 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
 | Споделена история от Тинейджърски |
Бъдете по-силни от мен!!! Бъдете такава каквато аз не бях!
преди: 5 години, 8 месеца, прочетена 1544 пъти
Ще помоля администраторите да сложат 18+ на историята ми понеже смятам, че е силно въздействаща и не за всеки!
Благодаря предварително!
Здравейте! Понеже съм обиколила доста форуми и никъде не срещнах моят проблем такъв, какъвто е наистина, затова ето ме тук отвън жива, а отвътре мъртва...
Та понеже нямам какво да крия и намеренията са ми изключително сериозни, ще споделя името и годините си.
Казвам се Емилия на 16 години съм и ви уверявам, че разказвам всичко, такова каквото е за разлика от другите тийн бози, които гледам из форумите...
Всичко започна от както бях на 11 попаднах в лош клас с лоши деца, събрах се с лоши хора... И да повярвайте ми... На 11 години пропуших и пропих... Впоследствие като видях каква развалина съм станала реших да спра и както бях най-общителният човек в училище, така станах идиот, който страда заради грешките на другите и се разпада на части...
Рязко се затворих в себе си понеже се чувствах абсурдна утайка на дъното на мътна чаша с вода от пералнята... И естествено тогава започнаха абсолютните подигравки, шеги и дори предистории какво точно се било случило за да бъда в такова положение... Естествено децата на тази възраст са крайно двулични и груби, за което само мога да се гордея, че никога не съм била такава, но за сметка на това бях доста, спонтанна и рязка, естествено това се случваше, защото хората постоянно ме предизвикваха, само защото знаеха, че съм такава и се опитвам да бъда по-смирена се гавреха с мен по всевъзможни начини...
Водила см безкрайно много разговори с родителите си, които си мислеха, че изопачавам нещата до крайна степен... Но на тях им дължа хиляди извинения за клеветите, които бяха говорени зад гърба им за мен и те трябваше да търпят...
Мисля, че за сегашното ми състояние главна роля играе класната ми ръководителка тогава... Ще запазя владение и ще се въздържа да и кажа името, въпреки че го заслужава истински!!!
За всяко едно нещо тя въртеше телефони на родителите ми, което е уникален тормоз... И то никога няма да забравя как всеки път вадеше двадесетичетири каратовата си подла усмивка, когато набира телефона им, а да не говорим за нелепите неща, за които е звъняла.... (Много дълго ходи до тоалетна, детето ви не се облича добре моля следващият път да бъде облечено по-добре и общо взето абсолютни простотии)
Това само ако беше супер щях да живея!!!
Но всеки път щом имах английски последен час ми се искаше да съм сред тиквите... Понеже аз съм малко по-разхвърляна и последна излизам от стаята, тя оставаше нарочно притискаше ме в един ъгъл и започваше с ужасните обиди и подтиквания как трябвало да умра, как е можло да се роди такова изчадие грозно като мен, имаш ли въобще представа колко си зле...
Това ми се превърна в рутина и спрях да обръщам внимание... Много пъти съм пищяла и съм викала, но рядко има чистачки на 4 етаж в 19:30 (забравих да отбележа, и двата срока бях втора смяна)
От родителите си криех тези неща, защото ми беше неудобно да ги натоварвам с мен... Впоследствие осъзнавам, че направих огромна грешка...
Ще пропусна следващите две години, защото просто, ще рукна като ручей...
Започнах да пуша отново... Сдухах се изцяло... За щастие успехът ми беше все още за пример, но каква полза като се чувствах толкова употребена, изхвърлена, подигравана... С мен хората винаги си чешеха небцето общо взето...
Аз нямах човешки права като цяло... Започнах да не спя... А при всеки опит се въртяха едни и същи болезнени кадри в главата ми придружени със студена пот капеща от изтормозената ми глава... Примирила съм се с факта, че никога повече няма да спя спокойно... Даже напротив! Мъча се да не заспивам понеже отново сцената ще се разиграе в главата ми... Съответно започнах да халюцинирам, чувах гласове, които ми говореха "ти заспиваш"; "не виждаш ли, че дремеш, мърло"; "колкото си грозна толкова и тъпа" ;"ти си отпадък" и т. н.
Спрях да ям... Имам комплекс от всичко и до днес... Виждах се твърде дебела винаги... Родителите ми забелязаха какво се случва чак догава, когато състоянието ми стана критично и трябваше да вливат хранителни вещества... С изнура успях да им кажа как съм се чувствала през цялото това време, те казаха че от тук нататък ще ми вярват и ще ме подкрепят във всичко... Мислех си че живота ми ще стане по-лек и задръжките ще паднат, но все повече и повече започвах да се чувствам като тежест на любимите си хора...
Започнах да ям лъжици с кафе само и само да не заспивам...
Спрях да пуша само защото не исках да свърша в канавката... Но ето, че отново упрях на камък...
Обливат ме суицидни мисли... Всеки път щом мигна се виждам предрусана в някоя вана... Изпаднах в тежка клинична депресия според Г-дин Доктора... Който всъщност ми помогна, но не знам вече не съм сигурна дали искам да продължава тозк терор...
Спомените ме преследват...
Моля ви не ме наричайте егоист, затова, че искам да посегна на живота си... Просто хора повярвайте ми ако вие бяхте на мое място щяхте да сте го направили отдавна.. Смятам че си дадох достатъчно шансове за живот... А съответните хора, които ми причиниха това имат зверски имунтет срещу полиция и няма какво друго да се направи...
Няма да има възмездие за мен...
Искрено съжалявам, че ще причиня това на семейството си, но просто не си заслужава такоа бреме и такава грижа... Мисля, че ще избавя тях и мен... Надявам се, ако изпълня някой ден замисъла си те да си направят друго по-добро детенце от мен и да са щастливи с него... Аз виждам колко им е тежко, също виждам и изнурените им фалшиви усмивки... Това просто те не го заслужават...
С лице обляно в сълзи се извинявам ако ви натоварих прекалено много, от мое име си пуснете нещо смешно след като прочетете целият текст... Благодаря за безценното ви време...
Чрез тези няколко форума в които съм пуснала този текст ще си дам един последен шанс да се усмихна по някакъв начин... И моля ви не се опитвайте да ме разубеждавате няма смисъл... Не ме съжалявайте аз така явно съм заслужила по някакъв начин...
Тази тема посвещавам на всички, които им се въртят такива мисли в главата им... ВИЕ СТЕ СИЛНИ.... АЗ СЪМ СЛАБА!
ВИЕ СИ СТРУВА ДА ЖИВЕЕТЕ!
МОЯТ ЖИВОТ НЕ СТРУВА ДВЕ ПАРИ...
Бъдете силни! Бъдете човека, който аз не можах да бъда!
Ще си дам още малко време докато помисля реално над нещата и го обмисля добре...
И хора бъдете по-добри, по-смирени, по-любвеобилни, не бъдете лоши... Не наранявайте някого само, защото не го харесвате без да сте го опознали изцяло!
Още веднъж съжалявам за напрегнатостта, която ви предоставих! :(
ЕМИЛИЯ, 16, С ЛЮБОВ
ИСКРЕННИ БЛАГОДАРНОСТИ НА АДМИНИСТРАТОРИТЕ АКО ТЕМАТА Е ФАКТ!!!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: c21e59c332 |
|
1. Емилия, ти си мъдро и разумно момиче. Пораснала си по трудния път, но сама си го избрала такъв. Четейки историята ти, в мен възниква въпросът - страхуваш ли серда се върнеш в училище? Защо не смените училището? Няма да анализирам написаното от теб, достатъчно психолози посещаваш. Пробвай тази техника - напиши какво обичаш в живота, в деня. Пробвай нови неща, открий нещата, които те карат да се чувстваш добре. Ако си си дала две седмици живот, за което се надявам да не е така, то не би ли искала да ги изживееш на максимум. Дай си шанс и ще разбереш, че светът не е толкова черен. Трудностите съпътстват всички нас, лицемерието, проблемите. Защо според теб има толкова форуми за споделяне? Не се отказвай, разковничето е да откриеш светлина сред мрака, радост сред тъгата. Училището минава и заминава. Преди години, когато бях ученичка и бях тормозена, плачех скришно всеки ден. Сега, близо 10 години по-късно, виждайки истинския живот разбирам колко съм грешала. Разбрах, че е най-ценно ти сам да се приемаш. Разбрах, че никога няма да бъдеш достатъчно добър за другите, че лъжите и лицемерието не престават. Но вече на мен не ми пука. Радвам се и се наслаждавам на живота. Като сгреша някъде не се тревожа, защото никога нищо не е загубено безвъзвратно, освен живота.
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: 2d923b741f |
|
2. Разплаках се докато четох историята ти, но надали искаш това да чуеш. В депресия съм от 6 години и те разбирам, но самоубийството не е решение. Хиляди пъти съм искала да го направя, но винаги нещо ме спира. Пускам си няколко песни, проливам сълзи и съм като нов човек макар и за кратко. На мен също не ми е лесно, чесна дума, но като знам колко нещастни хора има по света, но те не се предават. Борят се до последната глътка живот. Замисли се колко хора са с увреждания. Някой никога няма да проходят, да живеят пълноценно. Ами деца без родители? Бездомни и бедни? Момиче, за разлика от тях ти имаш добър живот. Някои мечтаят за такъв. На мен ми се случват какви ли не гадости, но продължавам напред. Просто се замислям колко страдащи хора има и се засрамвам заради това че съм такава. И не оценявам. Моля те, помисли за това. Не позволявай на някакво временно решение да съсипе живота ти. Преди месеци, когато се прибрах от спешното си казах че ще сложа край на живота си, но се замислих как ще нараня семейството си и как някой в този момент би желал да е на мое място. Не си го причинявай, всичко ще се оправи. Бих искала да ти помогна и ако одобрят коментара ми и ако ти искаш, с радост ще ти помогна.
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: d8fdf03083 |
|
3. Разбирам ви напълно и двамата отговорили и благодарности, че се отзовахте на коментара ми!
Но какво се прави, когато единственият начин да спреш да чувсвташ болка и в тежест на любимите си хора е когато изобщо спреш да чувстваш нещо... Самотата спира, мъката, физическата и психическата болка, разбирам колко по-тежки случаи има от мен, но аз наистина предпочитам да съм без два крака и да живея щастлив живот от колкото да съм здрава и да знам, че нямам цел на земята...
А тази болка не е само заради училищата... Сменянето му не е вариант, защото вече го смених а спомените ме дълабят, а сега дори се чувствам в още по-голяма тежест ма близките си...
ЕМИЛИЯ, 16, С ЛЮБОВ
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: 072cff328b |
|
4. Самоубийството не премахва болката. Просто я предава на някой друг.
Недей да я предаваш
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: 1451a60d6e |
|
5. Както каза №1 защо не смениш училището, а ако трябва дори и града? НО НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ. Аз също искам да ти помогна.
|
...
| преди: 5 години, 8 месеца hash: a4358712ba |
|
6. Наистина историята ти ме разчувства, бих казала че си доста силна след всичко което си преживяла. Лично като човек, който е преживял адски много гадни неща бих ти казала никога да не се отказваш. Мислила съм да се самоубия, и даже съм имала неуспешни опити, но добре че са били неуспешни, защото сега всичко се промени. Сега си на 16, а след 2 години ще имаш възможност да промениш живота си. Училището е до време, после идва университет, работа, семейство, деца. Факт е че това което си преживяла ще ти остане травма за цял живот, но не мисля че ще е по лесно да се откажеш. Има хора които биха дали всичко да живеят, които са преживели много по тежки неща, а ти просто ще се откажеш??? Замисли се, че ти поне имаш семейство, покрив, храна и вода, докато някои и това нямат. Запиши се на някакъв спорт или прави нещо което ти доставя удоволствие. Запознавай се с нови хора, гледай на живота позитивно нещо и за всяко лошо нещо което ти се случва го преживявай с насмешка и се опитай да намериш добрата страна. Бори се, защото можеш и си по-силна отколкото си мислиш. Покажи, че не те е страх и си много по-силна отколкото другите вярват че си. Аз на твое място бих се преместила някъде и бих почнала отначало. Съпротиви се срещу другите, а не да си мълчиш и да се самообвиняваш. А колкото до другите, те са супер комплексирани и явно не могат да постигнат нищо в собствения си живот и се радват на чуждото нещастие. Аз също пуша, но това не ме прави жалка или боклук, а явно другите са такива, щом се държат така с теб. Почни да ходиш на психолог и просто не гледай миналото, а мечтай за бъдещето и се мотивирай, защото след време ще ти се случат много хубави неща, който ще те накарат да забравиш тези от миналото. Успех и вярвам, че ще се справиш, пиши след време какво е станало.
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: 3989f1cc1f |
|
7. Хвани си вземи едно животинче, кученце, запиши се в благотворителна организация да помагаш, трябва да си заета с раздаване на обич. Само така ще се промениш и ще престанеш да гледаш нещата о този начин. Смяна на училището е наложителна.
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: 17971f2a31 |
|
8. Момиче, НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ!
Колкото и да си отчаяна, ВИНАГИ, ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА!
Представи си това евентуално посягане над собствения ти живот колко мъка и отчаяние би причинило на родителите ти!!! Ще ги обречеш на вечно страдание!
Моля те, от сърце те моля - НЕ ГО ПРАВИ!
Дори и сега да не можеш да погледнеш на нещата по този начин - ЖИВОТЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ И ПРЕКРАСЕН!
Млада си, имаш семейство, здрава си - притежания, за които някои хора биха дали всичко на този свят!
След 2-3 години завършваш училище, ще дойде нов етап от живота ти, всичко ще започне на чисто!
Ти си УМНА, личи си по начина ти на изразяване, ти си ДОБРА - затова ти е трудно съжителството с толкова изкуствените хора в днешно време, ти си КРАСИВА!
Дишай, всяка глътка въздух е дар, излез сред природата, потърси нови места наоколо - ще се изненадаш колко красоти се крият около теб!
Слушай музика, танцувай, чети, рисувай, карай колело, хвани се за нещо, което ти доставя удоволствие!
Ти си значима, не позволявай на тези нищожни същества да те унищожат!
Самоубийството е проява на слабост, а ти си боец!
Докажи го за пореден път.
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: 11b6f61f0e |
|
9. А защо ти самата не направиш това, за което призоваваш?
Бъди силна и помагах на други преживяващи същото!!!
Не бъди егоистка!
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: 836779e7de |
|
10. Някой знае ли какво стана с момичето?? Добре ли е? Някой свързвал ли се е с нея?
|
...
| преди: 5 години, 7 месеца hash: 8fee40b273 |
|
11. Стани това което искаш да бъдеш, всеки има слабост и да научиш някое бойно изкуство, ще ти олекне
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: 836779e7de |
|
12. Боже дано най-лошото не се е случило! Някой знае ли пускала ли е нови теми?
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: 99d6bff97c |
|
13. До авторката - Моля те, напиши, че си добре и не си направила най-лошото!
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: 836779e7de |
|
14. Момичето явно си е свършило работата...
Да почива в мир горката и аз имах един 23 самоубиец...
Не си мислете, че тези хора не търсят помощ! Те търсят, но никой не им предлага...
Не всички от тези млади деца, които се самоубиват са луди и ненормални!
Това са души подлагани непрекъснато на напрежение и тормоз...
Малко ми е лично да го кажа, но пък какво сайта е анонимен...
Синецът ми беше написал една бележка "Майко не ходи на гроба ми, само проблеми си създаваш... " и аз наистина не ходя на гроба му, отивам да му честитя рожденият ден веднъж в годината, все едно си е живичък... Детето ми...
А до момичето... Дано да е добреде, все пак!!! Децата в днешно време са много лоши, много гадни, просто отвратителни... А такива добри души като това клето дете биват използвани и изхвърляни...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
