6. Първо най-глупавото нещо е да се самоубиеш. Ако беше правилно, почти всички щяха да го правят защото, няма човек на който в даден момент да не му е идеало да го направи, включително и на мен понякога. А и не знаеш как е от другата страна, и там може и да не ти хареса, но връщане назад няма да има, а ако има друг живот със сигурност ще те поставят в по-лошо ситуация от сегашната и ти гарантирам, че този път няма да имаш възможност да се самоубиеш. За пример ще ти дам момче, което е живяло перфектно, но безразсъдно и в един момент остава абсолютно парализиран. Единствено може да си мърда главата. Иска да се самоубие, но не може, няма как да го направи. Въпреки това в живота му се появява подходяща жена, която много го обича такъв, какъвто е и дори имат деца. Грижи се за него, но докато е бил здрав и хубаво и можел да има всяко момиче, което пожелае дори не я е забелязвал, защото е била невзрачна, но после тя остава единствено до него. Съвсем истински случай от, , Нешенъл геогграфик, ,
Второ сигурна съм, че има къде да се прибереш, наядеш, изкъпеш, изпереш и наспиш. Помисли, за многото бездомници, които, заради тези удобства, които ти приемаш за даденост, те не могат да отидат на работа и всяка нощ си казват, , Ех да имаше къде да се прибира и живота ми щеше да е по-лесен, , но въпреки това не се самоубиват.
Трето, няма човек на Земята, който да каже, че животът му е лесен, включително и на най-богатите. Пример, за това е че те също непрекъснато се оплакват, най-вече, защото не ценят това, което имат и винаги искат още, и обикновено се женят по сметка. После живота им се превръща в драма и накрая и много от тях също искат да умрат.
Всъщност човек иска да умре, защото го е страх от провал. Само, че няма как да успееш, ако първо не се провалиш. Всички най-оспели хора са се провалили най-много. Иначе са щели да са посредствени. Просто не са се отказали, падали са и са ставали докато не са проходили, после и пробягали, а сега се радват на успехите си. Това може да го видиш в биографията им.
Ти си на 19. Завършил си преди година, как очакваш да се справиш от рас. Има хора с дългогодишен опит в различни сфери от живота и пак се провалят. Аз съм семейна жена със 17 годишна дъщеря и пак се провалям. А тя се учи от моите грешки и се старае да не ги повтаря. Ето, как отново съм полезна.
Моите родители от цял живот са ми пример, каква да НЕ бъда. Така, че и от тях е имало полза все пак. Смятам, че се справям по-добре от тях, макар че на моменти и аз имам чувството че съм неодачница.
Що се отнася до връзките, мислех, че на 17 съм най-голямата късметлийка, защото съм срещала мъжът на живота си. Да ама Не! Само след две години разбрах, че жестоко съ се минала и тогава беше поредния път в който исках да умра, но естествено не го направих, а и вече имах и детето и нямаше накъде. После си дадох сметка, че не е чак такива драма, щом все още сме заедно, макар, че не се знае до кога, но голяма работа. Вече съм подготвена и за това. Просто не си струва да си хабя нервите за средностатистически мъж.
Що се отнася до работа ми и там не съм цеветуща. Мога да изкарам най-много средна заплата, колкото да храня себе си. А
и да шиеш по цял ден на машината не е най-забавната работа, особено, като ти завръщат да оправяш не добре ушити дрехи. Но няма накъде, подкрепя ме това, че има хора, които и това немогат, но знаеш ли колко много цехове съм сменила докато се науча и пак немога всичко. Първата ми работа беше най-кошмарна. Всички, си миеха ръце с мен, защото аз нямах опит и естествено си преписваха и техните грешки върху мен. Сега ако ги срещна така ще ги подредя, че половината ще си загубят работата, но благодарение на това, пък се научих да си върша добре работата, защото ми бяха за пример, как не се работи. И ето днес не съм идеална, но си върша добре работата, макар, че не ми е баш по- сърце, защото всъщност исках да съм дизайнер, но така и не можах да запиша висше, а за собствено ателие е много сложно и скъпо.
И в домакинската работа съм пълен провал. Това ми е най-омразната работа, а отгоре на всичко трябва да я върша и за трима. Е добре, че не съм на щат в къщи, и живея в собствен дом, макар, че и за да се сдобия с него скъсах много нерви, но си струваше усилието отдавна да са ме изгонили.
Та в крайна сметка, като тегля чертата на равносметка, мога да кажа, че съм постигнала много, но все дребни неща. Въпреки всичко не съжалявам за нищо, защото съм опитала, много от нещата съм постигнала трудно, други обаче са ми дошли на готово и така съдбата ме е компенсирала. Но аз ценя всичко в живота, дори и най-лошото, защото днес съм такава каквато съм и се харесвам. Макар, че другите не ме харесват, защото съм извън стереотипа им и понякога изпадам в депресия от това, виждам, че и те не ми харесва, а някой са по-зле и от мен, други ми завиждат, а трети са на моето дередже, но се справят доста по-трудно и сложно от мен, не са постигнали повече, а ме съдят. Е ми тегля им по една майна и продължавам напред, както мога, без значение дали ще се проваля отново, а може пък и следващия път да имам късмет, както и в много предишни пъти. Важното е винаги да имаш цел, която да преследваш. Така мога и така оспявам до колкото мога. И на лъвът от 5опита един му е успешен улов, но докато е жив не се отказва да преследва, за да нахрани себе си и Прайда си.
Сега съм си поставила една огромна цел, за възможностите ми, макар, че някои са я получили наготово, а дори не я ценят. Приели са го, като даденост, а аз всеки ден мисля как да я постигна. Ето защо щастието е толкова относително.
И в този ред на мисли искам да уточня разлика между цел и мечта. Смятаме мечтите ни за нещо непостижимо. Т. е появяват се в главите ни, като нещо прекрасно, което искаме да изживеем, но не вярваме в тях, защото не виждаме как можем да ги постигнем и не правим нищо и те си остават просто блян. Когато обаче повярваме, в чудото, че може и на нас да се случи, щом се е случило и на други, ние, започваме да действаме, и вече от мечта се превръща в цел. Много хора не са постигнали, целите си от рас. Напротив, отново се повтарям, но подчертавам имали са много провали, защото много от тях не са знаели, как точно да го направят, но не са се отказали. И тогава на помощ са дошли чудесата. А чудесата въобще, не са случайни. Напротив, те са награда, за хората с добри намерения, но с недостатъчни възможности. И се случва в един момент от живота, да срещнеш, точния човек, внезапно да получиш огромна сума пари, дори да се излекуваш от нелечима за лекарите болест, или каквото там е необходимо, за да постигнеш целта си. Но има само едно условие да не се отказваш, колкото и да се проваляш. А защо са ни провалите, за да натрупаме опит. Например нека вземем едно богато хлапе, което получава абсолютно всичко наготово. Живее перфектния живот. И Родителите му умират в един момент.
Гарантирам ти, защото съм го виждала с очите си, как това момче, за няколко години профука всичко и в момента е един най-обикновен пияница неудачник, който едвам връзва двата, края, жена му и дъщеря му го напуснаха отдавна. Никъде не го искат на работа, защото пие непрекъснато, опитвайки се да избяга от отгорностите на живота и така затъва още повече. Абе живота му е истински ад, само защото не оцени какво има, и нямаше опита как се изкарва и поддържа, такова имане. А и никой не си беше направил, труда поне да се опита да го научи, макар, че едва ли щеше да има голяма полза. Просто му липсваше много опит. Е сега тепърва го трупа, но му е много по-трудно, от колкото на останалите, защото отскоро е беден, не е първа младост и едва ли ще успее да забогатее отново, освен, ако не си даде равносметка на живота, докато още не е остарял, да захвърли шишето и да се вземе в ръце да изкарва някаква нормална, заплата и да започне, да си плаща сметките, докато все още има къде, да се прибере. Че как му е тръгнало скоро и на улицата ще живее. А мани друго, но се е научил и да проси вместо за храна, за алкохол.
А може да е съвсем друго, само ако него мързеше, но той няма опит и въобще не е научен да работи. Ето какво съм му казвала, но изборът си е негов:
, , Добре ок случило ти се е стигнал си до тук, но пък добре си си и поживя, да предположим, че сега си платил цената, но още не е късно. Ако махнеш шишето и си намериш работа поне за 8часа като останалите. Не боли, не хапе и много хора работят включително и аз, макар, че на всички им е много досадно, със заплата, ще можеш да живееш нормално, защото си сам. В момента на теб ти по-лесно, отколкото на мен, защото не ти се налага да издържаш и дете. След време жена ти ще види, че можеш да се грижиш, за себе си и може да и домилее за теб и да се върне. Ако тя не го направи съм сигурна, че ще се появи друга жена, която ще те хареса какъвто си, все още си готин, не се досъсипвай. Още не е късно да живееш добре, не пропилявай и последния си шанс. Изборът е твой, , Той ме погледна с полупияното си изражение и каза, , Аз немогат да работя от 8до5, , . И тръгна да проси пари за още алкохол. , , Не че не можеш или няма работа, а не искаш да поемеш отговорност, но каква алтернатива имаш, , Провикнаха се по дори му, но полза нямаше. Явно, че това беше неговия избор, но според него естествено обстоятелствата, съдбата, жената, децата, всички други бяха виновни, но не и той.
Да се върнем на целите. Поставила съм си за цел доста по-голям доход от това, което мога да изкарам в момента. Всъщност парите са за образованието на дъщеря ми. Нейната цел, а не мечта, защото си скъсва задника от учене за да го постигне иска да влезе стоматология в София. Издръжката е доста скъпа, само редовна форма на обучение и много трудно се влиза, но естествено не е невъзможно. Наясно е че може да не достигат средства, и целия и труд да отиде по дяволите, само защото няма пари, а може и въобще да не влезне, тя не се отказва. В момента си дава най- хубавите години, докато другите си живеят живота според нейните думи. Но каква и е алтернативата. За няколко години кеф и то относително, цял живот бачкане за мизерна, заплата. Естествено аз съм и за пример, какво неиска. Така поне, ако не се получи, нямало да я е яд, че е опитала. Но с високия оспех, който гони пък, ще и се отворят други врати, ако тази се затвори, и пак ще оспее, защото въпреки всички пречки прави нещо по въпроса, а останалото е просто чудото, което очаква в живота, като награда за труда ѝ добрите намерения, и не просто вярва, а е обедена, че това чудо, ще се случи. Гордея се истински с нея, защото е много по-силна и уверена от мен, а напоследък, съм започнала дори аз да се уча от нея.
Не искам да я провалям финансово, защото разчита на мен, а аз незнам от къде ще изкарам по-голям доход и наистина се надявам на чудо. Ето както виждаш аз съм на 36 и дори сега се страхуваме от провал. Но то този път отговорността за този провал е много по-голяма, защото ако този път се проваля всъщност провалям нея. Аз за мен си винаги ще изакарам пари, но за нея?
Що се отнася до нея въобще не си мисли, че тя си мисли, че като стане стоматолог и вече живота ще и е цветя и рози. Всъщност тя от известно време също не намира смисъл в живота и ми беше много трудно докато свикна с тази нейна идея но ми извади сериозни според нейната гледна точка аргументи и ме обеди. Тя направо избира по-малкото зло. Т. е да прекара живота си малко по-облекчена финансово и независимо от средностатестическите хора и това е. Няма никакви други цели. Което е тъжно, за един млад човек. И на нея са и минавали мисли за самоубийство, но я е страх, как е от другата страна и какво ще стане ако не и хареса. Тук поне е подготвена, какво да очаква, а и вече свиква с мисълта за живота и го приема по-нормално, подготвя се да посреща и провалите, когато се наложи. Но според мен винаги има изненади наречени чудеса и въобще не са невъзможни щом се случват на най-обикновен хора. Защо пък да не се случат и на нас. Ето и причината все още да ми се живее въпреки всичко.
Написах ти всичко това, за да видиш, че на никой не му е лесно. На мен като млад родител измамен от живота, на дъщеря ми да учи възможно най-много и по предмети, които не харесва, не че и се учи много и по-другите, да не говорим, че няма достатъчно памет и губи двойно и тройно повече време опитвайки се да разбере учебниците, които аз немогат да разбера, кой идиот ги е писал, да не говорим, че попринцип няма средностатистически човек, който да изгаря от желание да учи, още повече пък неразбираеми глупости. Неодачника пияница, за който ти разказах по-горе, за тези които ме съдят и тези които са успели по-различен начин в живота. Можеш да прочетеш много биографии в нета. Парадокса е няма как да оспеем, ако не рискуваме да се провалим. А ако се провалим научаваме, как да оспеем.
А сега ето как оспявам аз въпреки провалите:
Първо Въобще не си неодачник докато правиш нещо независимо от резултата.
Второ Ако не се получава по един начин незабавно търсиш други докато не получиш задоволителни, а не перфектни резултати. Помни перфекционизъм води до разруха. Ето защо светът въобще не е перфектен, а напротив абсолютно балансиран. Крайностите винаги водят до катастрофа, независимо от посоката.
Четвърто Правиш каквото трябва и да става каквото ще Идеална предпоставка за чудесата.
Пето В живота, получаваме точно толкова, колкото можем да носим, освен око не е дошъл сетния ни час. Ето защо, на някои живота е много по-лек отколкото на други и пак се оплакват
Шесто Понякога получаваме това от, което имаме нужда, а не това което искаме, защото може да се окаже много вредно за нас.
Седмо Не се знае в кой период от живота можеш да оспееш и затова, опитваш, чакаш резултата, пак опитваш, пак чакаш и така до последно, но в повечето случаи положителните резултати се появяват навреме, но само ако са и полезни за нас.
Осмо Представи си живота, който искаш да живееш, независимо колко непостижим ти се струва той.
Опиши, го на един лист, като план. Моля те задължително го напиши. С всеки аспекти от живота любов, работа, и всичко, което те вълнува.
След това, си напиши целите, които според теб ще ти помогнат, да заживееш, този живот.
Например: искам да работя професията, която ти е приятна и би я работил с любов, задължително с любов. Те парите идват после.
После пишеш най-добрата сума на заплатата, която искаш да получаваш.
Незнам какво си завършил, но ако тази професия не ти харесва, или неможеш да си намериш работа с нея, сега е момента да се образоваш. Все още не е късно да запише висше макар и задочно иначе рискуваш да работиш повече, за по-малко пари. А не се знае дали там няма да намериш, твоето момиче.
Ако решиш да учиш в никакъв случай Не разсъждавай по следния начин:
Ми ако не вляза, ми ако няма с какво да се издържам и т н.
Първо се подготви, после кандидатствай и после виж какво ще стане, ако ти е писано, ще се намерят и парите.
След това, опиши точно какво момиче искаш в живота си, и не забравяй да поискаш и напишеш любовта ви да е взаимна и вечна
И така продължаваш със всичко, което искаш
Този списък си ги сложи някъде където да го виждаш преди да си легнеш и сутрин, като ставаш, защото това са твоите цели и оттук нататък ти ще се будиш заради тях. Мисли, за това всеки ден независимо, какво се случва.
Преди да напишеш списъка огледай всичко, което притежаваш. Сега си спомни, как си се сдобил с всичко, апсолютно на същия принцип, но досега не си го осъзнавал. Това ти е доказателство, за това, че този принцип работи, просто трябва да вярваш в него. Сега благодари на Вишите сили, тези от които зависи всичко живо на Земята, защото сам се обеждаваш, че не всичко, зависи от човека, това, което са ти помогнали да получиш и сам, ще се убедиш, че полужението ти съвсем не е толкова трагично, колкото си мислиш.
При мен това винаги помага. На същия принцип не съм получила всичко, но съм получила достатъчно, за което Благодаря
|
