Булимия! Не издържам вече!! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121127)
 Любов и изневяра (29689)
 Секс и интимност (14355)
 Тинейджърски (21889)
 Семейство (6467)
 Здраве (9593)
 Спорт и красота (4697)
 На работното място (3175)
 Образование (7300)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18506)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Булимия! Не издържам вече!!
преди: 5 години, 6 месеца, прочетена 1201 пъти
Здравейте!
Ще започна с това да кажа, че съм момиче на 17 години. Уча в 11 клас и смело мога да твърдя, че съм добра ученичка и знам какво искам от живота( само казвам- икам да уча медицина и се подготвам за това, искам да имам пълноценен живот, семейство, деца и като цяло щатслив живот).
До тук с мечтите, сега ще ви разкажа за моята тежка реалност.
Близо преди година живота започна бавно да се съсипва, като за това съм си напълно виновна аз самата. Никога не съм била пълно момиче, даже напротив- висока съм( според останалите с много хубава фигура), казват ми, че съм красива( аз не го вярвам) и ако ме видите на живо няма и през ум да ви мине за това как аз се виждам и какви мисли минават през ума ми. Не занм защо, но миналата година(2017) реших, че трябва да ослабна ( бях 58/59 кг, като съм висока 178см) и всичко вървеше нормално. Намалих просто дневния си прием на калории малко и така бавно и "здравословно" започнах да свалям килограми.
Как и кога не знам идеята да бъда още по-слаба беше нещото, за което живеех и живея и до днес. Дори няма спомени за това как всичко почна. Ежедневният ми прием на храна започна да намаля все повече и повече и килограмите заедно с него. Така за два месеца близо от 59 кг станах 53(което беше и целта ми), но не бях доволна от това, което виждах в огледалото все още. Реших, че просто ям твърде много и затова съм толкова дебела и противна.
Станах 52. Майка ми, приятелките ми и дори не толкова близки хора като съученици от съседните класове започнаха да ми казват, че съм отслабнала много. Дънките ми започнаха да ми висят, бях постоянно студена и кожата ми беше суха и напукана. Мама започна да ми се кара, при което аз ядох пред нея(много), за да си мисли, че ям. Но нещо се обърка. Започнех ли да ям неможех да се спра, ядох всичко, което имаше вкъщи, купивах си и много други неща и така докато не започне да ме боли стомаха от преяждане. А после, после идваше нах-лошото- ВИНАТА. Вътрешна болка, страх, усещане за това, че съм изгубила контрола и усещането за това, че съм дебела, грозна, противна, никой не би могъл да ме хареса такава.
Разбира се, качих килограми ( сега ноември съм 55). Не мога да понасям отражението си в огледалото. Постоянно имам епизоди на преяждане, след тях идва и вината, а после и желанието да изкарам всичко погълнато от тялото си( и го превя- не повръщам, ако това сте си помислили- използвам слабителни). Толкова често ми се случва всичко това, че вече не мога да се понасям. Не мога да се контролирам. Почти всяка седмица имам по около 2/3 епизода. Не знам как да излезна от тази дупка, в която се намирам. Не мога да правя нищо като хората вече- не мога да уча, не мога спа, не мога да се забавлявам истински с приятелите си, не мога просто да живеч така. Просто не знам как да продължавам.
Искам всичко това да свърши, искам да се преборя с тази тъпа болест( ако мога така да го нарека).
Моля някой ако е преживял подобно нещо или ако го преживява сега, нека ми пише, нека даде съвет. Не знам колко още ще издържа не мога да кажа на мама или когото и да било какво преживявам, защото не искам да бъда в тежест на никого. Искам сама да се справя, но не знам как.
Пс: Извинявам се за правописните грешки ако има такива

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 6 месеца
hash: 63a08bbc7c
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Запиши се на фитнес с треньор

 
  ...
преди: 5 години, 6 месеца
hash: f5cf079566
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Кажи на майка ти или баща ти. Трябва да отидеш на диетолог, защото това е много сериозно.

 
  ...
преди: 5 години, 6 месеца
hash: 2a64b5d4b2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Да същата бях и аз само че анорексия не булимия, отидох при лекар ендокринолог диета ми изписа започнах да ям нормално 1. 68 см 48кг и всичко се оправи, между другото къде ще кандидатстваш? По колко часа учиш на ден?

 
  ... горе^
преди: 5 години, 6 месеца
hash: 85c61e7ec9
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   От авторката.
Искам да кандидатствам в медицинския в София и не мога да кажа че уча чак толкова много- горе-долу по 6 часа на ден

 
  ...
преди: 5 години, 6 месеца
hash: e30c3a9804
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Нямаш и нужда да сваляш килограми. Ти за височината си си добре. Ако не си харесваш тялото, просто го стегни чрез фитнес или упражнения във вас. Така ще пробваш да се разсееш докато подобряваш фигурата си и всичко ще е наред. Отпусни се, за всичко си има решение и и знаеш че ще се справиш с този проблем

 
  ...


...
преди: 5 години, 5 месеца
hash: f7635afb3b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Била съм във подобна ситуация само дето при мен беше анорексия. Честно казано и до ден днешен съжалявам че не поговоеих със психолог тогава, смятам че щеше да ми е от полза :) Също така мога да ти препоръчам да се поразровиш в интернет за книги относно self acceptance

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker