интереси и пробвай да завържеш запознанства, включи се към червени кръст в града ти - активно си потърси среда за общуване и ще си намериш приятели, гаранция! Една усмивка и интерес към човека ще свърши работа! Не е толкова трудно, повярвай ми! Не си мисли, че си стеснителна и че се притесняваш, ами просто се усмихни, кажи здравей, аз съм.... и попитай няколко общи въпроса, след което всичко ще се нареди. И споделяй с човека срещу теб! Казвай искрено какво мислиш, интересувай се от неговото мнение и готово! Не е трудно толкова общуването. Ти нямаш проблем с това, че си заможна, а че не умееш да общуваш. Работи в тази посока. Депресията е ясно, че е вследствие от самотата, но ако си седиш вкъщи няма как да стане.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
