Не намирам мястото си
преди: 5 години, 11 месеца, прочетена 1181 пъти
Здравейте, първо моля да не бъда съдена, тъй като знам, че това често се прави тук. Учех в държавно училище в малък град. От семейство с доста добри финансови възможности съм. Тъй като знаех, че повечето от хората в училището ми са с по-скромни възможности, аз опитвах да се нагодя към обстановката, но хората разбраха на кого съм дете. Оттогава непрекъснато се говори зад гърба ми, обсъждат всяко нещо, което направя, завиждат ми за вещи, усещам дискриминацията им. Въпреки това имаха и нереално високо самочувствие без покритие. Не искам да ги обиждам, но факт е, че нямат елементарно възпитание, както и каквито и да е постижения. Преместих се в частно училище при хора с моето или по-високо финансово ниво. И никой не ми завижда, не ме обсъжда по такъв смешен начин. Но отново не съм щастлива. Арогантни са, единственото, което правят абсолютно всеки ден е да ходят по заведения да пушат наргилета. Когато ги попитам какво смятат да следват или да работят, отговарят, че не искат и родителите им ще ги издържат. Нямат никакви планове за бъдещето си, а са вече почти на 18. Искам да съм сред успешни хора, за да стана аз също успешна. Но никога не попадам на такива хора. И наистина ли са толкова заблудени, за да мислят, че родителите им ще ги издържат вечно. Според мен дете се гледа до 18, след това само трябва да се оправя. Единственото, за което мислят е материалното, не им пука, че нямат истински приятели, любов и други наистина важни неща. Важното е да имаш пари, защото те те правят щастлив. Но аз искам да постигна нещо в живота, имам цели и амбиции, не мога по цял ден да кисна някъде и да пуша наргиле. Сигурно сега изглеждам като някакво мрънкало, но наистина не намирам мястото си. От едната страна са завистливи интриганти, от другата-мамини синчета, които нямат никакви цели и мисли за бъдещето. На мен ли нещо не ми е наред?

Споделете мнението си и по възможност без критики. Моля историята ми да бъде публикувана.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 11 месеца hash: ce75ef2485

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей! Историята ти много ме заинтригува, защото и аз бях като теб. От малък град съм, но семейството ми има добри финансови възможности. Мислех си, че като не се фукам и не претендирам, никой няма да ми "завижда", следователно ще са добри към мен. Ходила съм на много места в Европа, възпитавана съм да бъда скромна и да не претендирам с нищо. Затова криех къде например съм ходила, за да не се отнасят различно към мен.... детски глупави мисли. Никога не се сприятелих с тези хора. Сега като "порастнах" и мои приятели ходят по чужбина.... и не спират да се фукат... и не се притесняват хората какво ще си помислят за тях. Живеят си живота без излишни притеснения. За съжаление аз не напуснах тази среда и все още съм с почти същите хора. Та, съветът ми е следният... бъди уверена и не се интересувай толкова защо другите богаташчета не искат да учат или работят. Може да ти се струва егоистично, но се замисли дали тези "богаташчета" си мислят за теб толкова, колкото ти мислиш за тях. Мисли за бъдещето си... тези хора няма да присъстват там. С теб имаме нещо общо и това е, че оценяваме това, което имаме и искаме да се развиваме. Късмет

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: 7b5b2732bd

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Днес госпожата по изобразително изкуство ни разказа за Аугуст Реноар, един композитор му казал, че ще стане прекрасен музикант и Аугуст го намразил. Същото станало и във войската, и в рисуването. Ти ще намериш мястото си, просто го потърси по - старателно! В нашия клас има много успешни хора, но идиотите въобще не стават като тях, колкото и да се стараят! One girl

 

...