Проблеми в приятелството - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (82756)
 Избор на редактора (99)
 Любов и изневяра (18731)
 Секс и интимност (9827)
 Тинейджърски (18653)
 Семейство (3966)
 Здраве (6802)
 Спорт и красота (3585)
 На работното място (1581)
 Образование (4660)
 В чужбина (1033)
 Наркотици и алкохол (831)
 Измислени истории (697)
 Проза, литература (1317)
 Други (10964)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Проблеми в приятелството
преди: 4 месеца, 7 дни, прочетена 528 пъти
Здравейте!
За първи пиша история тук, така че силно се надявам да разберете какво искам да ви кажа...
И моля ви, много моля, ако ще коментирате, че това, което пиша са тийнейджърски глупости, просто подминете историята ми, защото това съм го чувала и го знам, но не ми е от полза.
Така.
Историята ми започва от детството. Никога не съм можела да създавам трайни и стабилни приятелства. Винаги най- добрите ми приятели са имали интерес към мен известно време, но изведнъж се появява човек, който ми отнема приятелите. С две думи: заменяха ме. Но нещо, което наистина ме съсипа, се случи миналата година. Запознах се по едно и също време с едно момиче и едно момче. Нека ги наречем Ана и Иван например. И с двамата имах много общи неща, разбирахме се чудесно, често си говорехме, правехме си планове... В един момент осъзнавам, че Ана и Иван са се запознали. Първоначално не знаех как да се чувствам. Може би се радвах, защото щеше да е наистина хубаво да сме заедно тримата, но после нещата се промениха. С изминаващите месеци забелязах, че и Ана и Иван спряха да ми говорят както преди. С Иван водехме изключително повърхностни разговори, които ми омръзнаха, а с Ана, е тя беше, , твърде заета" с други хора, включително Иван, но не и мен. Рядко се случваше да си говоря с тях нещо смислено, изчерпателно, непринудено. Започнах да усещам накъде вървят нещата. Март месец изпаднах в нещо като депресия, което продължи 6 месеца. Чувствах се тъжна, че ще ме оставят, плачех всеки ден, дори буквално изпитвах физическа болка( кръвното ми падаше, дори имах чувството, че се задушавам, болеше ме сърцето... ). Започнах да мисля постоянно за тях, пиех лекарства, дори не можех да си говоря нормално с тях, постоянно се държах дистанцирано, много пъти обмислях да прекратя отношенията си с тях, докато една юлска нощ Иван и един негов приятел, който също ми беше близък, не ми звъннаха, за да ми кажат, че съм к**** и други подобни подигравки и обиди, след което ми се извиняваха 3 месеца. Колкото до Ана, е, явно за нея аз нищо не съм направила и нищо не съм доказала, щом тя реши да избере почти непознати хора за нещо много важно, пред мен... И така, постепенно спрях контактите си с тях изцяло, на няколко пъти ме потърсиха, така и не разбирах защо го правят, след като очевидно аз бях излишна в тяхната картина. Само да вметна: след като Иван реши да се, , позабавлява" по телефона с мен, те станаха гаджета...
Смятам, че постъпих добре, защото виждах, че те само ми вредяха и наистина се възстанових от тях, спрях да се чувствам физически и психически, докато скоро пак нещо подобно не стана, но по- болезнено, защото беше замесена най- добрата ми приятелка.
С нея си имахме малко приключения, няма да навлизам в подробности, и се запознах АЗ с едно момче. Да го наречем Гошо. По същия начин като предния път: всичко супер вървеше, станахме добри приятели, радвах се, че този път може би това приятелство ще просъществува. Но уви. Помолих най- добрата си приятелка да остави Гошо на мен. Казах й, , Който искаш вземи за приятел, само него ми остави", защото знаех ако се запознаят как ще свършат нещата. Но тя явно, както твърди, аз не съм й обяснила за кого говоря и в крайна сметка, те си станали приятели. Гошо почна да говори с нея повече, уж искал и с мен да говори, а като ми пише, само разни обиди и подигравки, уж на шега. Ама не бяха шега. Виждах как се отдръпват и се ядосах, адски много. Спрях да общувам с тях, както предния път, блокирах ги и не ги търся, сега чакам да почнат извиненията. Но в момента, единственото, което изпитвам е омраза.
Винаги така става. Не знам защо. Според вас проблемът в мен ли е? Какво да сторя, за да оправя нещата?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 месеца, 29 дни
hash: 2127a9f71e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Проблемът не е в теб и не трябва да се обвиняваш! Когато си им показала, че можеш без тях те са те потърсили. Точно това трябва да правиш да показваш, че и с тях и без тях ще ти е все тая и по този начин те биха се научили да те ценят, когато осъзнаят колко всъщност си правила за тях!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker