 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Депресия!?
преди: 5 години, 8 месеца, прочетена 1099 пъти
Здравейте! От години съм във форума, но никога не съм писала - само съм чела. Имам доста голям проблем и се надявам да ми помогнете :) (съжалявам ако е твърде дълго).
В началото на годината ми откриха заболяване (инсулинова резистентност) и ми бяха забранени всички сладки и тестени храни + всичко вредно и всякакви фаст фуудове. Много се натъжих, защото много обичам сладкото. Помъчих се да ги спра и успях, но всеки ден си напомням, че съм болна и ми става много гадно. Няма и ден, в който да не си го напомням.
Средата на юли месец най - добрия ми приятел замина за чужбина с цялото си семейство. Едва ли някога повече ще го видя или ако ще - то ще е в далечното бъдеще. По това време бях на море и си казах, че ще отида и ще го изпратя на летището. Обаче точно по това време се разболях мнооого тежко и 3 дни не можех да стана от леглото. Така и не де сбогувахме.
От август съм доста тъжна. Познати ме канят да излезем, но аз все съм 'заета'. Нощем не мога да спя и често сънувам кошмари. Постоянно плача. С близък мой приятел се видяхме наскоро и той ми каза, че вече не се усмихвам и все едно съм станала една черна ходеща тъга. Все едно вече всичко, което харесвах преди не ме интересува. Доста мисля за самоубийства (не че имам намерение да го правя, просто мисля за това).
Нормано ли е това, което се случва с мен? Какво да правя? В депресия ли съм?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: fb1b1e6e76 |
|
1. Изследвай си хормоните на щитовидната жлеза. Обикновено хората с инсулинова резистентност имат проблеми с тях и депресията е симптом на такива проблеми. Отиди на ендокринолог и на психолог също.
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: c338e16f90 |
|
2. В депресия си заради това заболяване, което имаш. Но трябва да обърнеш внимание на другите неща в живота. Не забравяй, че има хора, които те обичат, като родителите ти. Никога не посягай на живота си! Да, може да се лишаваш от сладките, тестени, фаст фууд и вредни храни, но заради това да се лишаваш и от живота? Ами мечтите ти? Искаш да отидат по дяволите ли? Помисли си как се виждаш като успешна мадама, която постига целите си за в бъдеще, а не да си мислиш как да се самоубиваш. Стивън Хокинг е велик(БЕШЕ велик, Бог да го прости, но винаги ще си остане велик гений). Стивън Хокинг е велик учен, но страда от много тежка болест амиотрофична латерална склероза, и въпреки това не се е отказал, за да покаже, че едно увреждане в човека не може да го спре да живее, да изгражда целите си. Тук ще завърша с едни възхищавали негови цитати
"Очевидно е, че заради моето увреждане имам нужда от помощ. Но винаги съм се стремял да преодолея ограниченията на състоянието ми и да водя колкото се може по-пълноценен живот. "
"Първо, помни, че трябва да гледаш нагоре към звездите, а не надолу в краката си. Второ, никога не се отказвай да работиш. Работата ти дава смисъл и цел, защото без нея животът е празен. Трето, ако имаш достатъчно късмет, ще намериш любовта – помни, че я има, и не я отхвърляй"
Kiwi
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: ee1af490a4 |
|
4. Моето мнение е, че през всичките тези години тайно си се надявала да се изчеластрите с най-добрия си приятел. И сега - след като това вече става на практика невъзможно - си тъжна.
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: 4886495331 |
|
5. Нормално е при такава диагноза. Но е добре да си намериш нови занимания и начини да си запълваш съзнанието и да не мислиш за проблема. Милиони хора някак живеят със същата болест или по-страшни - значи е възможно. Не знам доколко полезно е да намериш приятели със същия проблем - не толкова за да коментирате кой как се справя, а за да има разбиране.
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: 97f32576d4 |
|
6. Според мен не е депресия а си била силно привързана към него или дори влюбена, поне си го харесвала или все нещо и сега като него го няма всичко ти е безразлично - важен ти е.
Чувайте се, пиши му и го приеми така, че е на км. винаги може да се видите един билет и сте заедно не е на край света а и така ще ти е по леко.
|
...
| преди: 5 години, 8 месеца hash: 702e101a25 |
|
7. Човек трябва да се бори. Понякога ти се случват неща които не искаш да ти се случват или не си очаквала. Както твоето заболяване. Хората минават през трудни неща. Мислим си че нашият живот е труден, но винаги има и по друден живот на друг човек който е там някъде. Човек никога не трябва да се предава. Може би така трябвало да стане. И самоубийството не е варянт. Когато си тъжна поговори с някой приятели, близки, семейството ти, дори и да е по телефона. И запони едно колкото повече се бориш толкова по силен ставаш.
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: dd79089123 |
|
8. От авторката: Н1, ходих на ендокринолог и ми предстоят нови изследвания след около месец. Но не искам да ходя на психолог. Аз не съм много общителен, много рядко съм имала приятели (не истински), и ако отида на психолог хората ше ме мислят за още по странна (наистина хората не ме харесват особено, а аз искам да ме харесват, но предпочитам да съм себе си и да не ме харесват, вместо да ме харесват такава, каквато не съм).
Н2, да имам мечти и определено искам да ги реализирам, но все си мисля пе надали някога ше успея. (благодаря за вдъхновяващия коментар)
Н3, да така е! Аз имах приятели, които смятах за истински, но се оказаха ужасни. И когато си намерих най - накрая истински приятели един от тях (и то най - близкия ми) замина.
Н4, би било страхотно някой да не разбира! Реакцията на повечето хора, на които съм казвала ме съжаляват. Чете се в очите им. Дори когато ми се налагаше да ходя на изследвания и да закъснявам за училище, трябваше да говоря с класната си и никога няма да забравя този поглед. Изпълнен със съжаление, тайно надяващ се да не се случи нещо подобно на никого. И много бих се надявала на хора които да ме разберат!
Н5, наистина бях привързана към него, но само приятелси. Никога нищо повече. Не всички момичета, дружащи с момчета, се харесват по по - различен начин от приятелски. Пък и съм свикнала да дружа с момчета (пък и в училище има по не повече от 4 - 5 момичета в класа /а не харесвам да дружа с тях защото са мнооого двулични).
Н6, аз няма какво да ти кажа. Това е доста окуражателен коментар, за който ти благодаря най-изкрено!
Благодаря на всички, които писаха и ме окуражиха!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
