Объркана - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (84120)
 Избор на редактора (161)
 Любов и изневяра (19124)
 Секс и интимност (9968)
 Тинейджърски (18805)
 Семейство (4050)
 Здраве (6910)
 Спорт и красота (3620)
 На работното място (1626)
 Образование (4758)
 В чужбина (1064)
 Наркотици и алкохол (835)
 Измислени истории (701)
 Проза, литература (1332)
 Други (11152)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Объркана
преди: 2 месеца, 4 дни, прочетена 395 пъти
Здравейте :)
Момиче на 20 съм, студентка. Интересува ме чисто хипотетично мнението ви по следния въпрос:

Представете си, че сте на моята възраст, не сте особено контактна личност. Не излизате често, имате някакво все обкръжение, но някак не чувствате никого близък. Няма на кого да споделите терзанията си, затворили сте се в себе си и живеете по-скромно и тихо. Връзките ви с противоположния пол се броят на едната ви ръка, въпреки че постоянно търсите любовта. Тя не иска да ви открие, обаче. Появява се някой, който видимо е заинтригуван от вас, вие обаче не сте привлечени. Но се вкопчвате за него като удавник за сламка - щом друг не ви иска, то да не го изпуснете случайно. Но нещата не вървят - не чувствате нищо, на моменти чак се отвращавате от този човек. Показвате му, че не ви е комфортно и се отдръпвате. Той все пак търси някакви контакти с вас, оставате си приятели и всичко е наред. Все така затворени сте, неуверени и често самотни. Наоколо всички се движат по двойки, започват едни терзания какво има тя, което вие - не; защо хората се намират толкова лесно, а вие никога като излезете не срещате нови хора.. Кога ще дойде вашият ред и като цяло ще дойде ли, или дали не е по-добре да се върнете към точно онзи, който продължава да ви търси, нищо, че не ви привлича по никакъв начин? !

Хипотетично или не, това е живота ми в една картинка - студентка на 20, която пропилява студентските си години и си стои самичка. Момиче, което иска да се впусне в живота и дори да развратничи, но момента просто не му стиска, защото 'какво ще си кажат хората' е по-силно от него.
Не знам какво и защо написах, беше импулсивно, но искрено. Страх ме е, че се провалям и че в живота ми нищо не е сигурно. Та ми е интересно ако сте поставени в някаква такава ситуация какво точно бихте направили, как бихте продължили живота си? Искам да градя, но някак не вярвам във възможностите и се чувствам малка и смазана.. Как бихте го променили?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 месеца, 3 дни
hash: 2ea3b52955
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Ела на батя да поразвратничим заедно!

 
  ...
преди: 2 месеца, 1 ден
hash: 03d80ff816
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Със споделяне и изграждане на нормални човешки отношения. Докато продължаваш да стоиш сама и да не разговаряш открито с малкото хора около теб, нищо няма да се промени коренно. Цял живот правиш едно и също, а искаш да получиш различен резултат, не е логично. Сложила си си някакви прегради, не си позволяваш да се отпуснеш, не си позволяваш да споделиш, сякаш стоиш и чакаш някой друг да събори всички стени, да те достигне и да те научи да живееш така, както сърцето ти диктува. Разбирам го, това е обичаен порочен кръг за всеки, който се затваря в себе си. Била съм на твое място. В гимназията нямах много приятели, споделях на около 3-4 приятели и излизах основно с тях. Връзките ми и до днес се броят на едната ми ръка, спала съм само с един човек и в момента сме заедно вече трета година. За разлика от теб, аз разбирам, че просто не съм дива купонджийка. Да, излизам понякога, да, пила съм с приятели и сме ходили в някакви измазани барове, но това просто не е моето ежедневие и аз не се насилвам да се превърна в друг човек. В университета исках да се отпусна, така се запознах с всичките си колеги, постарах се да изслушам всеки. Сега ходя и се прибирам сама от лекции, но веднъж влязла в залата, аз знам, че мога да отида при всеки и с всеки мога да пия кафе отпред на оградата. Не се изисква да промениш същността си, да станеш развратна и всяка нощ да си пияна в различна дискотека, а само да допуснеш хората до себе си. Започни да разговаряш, в началото може ти да опознаеш останалите, а на по-късен етап да започнеш да споделяш за себе си. Нормална си, всичко ти е наред, изобщо не се притеснявай кой какво ще си помисли. Човек може да те разбере погрешно и докато мълчиш, не може всеки да те харесва и всеки да има добро мнение за теб. Никак не е лошо, защото не ти трябват съдници, а приятели.

 
  ...
преди: 1 месец, 29 дни
hash: f02591a04d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Какво ще кажат хората....
Какво стана, какво казаха хората?

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker