Отново се удавих в мисли и се изтрих от реалния свят... Как да се науча да живея живота?
преди: 5 години, 6 месеца, прочетена 1149 пъти
Драги хора,
Може ли съвет за това как се излиза от каша, в която сам си затъваш, без да осъзнаваш как това, все пак, те прави част от реалния свят.?

Не зная, или по-скоро не помня как се стигна чак до тук.. От няколко месеца не съм на себе си. Винаги съм намирала все някакво решение на проблемите си, някакво спокойно място в главата си, обяснение, надежда... сега сякаш някой ми е нахлупил чувал на главата и ме кара да дишам насила.

Най-близките думи до това, което чувствам като причина са, че ми е писнало от самата себе си и глупавите ми грешки, които валят като пролетен дъжд на всеки няколко дена. Самоизяждам се, въпреки, че осъзнавам как това ме съсипва все повече и повече.. А най-гадното е да осъзнаваш, че сам си го причиняваш и да не виждаш друга опция..

Срам ме е от себе си, не се харесвам, започнах да намразвам живота заради себе си, а няма нищо за мразене - имам дом, семейството ми ме обича, имам приятели, които обичам, добър учител по специалността ми... Но някак си, усещам как всичко това ми е в ръцете, или по-скоро в главата, виси на косъм и съм способна само за няколко седмици да го унищожа там.. И май успях.

Също, друг генерален проблем е, че това да започна да харесвам някого (в последно време дори е взаимно)започва да се превръща във вече почти финално оформено табу.
Имах една много голяма неизживяна любов, чиито, пазени с голямо усърдие, безплодни надежди, продължиха доста години, докато не осъзнах, че нямам друг избор, освен да ги приспя. Така че предполагам, ясно е от къде идва голяма част от драматизма на сегашното ми състояние.. Но това, че го знам, не ми помага особено.

Вече съм на половината на 17тата си година, а се чувствам като недостоен инфантил, който не може да си стъпи на краката, а само тича от едната - до другата крайност на всяка възможна идея.. А нямам никакво време за губене повече.. ох

Какво да направя, за да се намеря?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 6 месеца hash: 07dc31d0eb

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   психолог ти трябва.

 

...

преди: 5 години, 6 месеца hash: a076f510bf

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Това е много прост въпрос авторе - бъди робот , без собствено мнение. Всички ще те оценяват и ще живееш един прекрасен и щастлив живот както всички останали.

 

...

преди: 5 години, 6 месеца hash: 865e13aaaf

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Според мен си творческа личност. Започно да правиш нещо в свободното си време-рисувай, пиши някакви неща като поеми и т. н. Така хем ще си подредиш мислите, хем няма да ти остава време да мислиш за такива неща. Съсредоточи се върху това, което искаш да правиш с живота си от тук натам. Успех

 

...

горе^

преди: 5 години, 6 месеца hash: 08480732e3

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей! Ти си страшен пич, момиче, но още не го осъзнаваш! Как само те разбирам! Сама знаеш, че малко хора биха те разбрали истински освен ако не са се чувствали като теб. Ей ме на! ;Д Спокойно, животът е пред теб. Гледай да намираш смисъла. Ако не го намираш сега - не спирай да го търсиш! Или сама си го създай. :) Бездната, в която се намираш, може да ти се струва вечна, но ще отмине. Както и всичко останало а. к. а самият живот, но това ще е някой далечен ден. Богатството на езика е нещо прекрасно, а от начита ти на изразяване разбирам, че си почерпила от това богатство и прилагаш думите с лекота и усет. Поднасяш късчета от душата си, с която успяваш да докоснеш моята. (Hell yeah, ако бях момче, щеше да звучи мега романтично... ;д Но уви... ) Изглежда гледаш на живота по особено впечатляващ начин, но подозирам, че просто не го осъзнаваш все още и затова се чувстваш объркана и сякаш в емоционална дупка. Хора като теб са ми мечта да ги срещам в живота си, а те малко, малко.. , братче. Даже почти ги няма. Да живее този сайт! :) Иска ми се да те разведря малко и да ти вдъхна спокойствие, защото животът е мега якото приключение, изпълнено с всякакви простотии и всякакви прекрасни неща.. и хора... и чувства.. и преживявания.. Едното върви ръка за ръка с другото. Сега може да ти е безлично и едно такова безсмислено, но повярвай ми, няма да е винаги така. Животът ни предлага по малко от всичко - различни хора, различни ситуаци. Раздава ни картите, но ние решаваме как да ги изиграем. Душата си трябва да питаш за отговорите. Опитай се да приемеш себе си - изцяло, напълно, точно, каквато си ти. "Nobody said it was easy... no one ever said it would be this hard... " Но пък си заслужава - чувството почти напълно да си се освободил от всякакви ограничения на мисълта, прегради на съзнанието, окови на душата.. и догми, и порядки, и правила. Всичките повърхностни мнения, предубедено отношение, дребнави и ограничени хора... ах, това обществено мнение, за което така и не успях да се науча да плащам данък. ;) Много скъпо би ми излязло... А душата иска друго - искрени усмивки, а не тоя фалш навсякъде. Обективни мнения, непредубедено отношение, хора, по-отворени към света и останалите. Разум, но и малко лудост- ей така, за цвят. Душата се нуждае от нещо, което не получава - как по друг начин да се чувства човек, освен да затъне в тази своя бездна? Какъв смисъл да виждаш, когато търсейки го, не го откриваш никъде? Разбирам те. Или може би така си мисля. Но чувствам, че ти ще си също толкова осъзната и прекрасна в бъдеще, както си сега. Дано запазиш това "нещо" в себе си, което те прави уникална. Да, всеки е уникален, но не всеки успява да го запази. Пожелавам ти да откриеш себе си, докато създаваш себе си. ;) Alqska5

 

...

преди: 5 години, 6 месеца hash: fcbd79f91e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   До номер 1: Ами не знам, това да съм наясно със себе си го приемам за собствена отговорност. Минавало ми е през ума да отида на психолог, но честно казано предпочитам сама да преодолея себе си, а и в крайна сметка щом съм успяла да се довлека до тук, трябва да има и път наобратно. Само че още ми е много трудно да го видя.. До номер 2: Ммм май не схванах напълно сарказма ти.. Аз точно от това се опитвам да бягам с всичките си тези изкривени разсъждения. Принципно, винаги ми е било проблем това, че нямам признато собствено мнение сред останалите и до известна степен това ме доведе до тук. Но малко се изгубих по пътя, търсейки свободата -От авторката.

 

...