Споделена история от Тинейджърски |
Най - близката ми приятелка и той
преди: 5 години, 11 месеца, прочетена 1022 пъти
Здравейте! По заглавието разбирате, че това е поредната тийнейджърска драма. Искам да благодаря, ако историята ни бъде публикувана и на тези, които ще я прочетат и коментират.
На 16 години сме (10 клас) и учим в един клас в София. Тази моя приятелка дойде в нашия клас тази година. Това момче не е особено хубаво, нито е нещо специално (признавам има чар и излъчване, но не е нещо КОЙ ЗНАЕ КАКВО), но тя си го хареса още през Октомври. Между тях има някакво доста голямо привличане. Той постоянно търси причини да я докосва, да и споменава името, гледа я по един начин, който ми се вижда много различен от начина, по който гледа всички други момичета (а около него има страшно много момичета). Постоянно я опипва и й прави някакви намеци. Не ми се мисли какво би станало, ако останат сами в стаята. Но освен това, той я и прегръща, успокоява, говори си с нея и ПОСТОЯННО търси някакъв контакт. Мисля, че дори съм го виждала просто да стои и да си я гледа. Първоначално мислех, че е само сексуално привличане. Тя влизаше в стаята, той й гледаше задника и си прехапваше устните. Но сега... като ги гледам по-отблизо, ми се струва, че е мн повече от "прст сексуално привличане".
Колкото до нея, тя е много сложна личност. Преди са й разбивали сърцето по много гаден и болезнен начин (не мога да опиша, защото вече навлизам прекалено много в нейното лично пространство) и сега я е страх. Тя много трудно се отваря пред хората и е страшно чувствителна. Но най-големият и проблем е ниското самочувствие. Колкото и да се опитвам да и обясня (не само аз, ами и другите ни приятели от класа), че той може и да я харесва, тя не иска да повярва. Нарича ги "фалшиви надежди". Тя е много влюбена в него. Липсва и, когато не е около нея. Иска да го вижда или чува, без значение дали той си говори с нея или не, стига просто да е около нея. Боли я. Аз съм я виждала как стои и реве, защото я боли, че не знае той защо така се държи с нея, дали е само с нея или с всички (не съм го виждала да се държи така. Не сме особено близки, но сме в един клас. Всички виждаме това, което става между тях, а с друга не съм го виждала в такава ситуация). Тревожи се за неговия успех: дали ще остане на поправка, дали няма да има 2ка и тн (не е особено добър ученик, но не е и пропадняк). Заради това, че той постоянно е в ума и тя мина от 5ца, на 4ка и едвам смогва да си мине контролните с "Добър". Готова е на всичко за него, но я е страх страшно много.
Аз много си я обичам. Не е лесна за разбиране и все още едвам я познавам, но си я обичам много. Ето ги и проблемите:
1/ Тя е МНОГО ревнива. Понякога даже опасно ревнива. Тя е наясно, че той не и приндлежи и никога не се е държала така сякаш е нейн... но когато той сяда до мен да си говорим, когато ме заговаря (случва се рядко. Имаме общи теми и понякога наистина му е много приятно да си говори с мен. Но в нейните очи той избира мен пред нея, и това я наранява много) тя се чувсва много гадно. Никога няма да ми държи сметка за това, или да ми забрани да си говоря с него, но се отдалечава от мен.
2/ Аз също съм много ревнива. Ама много. Но не ревнувам него, а от него. Постоянно той и е в главата. Ние стоим и си говрим и тя по едно време изключва и почва да си мсили за него. Чувствам се пренебрегната. Страх ме е, че той и е по-важен от мен, че би ме зарязала, заради него, че иска той да е до нея, когато има нужда от утеха, а не аз. Никога не съм се влюбвала и не мога да я разбера. На рождения и ден, ние (аз и още 2 момичета) я дразнихме. Не го харесват особено, а по онова време и аз мсилех, че е пълен простак. И постоянно говорихме " Как може да го харесваш? ", "Та той даже не е хубав", "Какво ти става? ", "Дано ти дойде акъла в мозъка"... тя избесня. Мисля, че много я наранихме тогава. Замълча си, но после се развика на едното момиче, без никаква причина, мен ме игнорираше, оказа се, че е щяла да ни тръсне парите на масата, да каже "Платете си храната" и да си тръгне. Наказа ни... всяка с това, от което ни боли най-много. Ние я накарахме да го празнува тоя РД, а ние бяхме тези, които й го съсипаха. ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ТОЛКОВА МНОГО ДА И ПУКА ЗА НЕГО??? Искам да я разбера, но винаги когато го спомене и на мен ми става гадно, защото пак той и е в главата. Не искам да говорим за него, защото това ме наранява и не искам да мисли за него... а тя се чувства неразбрана и започва да се държи фалшиво.
Помогнете ми!!!
1/ Мислите ли, че я харесва? Няма как да разберете само от това. Не виждате как я гледа, как и говори, как се държи около нея. Но все пак моля да изразите мнение...
2/ Как да я накарам да разбере, че има шанс той да я харесва. Много я боли и искам да и помогна мъничко. Да усети какво е щастие.
3/ Какво мислите? Коя от нас трябва да се промени? Изобщо трябва ли някоя да се променя, или трябва аз да намеря някакъв начин да приема чувствата и, а тя да се научи около мен да не говори за него? Какво да направим?
|
