Ами сега ?
преди: 5 години, 11 месеца, прочетена 921 пъти
Здравейте! Благодаря на всеки, който ще отдели от времето си, за да прочете моята история! Ще се опитам да бъда максимално точна, ясна и кратка.



Знам, че всички правим грешки. Знам, че чрез грешките се развиваме и ставаме по-добри. Знам, че това е необходима част от човешкия живот. Всички тези филмирани клишета вършат работа първите 5 минути, когато се чувстваш неуверен в себе си, за да се успокоиш, но след това идва най-трудното - решението!
Когато си рзбрал грешката си, но не намираш начин да оправиш положението, тогава какво правиш?

Винаги съм била неуверен човек, през целия си живот.
Опитвала съм, да променя това. Търсих решение, но никога не го откривах. Не се оценявам като стойностна и качествена личност.
Не вярвам в себе си. Не вярвам във своите способности, които притежавам. И никога не мисля, че съм нещо, което заслужава внимание. Всички тези черти ме мачкат всеки изминал ден, всяка секунда. Не издържам! Не мога!
Водя толкова сив, студен и мрачен живот. Живея в миналото, в изминали спомени, чувства и думи...
Намирам се в доста.... лоша среда.
Не харесвам обстановката.
Не харесвам училището в което уча.
Не харесвам себе си.
Искам да се променя! Искам да излезна от тази дупка!
Реших, че от толкова много думи и оплаквания няма смисъл. За това започнах да мисля: Как да се оправя? Какво да направя?
Искам да се преместя в друг град, в ново училище. Да започна по-активен и смислен живот. Да се запиша на спорт, танци или нещо друго. Искам да си събера багажа и това да приключи, но се страхувам, защото променям средата, но не и себе си. А тогава няма смисъл, защото това е само една красива, подсладена заблуда за комплексите ми. Въпреки това, искам! Но трябва да говоря с родителите си, трябва да им кажа това.
И тук идва най-трудната част. Как?
Щеше да ми бъде лесно, ако бяха поне малко спокойно хора, но не са. Те имат трудни и тежки характери. Как да кажа всичко това? Не мисля, че ще получа някаква подкрепа нито разбиране. А аз точно това търся.

За това се обръщам към вас : Как да подходия към родителите си?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 11 месеца hash: ee023dae7c

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Боже, сякаш една голяма част от това аз съм го писал! ... Защото и аз се чувствам, поне по подобен айди, начин като тебе-щото и аз много искам да се изместя в друг град, по-малък, по-точно в града, където следвах, да речем! ... Само дето не търся активния начин на живот и не съм по спортовете, но иначе и аз подобно на тебе искам да сменя обстановката, отново(щото вече съм бил на друго място, макар и само по линия на следването)! ... И с моите родители ситуацията е почти същата-с тях просто е невъзможно да се спори, знаят си тяхното и толкоз! ... Ма така е, човече-за да смениш града и въобще обстановката, 2 неща са нужни: първо естествено шибаните пари, нужно е да работиш, поне някак да се издържаш, щото нямаш ли ги, нали, и другото което е-да можеш да се оправяш, ако не с всичко, то поне с повечето неща-за целта обаче според мен е хубаво малко да си живял и сам, било то и на квартира(както при мене), щото допреди следването ми, аз не бях живял другаде. Това е, което мога да ти кажа-в началото се страхувах естествено де, ама с времето разбира се свикнах, беше неизбежно... За 4 години свикнах доста ама... свърши то, на тоз етап мога само да мечтая някой хубав слънчев ден, отново да се завърна там, па дай Боже! ...

 

...