И тук вече е моят голям проблем: уж нещата от живота са ми ясни, уж хората са ми ясни /наистина/, но на практика нищичко не мога приложа. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (122136)
 Любов и изневяра (29979)
 Секс и интимност (14456)
 Тинейджърски (21967)
 Семейство (6534)
 Здраве (9649)
 Спорт и красота (4732)
 На работното място (3223)
 Образование (7345)
 В чужбина (1666)
 Наркотици и алкохол (1120)
 Измислени истории (798)
 Проза, литература (1750)
 Други (18761)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

И тук вече е моят голям проблем: уж нещата от живота са ми ясни, уж хората са ми ясни /наистина/, но на практика нищичко не мога приложа.
преди: 13 години, 3 месеца, прочетена 2228 пъти
Здравейте! :)
Това е моята история, вероятно историята и на много други, но все пак моята..

Отгледана съм от наистина любящи родители. Като малка бях силно привързана към тях, много повече от останалите деца към техните. Въпреки че бяха строги с мен и възпитателните им мерки понякога бяха наистина крути, винаги съм предпочитала тяхната компания пред тази на връсниците ми. Явно съм си била дете-темерутче, дори в училище предпочитах да си говоря с учителките ми, отколкото със съучениците ми.

В един момент обаче започнах да се чувствам много самотна. Предвид че контактувах само с възрастни, бях се опитала да приема техния начин на мислене и донякъде успях... но въпреки всичко си бях дете, което има нужда да върши глупости отвреме-навреме, особено с началото на пубертета повече от всичко исках да споделя терзанията си на някой като мен, този момент предполагам всеки го е минал. Споделях с майка ми и тя наистина се опитваше да се постави на мястото ми /до ден днешен е така/ но все пак чувствах рутина. Така изкарах началното училище, без почти никакви приятели.

Когато отидох в гимназията, фикс-идея ми беше да съм всеобща любимка, да поддържам имидж на "лошото момиче". Бог ми е свидетел колко ме е срам и дори смях за лъжите, които съм изрекла само и само да привличам внимание към себе си... знам ли, изпитвах свян от това, че не съм вършела простотии, че животът ми се е свеждал до никъде, а дори не бях и отлична ученичка. Колко са ми вярвали, колко не, не знам, но в един момент имах това, което исках: имах си приятелка, която милата наистина държеше на мен и ме обичаше, имах и псевдо-уважението на останалите. Предполагам става ясно, че сега нищо от горепосочените нямам, на въпросната ми приятелка й "откраднах" тогавашното гадже, тя явно видя що за стока съм, та месеците учебно време, които оставаха изобщо не се поглеждахме, след това тя се премести. Заради тази случка вече всички гледаха на мен с лошо око, дори и без показност, всички си ме мразеха най-искрено. Самотна във физическия смисъл на думата никога не съм била, природата е била щедра към външния ми вид, поне от това не мога да се оплача.

Вече е ясно че съм с комплексирана глупачка, оттук нататък искам да споделя нещо по-подробно..
Започвам с въпросното гадже.

По-горе си дадох едно определение. Благодарение на този човек стигнах до този извод: той ме нарани по всевъзможни начини и въпреки всичко аз до ден днешен притръпвам когато се сетя за него, когато случайно го видя... опитах да имам други връзки, но нищо не излизаше, защото аз винаги търсех него във всички останали. Преди известно време тъкмо нещата вътре в мен се бяха поуталожили и тогава той поиска да се съберем. Макар и да давах вид на желязна и хладнокръвна, не мога да опиша как се радваше жалката ми душичка, как за нея нищо друго нямаше значение. Беше преходно, разбира се, все още ми държи влага това че не сме заедно вече.

И тук вече е моят голям проблем: уж нещата от живота са ми ясни, уж хората са ми ясни /наистина/, но на практика нищичко не мога приложа. Как си противореча в мислите си само аз си знам, понякога се чудя колко ли ми остава до лудницата, защото от самотата, която е в основата на моето ежедневие аз страдам непоносимо.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 13 години, 3 месеца
hash: 4a7fb82b9f
гласове:
1 2 3 4 5
  (300465 гласа)

1.   Здравей, ами има нещо в теб, което ми напомня на мен. Да, сгрешила си. Взела си си поука. И продължи напред. Всички грешим. Това момче го забрави. Поискай прошка от приятелката си. Покажи и че съжаляваш. Няма да стигнеш до лудницата, избий си ги тези мисли. Покажи на околните, че си се променила. Спечели доверието им и на приятелката ти. Няма да е лесно. Всичко ще се оправи, споко.
Или ако това ти се вижда трудно, или невъзможно, иди на ново място с нови хора и започни на чисто. Не се отчайвай и успех!

 
  ...
преди: 13 години, 3 месеца
hash: c5de91e68b
гласове:
1 2 3 4 5
  (247582 гласа)

2.   Всеки човек допуска грешки, но грешките не са непоправими!
Докажи на хората, че си много повече от това, за което те мислят, не е късно да оправиш нещата. Извини се на приятелката ти- това е, което можеш да направиш, оттам нататък тя ще реши дали да ти прости. Не се срамувай от това, което си. Недей да лъжеш за себе си или да поддържаш някакъв определен имидж. Просто бъди себе си! Дори с цената някой да не те хареса, винаги ще има такива, но ще има и такива, които ще те оценят! Сигурна съм, че ще успееш да си намериш приятели и ново гадже... а и като се запознаеш с повече нови хора, полека- лека ще успееш да забравиш момчето, а и кой знае, може скоро да срещнеш някоя интересна личност. : )

Не се отчайвай и не се предавай! Всичко е пред теб и можеш да поправиш грешките!

It's not too late, it's never too late - както се пее в песента на Three Days Grace.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker