Страх от хората и постоянен срам
преди: 5 години, 5 месеца, прочетена 1188 пъти
Здравейте, читатели.
Момиче на 18 години съм и имам проблем: изпитвам постоянен срам и непреодолим страх от хората. Вероятно причините са в средата, в която съм отгледана - не съм била желано дете, майка ми ме изостави, което баща ми трудно преживя. Винаги ме е обиждал, което е оставило огромна трамва в мен - не говоря само за епитетите като "глупава", "несъобразителна", а с далеч по-грозни думи - п*ча, п*т*а, парцал и т. н. 18 години по-късно нямам никакво самочувствие - не мога да говоря с хората, не ги гледам в очите, плача много често. Живея или при баща ми, или при родителите му - дядо ми е с психичен проблем, баба ми е доста консервативна жена и ми е посягала. Резултатът: не мога да правя нищо. Наистина нищо. Дори да се ентусиазирам за нещо и да искам да вложа усилия в него, чувам гласа в главата ми, който ми повтаря, че нищо няма да стане от мен, ще стана за смях, няма да успея, ще се проваля, всички ще ми се подиграват.
В определени моменти и аз откачам... когато сгреша с нещо, започвам да се наричам тъпа, проста, шматка и да се удрям, захапвам, блъскам главата... Хора са ме виждали в такова състояние и са ме питали дали съм луда... вече и аз не знам.
Страх ме е да отида да говоря със специалист, понеже си мисля, че няма да ме разбера и ще сметне проблема за незначителен. Не знам как да споделя на психолог/психиатър/психотерапевт.
И друго неща: Самоизмъчвам се. Не говоря само за причиняване на физическа болка. Затварям очи и си представям как се гаврят с мен, как умирам при трагични обстоятелства... сценарии, в които продължавам да съм жертвата.
Страх ме е от хората. Треперя, когато телефонът звъни, защото се страхувам, че баща ми ще ми се развика. Ако някой посегне към мен, се ужасявам, че иска да ме удари. Съзнанието ми е неспокойно, всеки ден съм на тръни, че ще кажа нещо грешно и ще се обидя някого - по тази причина не говоря много и хората ме мислят за човек без мнение.
Освен това не мога да ям пред хора - притеснявам се, че дъвча прекалено силно и мляскам, с което ги дразня. Не мога да се преобличам пред съучениците си, защото не си харесвам тялото. Дори не мога да говоря с тях, защото ме е страх от присмех..
Предстои ми да се изнеса от това обкръжение, ако ме приемат да следвам в друг град. Но не знам дали нещо ще е по-различно. 18 години съм живяла в страх, че ще сгреша... когато съм във вкъщи, се страхувам, че баща ми ще се развика или ще ми посегне. Просто стоя в стаята и не мога да си намеря място, притеснявам се да не счупя нещо, да не объркам нещо и искам да забравя, че той е я съседната стая. Дори и да не съм при него, усещам присъствието му и ме побиват тръпки.
Баба постоянно повтаря как е разочарована от мен и не ѝ нося щастие. Въпросът е, че напомням на майка си, която е спечелила презрението им... и за нейните грешки си плащам аз...
Не знам какво да правя.
Мисля, че съвсем полудявам, говоря си сама, представям си постоянно някакви неща и треперя...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 5 месеца hash: 714e81f7e8

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей, мило момиче! Разбирам те напълно, защото аз самата имах същите проблеми, разбирам болката ти. Всяка дума, която кажа ще бъде лека и слаба, но времето ще те отнесе другаде. Спокойно, всичко ще се оправи! Когато отидеш на ново място, ще се запознаеш с нови хора. Повярвай ми, има прекрасни личности, които ще умират да се запознаят с толкова добро създание. Ще създадеш приятелства, красиви мигове и много поводи за усмивки. Всичко ще се подреди, само трябва да се разкараш от тези хора. Аз самата се борих със този срам години, но успях! Всяко нещо има своята сила, своя принос. Ще попаднеш на едно ново и непознато място, ще има както лоши така и добри хора. За мен лично, най-трудната и тежка битка е тази, когато се изправиш срещу себе си. Тогава е страшно! Трябва да бъдеш реалист - да даваш реална оценка на себе си и живота, който водиш. Да признаеш проблемите си и да откриеш тяхното решение, защото всеки един проблем има решение. Опитай се да отблъскваш негативните мисли, да не позволяваш страха да те контролира. Научи се да запазваш самообладание! Не изпадай в паника и стрес. Бъди по-твърда и амбициозна и не спирай да следваш мечтите си. Изолирай се от тази среда и започни да работиш върху себе си. Като за начало опитай да мислиш за позитивни неща, да си помечтаеш, да си представиш живота такъв, какъвто искаш да бъде. Когато стане нещо и изпаднеш в нервен срив - опитай се, да се успокоиш! Дишай дълбоко, много дълбоко! Замълчи и просто се опитай да запазиш това състояние на покой. Започни да медитираш, да се разнообразяваш с нови неща. Става ми жал, защото аз самата преминах през същите мъки и знам как се чувстваш. Не си самичка! Ти си един уникален човек, който носи много в себе си, само трябва да преодолееш този срам и страх. Знам, че има много в теб. Личи си... Бих се радвала, ако се запознаем. Аз също съм на 18 и ще бъда адски щастлива, ако ти помогна по някакъв начин.

 

...

преди: 5 години, 5 месеца hash: d27e3afeae

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей, Прочетох историята наистина е доста тъжна, но не мисля, че аз или някой друг от форума може да ти помогне. Според мен трябва да напуснеш обкръжението си възможно най-скоро и да посетиш психолог, които ще ти помогне.

 

...

преди: 5 години, 5 месеца hash: 16d8d9305a

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Човек, с профил като този, който описваш ти, особено пък на тази възраст - няма да е наясно със себе си, и да бъде толкова откровен, независимо, че сайтът е анонимен. Описваш един типаж, но аз виждам друг. Начинът, по който пишеш, показва една осъзната личност, която добре познава себе си и се е приела каквато е. Не ти вярвам, ако има някакво значение... Според мен си психопат и социопат, който умее да манипулира, само не разбирам - какво ти дава това 'споделяне' тук? Подхранваш жертвата в теб, взимайки съжалението на анонимни хора? Престани да манипулираш.

 

...

горе^

преди: 5 години, 5 месеца hash: 3549e0ed1c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Прилича на обсесивно-компулсивно разстройство на личността (OCPD - Obsessive-Compulsive Personality Disorder) (личностното разсстройство е по-различно от обсесивно-компулсивното разстройство, което е конкретно проявление на чертите, присъщи на тази личност). Друго име за това разстройство на личността (според Райх) е ригиден перфекционист (ригиден означава негъвкав, твърд, скован и се свързва с това, че тези хора живеят според силно интернализирани правила, очакват другите да живеят според правила, имат високи изисквания към себе си и към околните и тн. ). Общо-взето се формира между 3 и 7-8 годишна възраст и се появява, когато детето не бива прието каквото е. Като това наприемане най-често се проявява като критика от родителите (или друг авторитет) към детето за неща, които му доставят удоволствие, или явно отхвърляне на постиженията му, или при теб директно обиждане. Детето вижда, че не го приемат каквото е и започва да изгражда идеализиран "перфектен" образ за това какво трябва да бъде, така че мама и/или тате да го харесат. Подобно на теб и аз се притеснявах постоянно да не ми се разкрещят родителите ми за нещо, въпреки че вече бях на 17-18. На 19 се разкарах от нашите и ти препоръчвам и на теб да направиш всичко възможно да се разкараш в друг град или поне да си на квартира. Не вини родителите си обаче, защото те не са го направили нарочно. Никой родител не мисли "сега ще се разкрещя на 3 годишното си дете, за да го направя скован перфекционист с обсесии, когато стане на 20".

 

...